🔥 Стареещите гори – невидимата криза, за която малцина говорят
От години насам в различни краища на страната – от Пирин до Средна гора – наблюдаваме едно и също зловещо явление: цели гори, които само до вчера изглеждаха зелени и здрави, днес са с кафяви върхове, мъртви иглички и умиращи стволове. Обвиненията най-често падат върху короядите или сушата. И макар тези фактори да са реални, лесовъдите, с които се свърза Топ Преса, посочват нещо, което мнозина пропускат: естественото стареене на горските насаждения.
🌲 „Гората остарява – и умира като всичко живо“
„Повечето от иглолистните насаждения у нас са създадени между 50-те и 70-те години на XX век. Засаждани са еднотипно, с бързорастящи видове – бор, смърч, ела. Днес те са на възраст между 50 и 70 години – и достигат своя биологичен максимум,“ обяснява опитен лесовъд от Югозападна България.
Както при хората, така и при дърветата настъпва естествено изтощение. С времето проводящата система се запушва, фотосинтезата намалява, а устойчивостта към вредители и суша рязко спада.
🐛 Короядът идва, но гората го кани
„Когато борът е млад и здрав, короядът не може да го пробие. Но когато е стар, изсъхнал и изтощен – става лесна плячка. Той просто довършва това, което времето е започнало,“ казва още специалистът.
Голямата опасност е, че старата гора не се подновява естествено. В сянката на високите, но умиращи дървета не изниква нов подраст. Така, ако не се вземат мерки, цяло поколение гора ще изчезне, без да остави наследник.
📉 Стареенето – проблем, който малцина лесовъди посочват
Темата за стареещите гори рядко попада в публичното внимание. Повечето лесовъдски и медийни анализи говорят за „насекомо вредител“, за „екстремна суша“ или „гъбични заболявания“. Но истината е, че всички те намират почва най-вече в биологично остарели насаждения.
„Проблемът е системен – държавата не планира подмладяване, не стимулира смесени насаждения, а често няма средства за санитарни сечи. Така просто чакаме гората да умре,“ казва експерт, пожелал анонимност.
✅ Какво трябва да се направи?
-
Инвентаризация на възрастта на горските масиви.
-
Постепенно подмладяване чрез мозаечни сечи и залесяване.
-
Преход към смесени и естествени насаждения.
-
Информиране на обществото и политическа воля за промяна.
🔚 Гората не умира внезапно. Умира бавно, без шум – от възраст, от забрава, от липса на грижа.
А когато тя си отиде – с нея си отива не само кислородът, но и цели екосистеми, почвата, реките, и в крайна сметка – животът ни.
📝 Материал на Топ Преса. При цитиране – източникът е задължителен.
Be the first to leave a review.