142 години безсмъртие за Васил Левски

142 години след обесването на Апостола на българската свобода Васил Левски все още са живи думите му:

Дела трябват, а не думи

Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си

Народната работа стои над всичко

Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме

Близо е времето вече – българинът не ще бъде роб, а свободен

Без революция сме загубени во веки веков

България днес отбелязва 142 години от обесването на Васил Иванов Кунчев – български революционер, идеолог, организатор на българската национална революция и национален герой, който може да служи за пример на всеки един българин.

Годишнината ще бъде почетена в цялата страна с възпоменателни чествания и поклонения пред паметниците на Дякона.

Васил Левски е една от най-ярките и почитани личности в българската история. Той основава Вътрешната революционна организация (ВРО), както и Българския революционен централен комитет (БРЦК). Не случайно е наричан Апостола на свободата. По време на османското иго, Левски организира и създава тайни комитети, разработвайки стратегия за освобождението на страната. По-късно ВРО се превръща в здрава основа за организаторите на Априлското въстание.

Левски е заловен от турската полиция на 27 декември 1872 година до Къкринското ханче. Причината за залавянето му е предателство от съмишленик, за името на който все още се спори. Предполага се, че предателят е или съучредителят на комитета в Ловеч Поп Кръстьо, или председателят на комитета Марин Поплуканов.

Смъртната присъда на Дякона е издадена на 14 януари и потвърдена на 21 януари 1873 година. Минути, преди да затвори очи завинаги, Васил Левски казва:

„Аз съм първият, но след мен ще има хиляди… Каквото съм правил, в полза народу е.“

Той вярва до последно, че смъртта му не е напразна.

Васил Левски е една от българските исторически личности, които ни карат да се чувстваме изключително горди като българи. Мисълта за делата му обаче ни засрамва и ни кара да се питаме има ли между нас все още такива герои. Каквото и да кажем за Апостола, ще е малко, защото той отдаде живота си на освобождението на България от османско иго.

Христо Ботев много точно описва Васил Левски в писмото си до Киро Тулешков: „Приятелят ми Левски е нечут характер! Когато ние се намираме в критично положение, той става такъв весел, както когато се намираме в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и се весел! Вечер – дордето ще легнем – той пее; сутрин, щом си отвори очите, пак пее. Колкото и да се намираш в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш сичките си тъги и страдания…“ 

Големият български учен Проф. Иван Стоянов казва за Васил Левски: „Всеки българин, където и да е, носи в сърцето си Левски и всеки се гордее с неговата личност. Всички българи се прекланят пред паметта на Апостола, но мисля, че това не е достатъчно. Левски не ни е нужен като идол, а като човек, личност и пример…“

E79 News