ЕКСКЛУЗИВНО В ТОП ПРЕСА! КОЯ е първата българска подземна електроцентрала ИГРАЕЩА РОЛЯ НА ПОДЗЕМЕН ГРАД!
-
- ноември 6, 2024
Разположена е близо до град Батак, в Южна България. Тя е част от каскадата Баташки водносилов път – една от първите хидроенергийни каскади у нас. Изградени са общо пет големи язовира. Водите, събирани от водосборния район, задвижват три водноелектрически централи – ВЕЦ Батак, ВЕЦ Пещера и ВЕЦ Алеко, с обща мощност 226 MW. Официалното откриване на цялата система е на 6 септември 1959 г.
Каскада Баташки водносилов път е един от най-сложните хидрокомплекси, построени със замисъл да се оползотвори богатият валежен отток на Западните Родопи. Състои се от три стъпала с основните водохранилища – язовир Голям беглик и Батак и трите деривационни ВЕЦ – Батак, Пещера и Алеко.
Идеята за строителството на електроцентрали в поречието на река Въча, като се използва водосборния район в Западните Родопи (Баташкия водносилов път), възниква още през 1920 г., когато инж. Иван Мавров я предлага в труда си Архив на водните сили в България. Тази идея се лансира и по-късно – през 30-те години от инж. Тодор Романов. През 1947 г. по идея на главния директор на Главна дирекция „Електрификация на България“ инж. Марин Калбуров, се провежда конкурс за цялостното оползотворяване водите на реките Чая, Въча, Стара река, Елидере, Сестримска река и Марица. От конкурсните материали се оформя идеята за възможно проектиране на три главни каскади Доспад-Девин-Кричим, Баташки водносилов път и Сестримска каскада.
Идейният и технически проект за целия Баташки водносилов път е разработен в Енергохидропроект през 1951-1955 година. Проектът включва язовири, изравнители и три централи – ВЕЦ Батак (подземна), ВЕЦ Пещера (подземна) и ВЕЦ Алеко (надземна).
Строителството на Баташкия водносилов път се извършва от създаденото за целта предприятие към „Хидрострой“ с директор инж. Ангел Петърчев и гл. инженер Иван Масленков. Главната част от този комплекс се развива по поречието на Стара река. Водосборната област включва речният отток, водите от дъждове и снеготопеж. За обезпечаване на необходимото количество вода се строят събирателни канали с голяма дължина. Водосборната област е кръстосана със събирателни тунели и канали, чиято обща дължина възлиза на 165 км, от които тунели 72 км и седем броя дюкери с обща дължина 6 450 метра. Построени са водоводовите канали и тунели – водовод Бистрица, водовод Равногор, водовод Нова махала, водовод Гашни, водовод Беглика и други по-малки. С тях водата се насочва към язовир „Батак“, язовир „Голям Беглик“, язовир „Тошков чарк“, язовир „Беглика“ и язовир „Широка поляна“.
Баташкият водносилов път е част от „Национална електрическа компания“ ЕАД – търговско дружество със седалище в София, изцяло собственост на „Българския енергиен холдинг“. Основната дейност на НЕК е производство на електрическа енергия, покупки и продажби на електроенергия, внос и износ на електрическа енергия. Производството на електроенергия се осъществява в 28 водноелектрически централи и помпено-акумулиращи водноелектрически централи. Основната част от производството е концентрирана в централите от каскадите Белмекен-Сестримо-Чаира, Въча, Батак и Долна Арда.
Град Батак се намира в Западните Родопи, на 1036 м надморска височина в долината на Стара река, по двата й бряга. Разположен е в котловина, заобиколена от всички страни с хълмове (бърда) 100-200 м над равнището му (Петрово бърдо, Кънева борика, Царюв комин, Кадино бърдо, Свети Георги, Пискилива скала, Галагонката и Бучете), а над тях се издигат върховете на Баташката планина, която на запад граничи с Чепинска река, на юг – с Доспатска река и язовир Доспат, на изток – с река Въча, на север – с Тракийската низина. Тук се намира защитената местност Баташки снежник. Недалеч от града са и едни от най-високите върхове в Родопите – Баташки снежник (2 082 м), Голяма Сюткя (2 185 м).
Батак се намира на 15 км по асфалтиран път от град Пещера, на 35 км от областния център Пазарджик и на около 55 км от Пловдив. На 15 км е от град Ракитово и на 27 км от Велинград.
Река Въча е десен приток на река Марица. Дължината й е 112 км, която й отрежда 23-то място сред реките на България. Въча е втората по големина река в Родопите след Арда. Водите на реката и притоците й се използват за електродобив (каскада Доспат-Въча). По течението на самата река са изградени язовирите Кричим, Въча, Цанков камък и Тешел, които служат за генериране на електроенергия, напояване в Горнотракийската низина и осигуряват част от питейната вода на град Пловдив. Стената на язовир Въча е най-високата в България – 144.5 метра.
