Изплува мостът „Шейтана“, погълнат от яз. Копринка преди 70 години – прокълнат ли е наистина?
-
- септември 24, 2025
Една призрачна сянка от миналото отново се показа над водата.
Сякаш изскочил от стар народен разказ, потопеният мост „Шейтана“ изплува от дълбините на язовир „Копринка“, разкрит от драстичното спадане на водите през тази година. Сводовете му, изваяни от камък и време, се извисяват над калното дъно – мълчаливи, величествени и зловещо красиви.
Призрак от друго време
Преди повече от половин век мостът е бил жив път, свързващ Казанлък с Павел баня – маршрут, по който са преминавали каруци, стада, пътешественици, търговци, а по-късно и първите автомобили. Днес той стои самотен, скелет на отминала епоха, изникнал като напомняне за времето преди водата да погълне всичко.
С построяването на язовир „Георги Димитров“ (днес „Копринка“) през 50-те години, под водата потъват цели села, махали, черкви, мостове и пътища. Сред тях – селото Виден, църквата „Свети Атанасий“, останките от древния Севтополис и, разбира се, този загадъчен мост с още по-загадъчно име – „Шейтана“.
Легенди, сенки и името на дявола
Макар мостът „Шейтана“ да не е обвит с официална история или документирани предания, самото му име отваря вратата към легендите. В превод от турски „шейтан“ означава дявол, и няма как да не направим паралел с други мистични места като Дяволския мост над Арда, около който се носят десетки легенди.
Но тук няма записани предания. Само тишина, забравени стъпки и въображение.
Някои местни хора предполагат, че името идва от опасната природа на мястото – стръмни брегове, вихрушки от вятър и вода, мистични мъгли, които се спускат по реката в определени нощи. Други казват, че когато слънцето е ниско и водата още не го е скрила, сянката на сводовете се пречупва така, че прилича на изкривено лице – може би това е „дяволът“, от когото е тръгнало името.
А има и такива, които вярват, че самият язовир крие характер – суров, капризен и опасен, особено за рибарите. Името можело да е дадено от тях, като предупреждение, като символ на уважение към силата на природата и забравените строители.
Памет, която не потъва
Каквато и да е истината, мостът „Шейтана“ вече не е просто географски обект – той е жива легенда, изплувала за кратко, за да ни напомни, че времето поглъща, но не изтрива.
Той е паметник на хората, селата, културата и историите, останали под водите. И докато слънцето отново грее над неговите каменни арки, ние имаме шанса да се докоснем до една потопена България, която понякога се завръща… само за тези, които гледат внимателно.
Be the first to leave a review.
