Посолството на Азербайджан в траур заради трагедията в Ходжали

По традиция на този ден посолството на Азербайджан в  България почита паметта на жертвите в Ходжали. В нощта на 25 срещу 26 февруари 1992 г. в град Ходжалъ от провинцията Нагорни Карабах се случи едно от най-страшните събития в съвременната история. Арменските военни групировки с подкрепата на 366 полк на Въоръжените сили на СССР извършиха най-жестокия акт на геноцид против азербайджанци в град Ходжалъ. Кървавата трагедия влезна в историята на Азербайджан като една от най-страшните й страници.

След 4 месеца обсада от страна на арменските въоръжени сили, през нощта на 25 срещу 26 февруари 1992 г., е атакуван от четири страни.   Около 5 часа сутринта, Ходжалъ е изцяло опожарен. Около 2500 жители на града биват обградени от врага и напускат града с надеждата да достигнат до районния център Агдам. Жестоко избити са 613 ходжалинци, от които 63 са деца, 106 жени и 70 старци, като 8 семейства са напълно унищожени, 25 деца загубват и двамата си родители, а 130 — поне един от тях. Измежду 487 ранени от вражеския огън, 76 са деца.  1275 ходжалени биват взети за заложници, а други 150 се водят за безследно изчезнали. 56 човека са убити с особена жестокост – изгорени, скалпирани, обезглавени, на някои от тях извадени очите, на бременните жени са им били разрязани коремите.

В продължение на 200 години азербайджанският народ е бил подложен на етническа чистка и на политика на геноцид от страна на арменските шовинисти. Азербайджанците са гонени от своите исторически места, принудени да са бежанци, и всичко това е съпроводено с масови убийства. Изгонването на азербайджанци от исторически-етническите им земи е продължавало и по времето на СССР. През 1948-1953 от Армения са депортирани 150 хил. азербайджанци, а през 1998 г. от там са изгонени 250 хил. живеещи по своите исторически земи. По този начин Армения се превърна в моноетническа държава.

Събитиято около Нагорни Карабах през 1998 г. са резултат от стремежа на арменските идеолози да дадат живот на безумната идея под надслов „Армения -от море до море“, която доведе до смъртта на хиляди невинни хора, и изгонване на стотици хиляди азербайджанци от своите исторически земи. 

Геноцидът в Ходжали – една от най-чудовищните трагедии на XX век

В нощта между 25 и 26 февруари 1992 година в градът Ходжали от провинцията Нагорни Карабах от Азербайджан се случва една от най-чудовищните трагедии на XX век. Въоръжените сили на Армения заличават от лицето на Земята този град с помощта на бронирана техника и войскови части, разположени в град Ханкенди, на мото стрелкови полк № 366, извършвайки геноцид срещу етническите азери.

Преди атаката, вечерта на 25-ти февруари, градът е подложен на ожесточен оръдеен обстрел на тежка артилерия. В следствие на това, около 5 часа сутринта, Ходжали е изцяло опожарен. Около 2500 ходжалени биват обградени от врага и напускат града с надеждата да достигнат до районния център Агдам. Но в рамките на един ден от 2500 жители на Ходжали, напуснали разрушения град, биват избити 613, от които 63 са деца, 106 жени и 70 старци, като 8 семейства са напълно избити, 25 деца загубват и двамата си родители, а 130 — поне един от тях. Измежду 487 ранени от вражеския огън, 76 са деца.  1275 ходжалени биват взети за заложници, а други 150 се водят за безследно изчезнали. Според актуалните цени за 1 април 1992г., частното и държавно имущество което е разрушено или загубено е на стойност 5 милиарда рубли.

Събитието се отбелязва в Азербайджан и в братска Турция като „Геноцидът от Ходжали”, „Трагедията от Ходжали”. За разлика от това, в Армения тази операция е определена от термина „Битката при Ходжали”, „Събитието Ходжали”. Западната и световна преса предпочита да използва термина ,, Геноцидът от Ходжали” (англ. ‘Khojaly Massacre’, fr. ‘Massacre de Khojaly’).