Река Въча не преминава в близост до промишлени предприятия, което пази чистотата на водата. По нейното течение са разположени красиви и уникални природни феномени – Буйновското ждрело, Ягодинската пещера, скалният монумент „Слона“. В района на село Михалково има топли минерални извори.
Малките ВЕЦ произвеждат около 2% от годишното производство на ток в България. През последните години изграждането на водноелектрически централи у нас търпи бурно развитие. Възобновяемите енергийни източници са приоритет на енергийната политика не само у нас, но и в целия Европейски съюз. Производството на енергия от силата на водния пад в реките носи несъмнени ползи за цялата държава, заради факта че се създава брутен продукт, който не изисква ресурси, повишава се енергийната независимост и др. Никой не възразява срещу използването на реките с такава цел, стига, при производството на енергия от водата, да се спазват екологичните норми, за да може да оцелява животът в реките и около тях, коментират специалистите. Но нарушенията са много.
Статистиката показва, че в момента у нас има изградени и работещи около 247 водноелектрически централи, без да се броят подязовирните. Още около 250 централи се намират на различен етап на реализация, но при всички случаи имат вече издадени Разрешителни за ползване на повърхностен воден обект от Басейновите дирекции. Някои са в процес на изграждане, а повечето търсят финансиране и строителството им може да започне всеки момент. Точната бройка на всички бъдещи ВЕЦ не може да бъде установена, но понастоящем има издадени разрешения за водовземане на още поне 400 точки по реките за бъдещо изграждане, без гореизброените. Дори данните в регистрите на държавните агенции се разминават и са непълни. Така например – за Басейнова дирекция Западнобеломорски район, общият брой на разрешенията за водовземане с цел – добив на електрическа енергия от работещи и бъдещи ВЕЦ е за 516 точки по реките – само в югозападна България.
Водноелектрическите централи (ВЕЦ) са най-големият източник на зелена енергия в света, засенчвайки слънчевата енергия и вятъра. Като такъв, ВЕЦ могат да се похвалят с положителна репутация в медиите и в много академични доклади. Но това не е цялата истина.
Хидроенергията има своята тъмна страна, която заплашва сладководните екосистеми повече от петрола, повече от природния газ и повече от всяка друга форма на енергия.
Около половината от общия капацитет за възобновяема енергия в света е хидроенергия. Това включва, както големите язовири, така и т.нар. водни потоци, захранващи хидрокинетичните електроцентрали. И двата вида имат по-скоро отрицателно въздействие върху околната среда.
Две трети от големите реки в света се използват за производство на енергия, посочват експерти в областта. Около 70% от влажните зони на планетата са изгубени като основна причина за това е т.нар. управление на водите и това, което по същество включва промяната на коритата на реките и язовирите, за да се използва водата за селско стопанство, промишлени дейности, битови нужди или производство на електроенергия.
Това е довело и до загуба на местообитание на десетки животински видове и промяна на крехките сладководни екосистеми.
В същото време у нас – „МОСВ няма нито един язовир, но контролира водата в 52 язовира. Това са най-големите язовири, там е 85% от водният ресурс в страната. Другите 6500 язовира имат едни незначителни количества. Тези 52 язовира са национално значимите. Когато ти тръгнеш да даваш вода от тях, трябва да мислиш и за догодина. Язовирите са на няколко ведомства. Преди 3 години оставихме всички язовири пълни, не за да произвеждат ток и да дават на частните ВЕЦ-ове, а за да ги има като национален ресурс“, заявява през лятото бившият министър на околната среда и водите Емил Димитров – Ревизоро, във връзка с безводието, в което попаднаха много райони в страната.
Водноелектрическата централа произвежда електроенергия като използва силата от пада на водата. Някои са микро, други са малки, които в България се водят до 10 мегавата, има големи ВЕЦ-ове над тази мощност, които вече имат въздействие върху природата. Много характерно за екосистемите е, че се губят хабитати, казва експерт по биоразнообразие.
Последните години излизат много проучвания, които показват, че практически няма язовир, който да няма въздействие върху рибите. Никакви рибни проходи нямат 100% успеваемост. Другото нещо е, че се променя водата надолу по реката. Става по-студена, с по-малко кислород или с променливо качество, или с променлива температура, което, разбира се, влияе на всички организми, които са вътре в реката по-надолу. И един много сериозен ефект от ВЕЦ-овете е това, че надолу утайките и различните химически елементи, които са във водата, се спират от язовирите и съответно един от много характерните ефекти е, че например, няма достатъчно пясък, който да се натрупва около делтите на реките, дори и по-далече.
Да се инвестира в модернизиране на съществуващите съоръжения да произвеждат повече енергия, а не да се строят нови – предлагат еколози – да се анализира възможността за строеж на нови язовири. Въпреки че някои от ВЕЦ-овете имат големи мощности, когато има малко вода в реката, произвеждат малко енергия. В България процентът от електроенергията, която се произвежда от ВЕЦ-ове, е под 20%.
Be the first to leave a review.
