МЪЛНИЯ В ТОП ПРЕСА! КЗК влиза в бизнес империята на Тонка Трайкова

В България първата работа е, когато направиш успешен бизнес, да намериш вратички и механизми как максимално много от парите, предназначени за данъци и плащания към държавата, да останат в твоя джоб. Малките регионални бизнес империи са явното доказателство, че бързите пари и добре покритите схеми се прикриват по-лесно в провинцията, в локални мини холдинги, маскирани от добре платени финансисти и сложни корпоративни конструкции. Точно в такъв контекст започва мащабна проверка на Комисията за защита на конкуренцията, насочена към бизнес средата около скандално известната бизнес дама  госпожа Тонка Трайкова. След серия публикации и журналистически разследвания, предимно на Топ Преса, институцията се заема да нищи модел, който по документи изглежда подреден, но по логика поражда сериозни съмнения за ощетяване на държавата с години.

Проверката не е срещу едно дружество. Тя е насочена към цяла корпоративна екосистема. Няколко фирми с различен предмет на дейност, производство, търговия, логистика, консултантски и управленски услуги, които на хартия са независими, но на практика функционират като едно цяло.

Експертите, инициирали проверката, поставят първия ключов въпрос. Действат ли тези дружества като самостоятелни пазарни субекти или като единна икономическа единица с общ контрол и координирани решения. В конкурентното право формалната регистрация няма значение, когато реалното поведение показва друго.

Фактите, които се анализират, очертават познат модел. Производствено дружество, което създава продукта. Търговска фирма, която го пласира. Логистична компания, която почти изцяло обслужва същия този кръг. Консултантски и управленски дружества, които регулярно фактурират услуги вътре в системата. Всичко остава в рамките на групата.

По наша информация експертите на Комисия за защита на конкуренцията анализират конкретно група дружества, свързани чрез общ икономически контрол от бизнес дамата Тонка Трайкова, сред които „Карол Фернандес Мийт“ ООД, „Грейди Трейд“ ЕООД, „Ерида Логистик“ ЕООД, „Теологос“ ЕООД, „Прайм Сълюшънс“ ЕООД и „Динамик Тийм“ ООД. Фокусът е върху това дали тези формално независими фирми действат като самостоятелни пазарни субекти или като една икономическа единица с координирани решения. Проверява се дали производството при „Карол Фернандес Мийт“ се пласира основно през „Грейди Трейд“, а логистиката се извършва почти изцяло от „Ерида Логистик“, което би означавало затворена вътрешна верига.

Експертите проследяват паричните потоци между дружествата и ролята на консултантските и управленските фирми „Теологос“ и „Прайм Сълюшънс“. Съмненията са, че чрез регулярни фактури за консултации и управление се акумулират разходи в печелившите дружества, докато стойността на тези услуги и тяхната пазарна необходимост остават неясни. Анализира се дали тези услуги биха били възложени при същите условия на външни изпълнители или са част от вътрешен механизъм за преразпределяне на печалби и разходи.

Отделна линия на проверката засяга „Ерида Логистик“ и нейния клиентски профил. По наша информация се проверява дали логистичната компания обслужва предимно фирмите от същата група и дали цените на транспортните услуги са пазарни. Ако логистиката е фактически затворена и недостъпна за външни конкуренти, това би създало предимство за „Карол Фернандес Мийт“ и „Грейди Трейд“, което други производители и търговци не могат да постигнат при равни условия.

В анализа влиза и „Динамик Тийм“, чиято роля се разглежда като оперативна и търговска, включително по линия на персонал и теренни дейности. Проверява се дали чрез това дружество не се прехвърля икономическа тежест и дали част от фирмите не функционират основно чрез вътрешно-групови плащания, без да поемат реален пазарен риск. Именно съвкупността от тези потоци, роли и вътрешни зависимости поражда съмненията за координирано поведение и потенциално ограничаване на конкуренцията, които експертите на КЗК в момента нищят в детайл.

Тук възниква вторият неудобен въпрос. Имат ли външни доставчици и конкуренти реален достъп до тези пазари. Или логистиката, услугите и търговията са фактически затворени за всички извън вътрешния кръг. Ако външният пазар съществува само формално, това вече не е бизнес избор, а потенциално ограничаване на конкуренцията.

Особен интерес за проверяващите представляват вътрешно-груповите услуги. Консултантски, управленски, логистични. Експертите се съмняват дали цените и условията по тези услуги отговарят на пазарните реалности. Или са такива, каквито никой външен конкурент не би могъл да получи. Ако е второто, се създава изкуствено предимство, което изкривява пазара още в основата. Друг елемент от анализа засяга икономическата самостоятелност на отделните дружества. Наблюдава се модел, при който част от фирмите изглеждат жизнеспособни почти изцяло благодарение на вътрешно-групови плащания. Това поражда съмнения дали те поемат реален пазарен риск или функционират като счетоводни инструменти за разпределяне на разходи и печалби.

Юристите, които следят процеса, отбелязват още нещо. Когато решенията за логистика, разходи и услуги се вземат централизирано, конкуренцията вътре в групата е илюзорна. А когато външната конкуренция е затруднена, пазарът започва да работи за ограничен кръг играчи.

Този тип конструкции не са непознати за българската действителност. Особено извън големите градове. В регионите контролът е по-рехав, всички се познават, а добре подготвените документи често изглеждат по-убедителни от реалната икономическа логика. Малкият локален холдинг изглежда стабилен, социално ангажиран и успешен. Вътре обаче може да тече прецизно смятана схема. Важно е да се подчертае. Проверката не означава присъда. Тя означава, че институцията вижда достатъчно основания да зададе въпроси. А въпросите са много и не са удобни. Къде свършва нормалната вертикална интеграция и къде започва затвореният пазар. Кога оптимизацията се превръща в заобикаляне. И кой плаща цената, когато конкуренцията е само на хартия. Ако всичко е изрядно, резултатите ще го покажат. Ако не е, ще стане ясно как регионалните бизнес империи успяват да превръщат правилата в гъвкави насоки. Във всички случаи този казус е тест. За институциите. За контрола. И за това дали фасадата от добре подредени фирми издържа на истински правен и икономически прочит.

Ако в хода на проверката експертите на Комисия за защита на конкуренцията установят, че съмненията се потвърждават, Законът за защита на конкуренцията предвижда сериозни последици. При доказано координирано поведение или ограничаване на конкуренцията по смисъла на чл. 15 и чл. 21 от ЗЗК, комисията може да установи нарушение, да разпореди незабавното му прекратяване и да наложи имуществена санкция до 10 процента от общия оборот на съответното предприятие за предходната финансова година. Законът изрично приема, че когато формално независими дружества действат като една икономическа единица, отговорността се носи от всички участници в тази структура. Освен финансовите санкции, ЗЗК дава на комисията правомощие да наложи поведенчески и структурни мерки. Това включва задължения за промяна на договори, прекратяване на вътрешно-групови практики, осигуряване на достъп на външни конкуренти до пазара и дори разделяне на дейности, ако това е необходимо за възстановяване на ефективната конкуренция. При наличие на данни за данъчни или други престъпления, материалите могат да бъдат изпратени на прокуратурата по реда на чл. 74 от ЗЗК. С други думи, ако съмненията се окажат факти, последиците не са само репутационни, а могат да засегнат пряко начина на работа, финансовата стабилност и бъдещето на цялата бизнес структур