Град Ходжали с население около 7 хил. жители, се намира на 10 километра югозападно от Ханкенди, в полите на планината Карабах, на пътя между Агдам – Шуша и Аскеран – Ханкенди. Единственото летище в зоната на Карабах, също се намира в Ходжали. Основните интереси на арменците са свързани със стратегическото му положение. Ходжали е историческо място, където живеят хора от незапомнени времена, като и в днешно време могат да се открият древни исторически паметници. В близост до Ходжали се намират културните забележителности Ходжали – Гедебей, принадлежащи към XIV-VII векове от н.е. Тук са открити могили каменни гробове – крипти, гробни могили и некрополи, които принадлежат към последния период на бронзовата епоха и началото на желязната епоха. Още повече, тук се намират и архитектурни паметници – кръгла гробница (1356-1357г.) и гробница от XIV век. По време на археологически разкопки са открити различни декоративни предмети от камък, бронз и кости, съдове от глина и други. На една от огърлица от мъниста е било гравирано името на асирийския цар Ададнерарин (807-788г. пр.н.е.).

Населението се занимава главно със лозарство, животновъдство, пчеларство и растениевъдство. В града е функционирала текстилна фабрика, имало е две основни и две средни училища. Във връзка със събитията от последните години, в града също така са настанени 54 семейства на турци – месхети прогонени от Фергана (Узбекистан), както и семейства на азери, прогонени от Армения и Ханкенди. По късно арменската страна признава, че основните цели на арменските военни подразделения са били разрушаване на моста при Ходжали, освобождаване на пътя Аскеран – Ханкенди, който минава през града и завземането на летището.

Ходжали се намира под блокада от месец октомври 1991г. От дата 30 октомври са блокирани всички пътища за достъп до града, а единственият начин на придвижване остава по въздуха. Последният хеликоптер каца в Ходжали на 28 януари 1992г. След свалянето на цивилен хеликоптер над град Шуша, с над 40 азери на борда му, въздушната връзка също с Ходжали бива прекъсната. От дата 2 януари градът остава без електрическо захранване. Населението на град Ходжали оцелява и се защитава само чрез героизма и куража на местните защитници. Ходжали е защитаван от бойци на местния гарнизон за защита, въоръжени основно с ловно оръжие и от местни партизански отряди и бойци на Националната Армия. През втората половина на месец февруари Ходжали бива обграден от арменските военни формирования и ежедневно е подлаган на обстрел от тежка артилерия и атакуван от арменските войски.

Подготовката за основната атака над Ходжали започва на 25февруари, с разполагането на военната техника на полк 366 в бойни позиции. Атаката наг града започва със залпов огън в продължение на 2 часа, след което в действие влизат танкове и противовъздушни установки от тип „Алазани“. Поради това, че атаката над града се води от три посоки, населението на града е принудено да търси спасение към Аскеран. Бързо се разбира, че това е бил коварен трик. В близост до село Нахчиваник, арменските войскови части блокират пътя и подлагат населението на унищожителен огън. Повечето хора, слаби и уморени, от прехода през заснежения планински пролом и гъсти, гори са избити по жесток начин от арменската армия, точно в равнината на Аскеран – Нахчиваник.

Тези събития съвпадат като време с посещението в този регион на външния министър от този период на Ислямска Република Иран, Али Акбар Велаяти, пристигнал с мисията да помогне в преговорите. На 25 февруари същият се среща с Президента на Азербайджан, а за 27 февруари е била програмирано посещение в Карабах и след това в Армения. В тази връзка, по съгласие на враждуващите страни, между 27 февруари  и 1 март, е декларирано временно примирие и прекратяване на сраженията за 3 дни. Арменците обаче пренебрегват това споразумение, като не спазват взетите обещания. Подобна ситуация се случва и на 12 февруари, когато мисията на Съвета за сигурност и сътрудничество на Европа, пристига в Карабах с цел да проучи ситуацията и да анализира аспектите по регламентиране на конфликта. След това мисията е трябвало да осъществи посещения в Ереван и Баку. Но точна на 12 февруари арменските войскови части завземат и опожаряват селата Малъйбели и Гусчиулар от региона на Шуша. Само в село Малъйбели биват избити, ранени и пленени 50 човека.

