„Страхът“ на Тонка Трайкова: Как се придобиват общински имоти в Благоевград със затворени очи и отворени врати

В една държава, в която публичният интерес трябва да бъде основата на демокрацията, в България – днес, в Благоевград – сега, една жена се опитва да заглуши онова, което обществото има право да знае. Не с аргументи, не с прозрачност, не с опровержения. А с жалби, със заплахи за дела, с фалшиви внушения, че била „застрашена“, че изпитвала „страх за живота си“. Тонка Трайкова – бизнесдама с достъп до власт, с икономическо влияние и с ресурси – вместо да отговори на логичния въпрос „Как придоби общински имоти на занижени цени при съмнителни търгове?“, тръгва в атака срещу журналистите и мениджърите, които си позволиха да извадят фактите на светло. Не защото са я обидили. Не защото са я наклеветили. А защото я описаха с документи, с дати, с имотни идентификатори, с търговски номера. И тя не може да ги обори. Може само да се опита да ги заглуши.

На 30 декември 2021 г., в зала 101 на Община Благоевград, в последния работен ден преди Нова година, когато повечето граждани подготвят трапезата и не следят нито сайт на общината, нито Държавен вестник, комисия от трима общински съветници, юрисконсулт и началник на отдел „Общинска собственост“, провежда публичен търг за четири апартамента в сграда на ул. „Пере Тошев“ №3. Общата начална цена – 326 430 лв. без ДДС. Четири фирми се явяват, между които и „Грейди Трейд“ ЕООД – представлявана от Тонка Трайкова. Резултатите от търга – неясни. Не се публикуват цени. Не се публикува класиране. Не се знае дали е имало наддаване. Всъщност – няма и как да има, ако всеки апартамент предварително е „запазен“ за конкретен участник. Комисията не излиза с мотиви. Съветниците, които са гласували решението за продажба месец по-рано, сядат после в същата комисия, която провежда търга. Никой не поставя въпроса за конфликта на интереси. Никой не пита защо е избрана именно тази дата, в която дори вътрешният контрол не работи с пълен състав.

Един от апартаментите – ап. 3.2, с идентификатор 04279.613.371.4.8, площ 52,94 кв.м – минава в ръцете на „Грейди Трейд“. Придобиването става без публично обявена цена. Без яснота дали е платена реалната пазарна стойност. Без дори обществото да може да провери. Докладът за оценка не съдържа цени по имоти. Протоколът от търга е обобщен. Данъчната оценка не е обвързана със сделката. Това не е административна непълнота. Това е умишлено елиминиране на отчетност.

А когато медия като „Топ Преса“ поиска да разбере и да зададе въпроса – „Колко плати Тонка Трайкова за имот, който би трябвало да е собственост на всички граждани?“ – се появяват заплахите. Жалби. Манипулации. „Психически тормоз“, „преследване“, „страх от убийство“. Всичко това, вместо отговор. Всичко това, за да се премълчи един много прост и много важен факт: в Община Благоевград, в последните години, публичната собственост изтича в частни ръце тихо, под прикритие, с благословията на съветници и администрация, и с активната роля на хора, които днес твърдят, че са жертви. А всъщност са облагодетелствани.

Юристите, които разгледаха случая, не говорят за обида. Не виждат клевета. Не намират основа за SLAPP дела. Те виждат формална процедура, проведена по документи, но с ясна цел – да се минимизира конкуренцията, да се избегне обществената реакция и да се постигне трансфер на актив на стойност десетки хиляди левове към приближени до властта субекти. Те говорят за порочна практика. За юридическа подмяна на публичния интерес. За институционализиран конфликт на интереси.

Няма по-опасна форма на репресия от онази, която се крие зад закона. Когато се използват съдебни механизми не за защита на права, а за сплашване на тези, които питат. Тонка Трайкова не иска да защити достойнството си. Тя иска да скрие какво е придобила на гърба на обществото. И това вече не е просто морален проблем. Това е въпрос за правова държава. За бъдещето на публичните ресурси. За границата, която не бива да се преминава.

Ако днес премълчим, утре ще продадат и парка. И библиотеката. И училището. На същата тиха цена. Със същото мълчание. И със същите „страхове“.