От килиите до супермаркета: Как затвора в Смолян превърна затворниците си в млечни производители и защо Европа е заинтригувана
-
- юли 7, 2025
В затвор в Смолян, Южна България, Георги Филянов смесва 500 литра мляко, за да произведе традиционно сирене в затворническата млечна фабрика, чиито продукти са спечелили потребители от всички краища на страната, съобщават AFP, цитирана от Agerpres и Digi24.
Новината за процъфтяващата мандра „Герзовица“ в затвора в Смолян, където затворници произвеждат сирене и млечни продукти, които завладяха българския пазар, предизвика вълнение не само у нас, но и в цяла Европа. От AFP и Digi24 гръмнаха за „хита“, превръщайки тази инициатива в символ на успешна рехабилитация и предсрочно освобождаване на осъдени.
Продуктите на „Герзовица“ вече се предлагат в множество вериги магазини на фирма „ОРБИТ-М“, което допълнително затвърждава пазарния им успех, въпреки че се продават на по-високи цени. Но зад бляскавата фасада на иновативен проект, който помага на затворници да се интегрират отново в обществото, възникват и по-нюансирани въпроси.
Дали „Герзовица“ е наистина пример за социална отговорност, или е умело прикрита форма на експлоатация на евтин труд?
Безспорно е, че проектът е впечатляващ. Отглеждането на крави и овце, производството на млечни продукти без консерванти и добавки, и високото търсене на пазара са постижения, които заслужават признание. Мандрата „Герзовита“ е плод на въображението на бившия директор на затвора Христо Солаков, който е търсил начин да произвежда храна вътре в затвора и да помага на затворниците да се подготвят за живот навън. От отглеждането на стада кози и крави до производството на сирене, затворниците участват в целия производствен процес– от суровината до крайния продукт, създавайки работещ модел или иначе казано да „затвори кръга“.
Успехът на този залог надминава всички очаквания. „Мътеница, сирене и българско кисело мляко – нашите продукти не съдържат нито консерванти, нито добавки“, което оправдава по-високите цени от тези на конкурентите“, твърди 62-годишният бивш директор на затвора.
Докато половината от производството на фабриката е предназначено за други затвори в България, останалата част се продава на пазари и в хранителни магазини на по-високи цени от продуктите на конкурентите. Открита през 2010 г., млекарницата в Смолян е единственият успешен рехабилитационен проект в България, който позволява на затворниците да намалят присъдите си и да печелят малка заплата от няколкостотин евро на месец – пари, които могат да харчат в затвора или след освобождаване.
Това кара затворниците да са нетърпеливи да използват придобитите си отговорности и умения след освобождаването си. „В миналото мандрите бяха ограбвани, сега мандрата е в затвора“, шегува се Христо Солаков, намеквайки за българските партизани от Втората световна война, които са крали от селяните, за да оцелеят. Но Солаков трябва бързо да стигне до града: той се надява да получи местно финансиране, за да разшири продуктовата си гама с гама от „сирена“, продукт, ценен на всички Балкани.
„Това е интересна работа, нито твърде трудна, нито твърде лесна“, казва Филянов, който е осъден на две години и половина затвор за трафик на наркотици, но е освободен предсрочно, след като присъдата му е съкратена благодарение на работата в затвора. Филянов е последната история на успеха в млечния завод, разположен в затвора в Смолян, където лишените от свобода произвеждат едни от най-ценните млечни продукти и сирена в България.
Фактът, че затворници като Георги Филянов намаляват присъдите си и печелят скромна заплата, звучи като мечта за всяка хуманна затворническа система. Това е единственият успешен рехабилитационен проект в България, което е повод за гордост, но и за притеснение – защо само един?
Социална рехабилитация или скрита печалба?
Въпреки оптимистичния тон на репортажите, не можем да пренебрегнем някои потенциално провокативни аспекти. Основният въпрос, който виси във въздуха, е доколко това е проект за социална рехабилитация и доколко е за генериране на печалба чрез евтин труд. Когато половината от продукцията отива за продажба на пазара на по-високи цени от конкуренцията, а затворниците получават „няколкостотин евро на месец“, разликата между производствените разходи и приходите става видима.
Особено предвид факта, че продуктите се продават в големи търговски вериги като тези на „ОРБИТ-М“, където обикновено се търси добро качество на атрактивна цена, но тук цената е по-висока. Елитните породи крави и овце, даващи мляко с висока масленост, допълнително допринасят за качеството, а оттам и за по-високата пазарна цена.
Да, работата дава възможност на затворниците да придобият умения и отговорности, които биха могли да им бъдат полезни след освобождаване. Но дали ниските заплати, дори и да са допълнени с намаляване на присъдата, са адекватна компенсация за труда, който генерира толкова високи приходи?
Не е ли малко иронично, че в миналото мандрите са били „ограбвани“, а сега „мандрата е в затвора“ – сякаш намеквайки за някаква форма на институционализирано присвояване на труд?
Прозрачност и бъдещето на модела
За да бъде „Герзовица“ истински пример за подражание, е нужна повече прозрачност. Как се разпределят приходите? Каква част от печалбата се реинвестира директно в условията на затвора или в програми за реинтеграция на затворниците? Дали затворниците имат право на колективно договаряне на условията на труда си? Тези въпроси са от ключово значение, за да се разграничи истинската рехабилитация от потенциалната експлоатация.
Успехът на „Герзовица“ е безспорен, но той е и повод за размисъл. Той показва, че има потенциал за смислени програми в затворите, които да подготвят осъдените за живот извън стените им. Но също така повдига въпроси за етичността и справедливостта, когато става дума за труд на лишени от свобода.
Дали други затвори ще последват примера на Смолян, и ако да, под какви условия? Дали ще бъдат създадени механизми, които да гарантират, че трудът на затворниците е достойно възнаграден и че основните им права са защитени?
И докато мандрата „Герзовица“ се стреми към разширяване на продуктовата гама със „сирена“, ние трябва да се запитаме дали този модел ще продължи да бъде светъл лъч на надежда за рехабилитация, или ще се превърне в символ на ефективна, но морално спорна, евтина работна ръка.
Be the first to leave a review.