През въпросните дни, азербайджанските сили не успяват да окажат помощ на жителите на Ходжали, като дори е невъзможно да се съберат труповете на убитите. Но в същото време, арменци от хеликоптери, в специални групи, облечени в бели камуфлажни облекла, извършват претърсвания на скритите в горите мирни жители, вземат пленници и подлагат на мъчения намерените.

На дата 28 февруари група в рамките на която се намират и местни журналисти, успява с помощта на два хеликоптера да достигне до мястото където за убити азерите. Картината която се разкрива пред тях е ужасяваща – цяло поле изпълнено с трупове. Въпреки осигуряването на въздушна защита, вторият хеликоптер, поставен под силен вражески огън успява да вдигне само четири трупа. На 1 март в присъствието на местни и чуждестранни журналисти на самото място, е разкрива много по-чудовищна картина. Труповете с скалпирани, с отрязани уши или други органи, с извадени очи, показвайки многобройни прободни и огнестрелни рани, прегазени и смлени от танкове и обгорени след това.

От докладът на Центъра за юридическа защита „Мемориал“ разбираме следното: „Ходжали е бил обграден от арменските военни части, основно през есента на 1991г. А след изтегляне на войсковите поделения от Нагорни Карабах, същият се намира в състояние на пълна блокада. От януари 1992г. Ходжали не е захранван с електричество. На 25 февруари 1992г. започва атака от страна на арменската войска над Ходжали. В атаката, с помощта на бронирана техника и бойни машини, пехота и танкове, се включват и подразделения на Националната армия за освобождение на Арцах. Още повече, както свидетелстват повечето бежанци от Ходжали, в атаката над града също така участват и военни части от полк 366, от които някой нахлуват и в града. На 25 февруари, започвайки с 23:00 часа, се открива бомбардировката на Ходжали чрез оръдеен огън. От самото начало е унищожена казармата и отбранителните точки разположени в жилищната зона. Пехотата нахлува в града на 26 февруари, между часовете 1 и 4. Последният отбранителен пункт е ликвидиран в 7 часа. В следствие на бомбардировката над града е разрушено имущество на цивилното население. Наблюдателите на „Мемориъл“ са интервюирали около 60 човека в Агдам и Баку, напуснали Ходжали през време на атаката над града. От всички разпитани, само един е заявил, че е знаел за този „коридор“. Населението което се спасява през него, преминава пресечен терен на района на Агдам и достига в обсега на огъня, в следствие на което загиват много хора. В този момент, в който градът е завзет от арменската войска, там е намират 300 цивилни, между които 86 турци – месхети. Според информациите, получени от двете страни, на 3 март 1992г., на азерската страна са предадени около 700 жители на Ходжали, взети заложници от самия град, както и по пътя към Агдам. Болшинството от тях са деца и жени. Командирът на временния изолатор за задържани, майор Хачятурян, не е позволявал дори и няколко минути разговор на четири очи между пленниците. Жителите на Ходжали, които успяват да избягат от града, не успяват да вземат със себе си дори най-необходимото. Жителите на Ходжали, изведени от арменските войски също не успяват да вземат нищо със себе си. Наблюдателите на „Мемориъл“ са свидетели на неконтролираните грабежите, които се развихрят в града и които не са възпрени от никой.

На вратите на много домове са били изписани имената на новите собственици. По време на военната операция по завземане на Ходжали, против мирното население на града са извършени актове на масово насилие. Информацията на съществуването на „свободен коридор“ не достига до повечето от гражданите на Ходжали. Масовото клане на цивилни граждани в „свободния коридор“ и в неговите околности, не може да бъде оправдана по никакъв начин“.

Няколко думи и за мотострелкови пехотен полк 366. Този полк взема участие повече пъти в бомбардировките над Шуша, Ходжали и други азерски села. Декларациите на войниците, напуснали полка, потвърждават този факт и пресъздават картината на взаимоотношенията и морала в рамките на военното подразделение. Спешното оттегляне на полк 366 от Ханкенди само потвърждава участието на същия в събитията от Ходжали.

