Събор под сянката на вековете! Където спомените ухаят на бор, а сърцето тупти в такта на пиринско хоро
-
- юли 15, 2025
Когато дъхът на лятото запари по раменете, а планината разтвори зелената си гръд като вечно майчино лоно, ние се връщаме там — на Попови ливади, сред боровете на Папаз Чаир. Там, където ехтят стъпки от минало, смях от безгрижно детство и тънки гласове на гайди, вдигащи се като дим над жаравата на времето.
Тази поляна не е просто география. Тя е памет. Била е дом на влашки овчари, свидетел на забрава, но и на възкресение. Когато бе издигнат паметникът на Гоце Делчев, земята потрепери. Оттогава всяко лято тя зове пак – с химни, с молитви, с хорà и курбани. И ние идваме – с децата си, с бабите си, с блузките на найлонови торби и сърца, натежали от очакване.
В събота най-близо до Илинден, поляната оживява. Не е нужда от покана – природата сама те кани. Програмата тръгва със звън от камбани, молитви към небето, после хорá от ансамбли, от хора на хората, от млади и стари. Под сцената се смесят гласове, изгорели гласни струни от пеяния, и ухание на кебапчета, хляб и родова история. Някъде до сцената може да видите стари приятели, вплели ръце в прегръдка, в която минават десетилетия.
А малко по-встрани – деца гонят топка, жени стъкмяват пикник, а мъжете спорят за политика с бутилка ракия в ръка. Тук, на Кривата река, при сенките на старите ели, се възражда нещо древно и топло – усещането за дом, което не може да се купи, не може да се замени с нищо.
И все пак – защо идват по-малко хора? Защо усещаме хлад в нещо, което трябва да е жар? Комерсиалното хищно протяга ръце – палатки с глупости, сцена с микрофони, които заглушават истинските гласове на събора. А той не е шоу. Той е нашето огледало. В него виждаме дядо си, ръцете на майка ни, босите си крака, тичащи в росата.
Нека не го забравим. Нека го върнем. Хайде на събор! Да си спомним какво беше. Да си вземем децата и да им го покажем. Да хванем хорце с чужди хора и да ги направим близки. Да седнем в тревата и да помълчим с гората. Защото само когато мълчим заедно, чуваме най-съкровеното — себе си.
Папаз Чаир ни чака. Не за снимки. А за живот.
Be the first to leave a review.
