Парков район Синаница: символ на авантюра, спокойствие и недокосната красота на дивата природа.
-
- януари 10, 2025
По данни на парковите власти годишно около 3500 туристи посещават парков район Синаница.
Парков район Синаница е единственият парков район на територията на Национален парк Пирин, който се разпростира в три отделни общини. Земите на Синаница се разполагат на територията на общините Струмяни, Кресна и Симитли.
На север парков район Синаница има обща граница с парков район Баюви дупки, на изток граничи с парков район Вихрен, на юг- с парков район Каменица, а западната му граница стига до държавните лесничейства в Кресна, Струмяни и Симитли.
По документи общата територия на парков район Синаница е в размер на 6885.4 хектара, която е разделена на три отделни участъка. За всеки участък отговаря отделен парков служител. В отделен охранителен участък, който е извън територията на национален парк Пирин, е отделен природен резерват Тисата.
Горският фонд на парков район Синаница заема 5442.3 хектара от общите площи. От тях 75.2 процента се падат на естествената растителност и само 2.5 процента са заети от култури. Останалите 22.3 процента са заети от клекови формации.
В парковия район преобладават чистите насаждения, най-вече от бял бор – около 56.6 от всички гори. 33.6 процента заемат смесените насаждения. Според специалисти средната възраст на гората е 79 години. От общия дървесен запас близо 52 процента се падат на насажденията от пети клас възраст.
Парков район Синаница е може би най-живописният район в национален парк Пирин. Тук многоликото лице на Пирин е разкрито в цялата му красота и уникалност. Районът на парка се простира на запад от връх Вихрен, през Кутело, хребета на Кончето и стига до връх Пирин, а на юг преминава през върховете Хвойнати, Муратов, Георгийца, Синаница и стига до Шаралия.
На територията на Синаница се намират внушителните Влахински, Георгийски и Синанишки циркуси и е едноименните им езера и езерни групи – Синанишки Езера, Георгийски езера и Влахински езера.
На територията на парков район Синаница се среща почти всички представители на животинския свят в България. Благодарение на усилията на парковите пазители се наблюдава ръст в популацията на дивата свиня и вълка.
Тук е и невероятно красивото Синанишко езеро.
През 2004 година Синанишкото езеро беше зарибено с балканска пъстърва съгласно една от програмите в Плана за управление на Национален парк Пирин. Синанишкото езеро е едно от най-красивите езера в планината. То се намира в Северен Пирин, на 2181 метра надморска височина, и е една прекрасна дестинация, която заслужава да се посети. Намира се на 2181 метра надморска височина и е дълбоко 12 метра. Езерото е сред най-дълбоките и най-красивите езера в Пирин. То има продълговата форма, като е широко 140 метра и дълго 90 метра. От езерото продължават води, които образуват Синанишка река. На метри от него се намира и хижа Синаница. До езерото се стига по няколко туристически маршрута, като преходът до него е чудесна идея за разходка в планината с преспиване, било то в хижата или на палатка до нея.
На територията на парков район Синаница се намира една-единствена хижа- хижа Синаница. Разположена в сърцето на красивата Пирин планина, хижа „Синаница“ не е просто спирка за почивка след изчерпателен преход. Тя е врата към един от най-живописните кътчета на България, място, където природата съчетава скални величия, зелени поляни и кристално чисти езера. Тя се намира в северния дял на планината и е единствената хижа, която е разположена на територията на парковия участък „Синаница“, разпростиращ се върху трите общини Симитли, Кресна и Струмяни. Хижата е с надморска височина 2185м.
Разположена на северния бряг на Синанишкото езеро, хижата определено е в челните позиции на най-красивите места не само в Пирин, но и във всички наши планини. На юг от езерото се извисява красавицата, пленяваща сърцата на всички планинари, връх Синаница с нейните 2516м. Гледката, която се открива от хижата, може да се опише най-добре с едно единствено изречение – „Магията на Пирин“. През лятото тя е в състояние да посрещне до 100 човека дневно. Мнозина определят хижа Синаница като душата на Пирин.
Условията на хижа Синаница
Хижа Синаница представлява сграда на два етажа, може да приюти около 50 души. На първия етаж се намира туристическото общо помещение и кухнята, а спалните за туристите са на втория етаж като всяко от което има 10тина легла. Тоалетното помещение е външно, в банята има топла вода и също е външна. Кухнята предлага обичайните за една високопланинска хижа ястия, и въпреки по-малкия избор откъм менюто, няма да останете разочаровани, ако си вземете една купа боб, която да хапнете докато се наслаждавате на гледката на езерото и извисяващия зад него се връх Синаница.
Отоплява се с печки на твърдо гориво. Електрифицирана е, но както на повечето високопланински хижи, токът се спира в 22:30. За ентусиастите, които чакат нощното небе отвън има разположени дървени пейки и масички.
През летния сезон хижата е винаги пълна, така че преди да се отправите натам е по-добре да се обадите и да си резервирате места. През зимните месеци хижата е затворена, поради тежките условия за поддържане след падането на снега. Веднага щом се стопли се отваря и сезона на палатките пред хижата.
Хижа Синаница, едно място с магическа атмосфера и неземна красота. Пирин оставя следа в сърцата на всеки, който я е посетил, а Синаница е една от причините за това.
Малко история и легенди за любопитните
Построяването на хижите в българските планини е започанало още през 1922г., но хижа Синаница е в доста по-късен етап , през 1977г. Върхът, езерото и хижата носят име, което е свързано с една легенда за една млада красива девойка, която се казвала Синаница.
Тя знаела всички малки пътечки в местностите наоколо, посещавала е всички езера и е изкачвала всички върхове. Мурат бей чул приказките на хората за нейната неземна красота и изпратил негови пратеници да я докарат при него, но тя винаги се измъквала на преследвачите си.
Накрая Мурат бей решил, че ще я намери сам, тръгнал да я търси по планинските пътеки и след време я намерил. Уплашена младата девойка вече нямала къде да избяга. Зад нея се извисявал върхът, от който тя скочила в пропастта за да не бъде хваната. Мурат бей слязъл при тялото и забелязал амулет или по-скоро част от амулет, окачен на врата на девойката, амулет, който му бил познат, защото той носил другата част от него. На него пишел името Георгийца, майката на Синаница и Мурат, бащата.
Тогава той осъзнал, че Синаница била негова сестра. Погубен от мъка, той решил, че ще бъде закрилникът на тази планина. И хората раказват, че и днес при повей на вятъра върховете Синаница, Гергийца и Муратов пеят за своята мъка.
Be the first to leave a review.