Центърът за юридическа защита „Мемориъл“ потвърждава това, че действията на арменските военни части срещу цивилното население при атаката над Ходжали по радикален начин се противопоставят на Женевската конвенция, както и на следните членове от Общата Декларация за Правата на Човека (приета на Общото Събрание на ООН на 10.12.1948г.):
— Член 2. Всеки, независимо от принадлежност към език, … религия, … националност и други причини, се ползва от всички права и свободи, поддържани от настоящата декларация.
—Член 3. Всяко едно човешко същество има право на живот, свобода и защита на собствената си личност.
—Член 5. Забранени са унизителните действия против честта на човека, които надминават границите на човещината, както и жестокото отношение.
—Член 9. Никой не трябва да бъде арестуван, задържан или заточаван произволно.
—Член 17. Всяко едно лице има право на собственост и не може да бъде лишавано произволно от това си право.
Действията на военните сили по радикален начин противоречат на Декларацията относно защитата на жените и децата в екстрени ситуации и по време на военни конфликти (приета на Общото Събрание на ООН на 10.12.1948г.).

Актът на геноцид против жителите на Ходжали се превръща в нов етап от политиката на етническо прочистване, водена от страна на Република Армения по време на окупацията на региона на Нагорни Карабах. Целта на тези криминални действия по преследване и заплашване на цивилното население, което се изправя в защита на родните места, прекършването на решимостта за борба, както и изострянето на политическата ситуация в държавата, улесняват завземането на азерските земи. Военните сили на Армения, които се възползват от военната помощ в големи количества от страна на други държави, в кратък период успяват да приключат превземането на региона на Нагорни Карабах от Азербайджан, който не успява да се съвземе след трагедията в Ходжали, след което продължават с реализацията на плановете за завземане и на съседните територии.

На 25 февруари 1995г. в речта си в джамията Тезепир, големият лидер каза: „Събитията в Ходжали показаха още веднъж, че арменците избраха пътят на зверствата, които се отнасят не само до това да се жадуват земите на Азербайджан, но и това да се превземат нашите територии, да се извърши геноцид срещу нашият народ. Този факт очевидно е извършен при събитията от Ходжали. През онази ужасна нощ един щик е бил забоден в сърцето на азерския народ. Този щик ни мъчи и до ден днешен. Тази рана все още е отворена, не е зараснала и ще остане завинаги в нашите сърца.

Геноцидът от Ходжали, агресиите, насилията на арменците срещу азерския народ, прилагането от тяхна страна на най – перверзни методи, влязоха и ще останат в историята на човечеството. Тези които умряха през онази нощ, днес са скъпи граждани на Азербайджан, пожертвали живота си в името на териториалната цялост на републиката и станаха мъченици на борбата за национално освобождение на азерския народ. Тяхната трагична смърт показва героизма, издръжливостта и куража на азерския народ.

На 1 март 1994г. националният лидер на азерския народ Хейдар Алиев издаде Специална заповед във връзка с геноцида от Ходжали. Чрез Наредба на Парламента на Република Азербайджан датата 26 февруари е декларирана като „Ден на геноцида от Ходжали и ден на национален траур“, за който са уведомени всички международни организации. На 25 февруари 1997г. Президентът на Република Азербайджан подписа Заповед „Относно обявяване на едноминутно мълчание в памет на жертвите от геноцида от Ходжали”, а на дата 26 февруари, всяка година, точно в 17.00 се почита паметта на жертвите от геноцида чрез минута мълчание.

В съответствие Конвенцията за „Предотвратяването и потискането на престъпленията от геноцид“  от 9 декември 1948г., азерския народ има всички законни мотиви за започване на правни действия в Международния съд към ООН, срещу Република Армения. Светът трябва да научи, че това престъпление не е било насочено само срещу азерския народ, а срещу цялото човечество. Много от тези които днес заемат важни постове в Армения, трябва да направят така, че виновните за геноцида да бъдат изправени пред международен съд. Престъплението не трябва да остане безнаказано. Военно – политическата агресия от страна на Армения трябва да бъде осъдена от международната общност. Международните организации, парламентите на държавите в света, трябва да дадат на военните престъпления, извършени от Армения по земите на Азербайджан – геноцидът от Ходжали, политическа и юридическа оценка, като на истински акт на геноцид.

Кореспондент на АзерТАг

Iqbal Haciyev