След всяка буря идва… Ашуре: Вкусът на спасението и надеждата в исляма!
„Сега въздухът в кухнята бе натежал от аромата на току-що приготвени вкусотии. Баба Гюлсюм вече бе опекла във фурната два вида бюрек – със спанак и със саламурено сирене, беше сложила лещата да къкри, беше задушила агнешките котлети и бе направила сместа за кюфтетата, които щяха да опържат след пристигането на гостите. Макар и да бе преизпълнена с решимост до вечерта да приготви още половин дузина гозби, безспорно най-важен в менюто на баба Гюлсюм беше десертът: ашурето.
Като дете и тийнейджър Мустафа Казанджъ бе обичал от десертите най-много ашуре и ако ужасните американски готови храни не му бяха развалили хранителните навици, той, надяваше се баба Гюлсюм, щеше да се зарадва ужасно да открие в хладилника цели купи от любимия си десерт, които го чакаха, сякаш животът тук още си беше същият и Мустафа можеше да го продължи оттам, където го беше прекъснал.
Ашурето олицетворяваше приемствеността и непоклатимостта, то бе въплъщение на добрите дни, които настъпват след всяка буря, колкото и страшна да е била тя.“
Това е откъс от „Копелето на Истанбул“ на Елиф Шафак. Книга, която не сме чели, но от която вече сготвихме. И след като видяхме този откъс, и действайки по обратния ред, май ще я прочетем съвсем скоро (защото виждаме още доста за готвене!).
Освен че носи високото отличие най-стария десерт в света, ашурето има важно духовно значение в цяла Анадола – земите, съставляващи по-голямата част от съвременна Турция.
Името идва от арабската дума عشر (ашър) за числото десет и е свързана с мюсюлманския празник Ашура. Според мюсюлманския лунен календар Хиджра, денят Ашуре се пада на десетото число от месец Мухаррем. Тази година датата се падна на 5 юли.
Истинското ашуре се вари от различни зърнени култури, тъй като според преданието Нух пейгамбер (пророкът Ной) слязъл от кораба и в знак на благодарност към Аллах наредил на семейството си да приготвят ястие от всичко онова, което било останало от припасите им на кораба. Така била приготвена първата ашура (ашуре).
В България основната съставка на ашурето е жито. Именно на Ашура се почита избавлението на света от Потопа (който съществува в много религии) и неговия край. От ашурето приготвено на този ден винаги се раздава с вярването, че така ще има здраве в дома и плодородие на нивата.
Легендата за „ашурето“ е завладяваща.
Корабът на Ной по време на валежите, които продължили 40 дни намерил убежище на върха на планината Арарат. В края на потопа спасените в кораба раздават в чест на края на 40-дневните дъждове да организират празник. По този повод решават да направят ядене, което да съдържа 40 съставки. Но техните запаси храна вече били на изчерпване, така че решили всеки да даде каквото има в зависимост от родината, от която идвали.
Някои дали сухи плодове, други зърнени храни, захар, сушени плодове, портокал, смокини, ориз, нахут.
Разбира се, има и такива хора, на които ашурето да не е любимо и причината за това е, че съдържа жито, а то се свързва с гробищата. Но какво е виновно житото (или ашурето) питам аз? Житото (грухана пшеница) е прекрасна и супер полезна храна, която трябва да бъде реабилитирана! Още повече, че както вече разбра от историята на ашурето, направата му отбелязва ново начало, а не край.
С любов към традициите,
Топ Преса!
Be the first to leave a review.