Домът на сенките: Скрити истории от юговската костница
-
- май 16, 2025
В Родопите, сред хълмовете и вековните борове край сънените утрини на село Югово, има място, където дори времето пристъпва на пръсти. Това е костницата — домът, създаден да съхрани останките на изминалите поколения, за които земята е била не само дом и прехрана, но и вечен дом след последния дъх.
Костницата в Югово не е обикновено място. Тя е светилище на паметта, кацнало скромно покрай старата църква „Св. Георги”, и скрито от вятъра и неспокойствието на делника. Тук, в мрамор и пръст, са прибрани костите на юговци — хора, които някога са изпълвали улиците с глъч, смях и труд. Всеки камък по стените ѝ носи в себе си шепота на нечий живот, на мамино приспиване, мъжка болка, детска песен.
Село Югово има дълга традиция — когато гробищното земя започне да не достига, костите на починалите почиват в свещено пространство, различно от пръстта. Всяка есен жителите отделяли ден, в който подреждали костите с внимание и респект в костницата — за да има място за новия живот, за да помнят и почитат отишлите си близки. Така, в сенчестата стая на костницата, поколенията ръка за ръка чакахa вечността — и не позволявали на времето да ги раздели.
В годините на социализма, когато правилата и наредбите често не се вслушваха в гласа на корена, държавата забранява тези стародавни практики. Костниците са заклеймени като „ненаучни“, а смъртта — сведена до брой на редове в протоколи. Но юговци не са забравили — тихо, по ръба на законното, пазели традицията, защото знаели: душата има нужда от дом, а споменът — от място, където да живее.
Днес малцина разказват за костницата. А тя стои — смирена и чиста, като самия живот — и помни. Всеки, дръзнал да влезе, усеща хладна ръка по рамото, дочува песен на прабаба, връщаща се като полъх над огъня. Юговската костница е не просто помещение. Тя е сърцето на селото, туптящо и след сетния дъх — място, където ръка за ръка стоят сенки и хора, смърт и безсмъртие, пресечени от нишките на спомена.
И когато дните станат кратки, а нощта зашепне над Югово, от костницата се разнася най-тихият, най-истинският зов — да помним, че домът е там, където някой ни помни.
Използвани източници и още информация:
Be the first to leave a review.
