Наричат го „Бранителя на родопските българи“: Капитан Петко Войвода и неговият бюст край Стойките
-
- юни 24, 2025
Той е защитавал не само от българите, той е защитавал българомохамеданите и турците, и от филма го виждаме и от историите, които са писали за него и всъщност това е човекът, който е водил най-много сражения в Родопите.
Капитан Петко войвода не е просто име, а жив символ на съпротивата, на непоколебимата воля за свобода. Животът му е бил посветен на една единствена кауза: освобождението на беломорските българи и съединението им с Майка България. Но сърцето му е туптяло и за всеки потиснат в Османската империя, превръщайки го в истински бранител на Родопите – защитник на българи, българо-мохамедани и турци. Всяка битка, всеки удар на сабята му, е бил пропит с безгранична любов към земята и нейните хора, извайвайки от неговото име вечна легенда за храброст и справедливост.
Един барелеф – стон на камък, шепот на история
На 27 юли миналата година, на свещения проход Превала, където някога е отеквала ехото на битките, а сега цари планински мир, е открита паметна плоча с неговия лик. Този барелеф, изваян от даренията на хората от Стойките, е много повече от камък – той е символ на вечна памет, на една нестихваща признателност към героя, чийто дух продължава да живее сред върховете.
Отслужената Света литургия в параклис „Свети Пантелеймон“ и раздаденият тогава благословен курбан са своеобразен мост между миналото и настоящето, поклон пред подвига на Капитана, напомняйки ни, че вярата и единението са непреклонна сила, която крепи духа на един народ.
Както разказва Стойчо Глухов, един от светлите инициатори на тази свята кауза, този барелеф не е самотен. Той е част от едно семейство от над 25 подобни паметника, разпръснати из цяла България – всеки от тях късче жива история, врязана в камък, която шепти за благодарността на поколенията.
Искрата на едно величие: Отмъщение, превърнало се в мисия
Кой е бил този човек, чийто живот е преобърнал хода на историята в този край? Роден на 18 декември 1844 г. в българското село Доганхисар, той научава да чете и пише при даскал Лефтер. Но съдбата го тласка към друг път, когато турци отнемат живота на брат му Матю и братовчед му Вълчо. На Гергьовден, 6 май 1861 г., Петко, едва 16-годишен, излиза в гората като предводител на чета хайдути, воден от чиста жажда за справедливост.
Не след дълго убийците и главният виновник – Мехмед Кеседжи бей, срещат своята гибел. Мълвата за неговата храброст се разнася като горски пожар. На 16 юни 1861 г., край село Бахшибей, четата му разбива турска потеря, водена от жесток кърагалар. След още две победни битки през август, името на Капитан Петко Войвода се превръща в легенда. Пътят на изпитанията: Затвори и бягства Пътят на героите винаги е осеян с изпитания. На 6 януари 1863 г. 130 заптиета и башибозуци обкръжават деветимата хайдути край село Исьорен. Двама загиват, а Войводата и трима негови другари са ранени и пленени, хвърлени в затвора в Гелибол.
Но духът им е несломим.
Организират бягство, но са заловени и преместени в зловещата „Канлъкуле“ (Кървава кула) в Солун, днешната Бяла кула. Подложени на жестоки инквизиции, те не издават нищо. По пътя към Драма, хайдутите отново надхитряват заптиетата и се освобождават, но съдбата е коварна – при нова засада всички, освен Войводата, попадат в плен.
Нова чета, нови битки: Непоколебимият дух
Но дори и сам, духът на Капитана не се прекършва. През 1864 г. той отново събира чета и завързват едно след друго кървави сражения. На 10 юни се бият при древната Момчилова крепост Буруград и езерото Буругьол в Ксантийско. Девет дни по-късно, в планината Саръкая, Маронийско, четата не само отблъсква потерите, но и ги преследва. Отчаян, Одринският Вали паша изпраща срещу него Осман ага, опитен командир, но дори той е разбит и опозорен от Петко войвода, което го вкарва в затвора. Следват нови победоносни сражения в планините Карлък и Шапкъна, край Гюмюрджина, през август и септември.
Битката за Стойките: Когато надеждата е била на предела
Село Стойките, малко, но с голямо сърце, е било свидетел на неговия непоколебим дух. Местни доброволци са отблъсквали набезите, но силите им са били на изчерпване. Когато 40-50 момчета вече не са можели да удържат, те са отправили отчаян зов за помощ към Капитана в Чепеларе. Старейшините са написали писмо – пламенен призив за спасение.
И той е дошъл! С част от четата си, рамо до рамо с местните доброволци, те са отблъснали врага. Разказва се, че Капитан Петко Войвода е прекарал повече от месец в Стойките, а Сотир Кайков е бил един от най-близките му съратници.
Всички тези събития са описани подробно в множество източници, като най-изчерпателни са записките на Христо Попконстантинов, негов близък приятел и най-добър биограф.
Наследството: Един вечен бранител
Тази история не е просто минало, тя е жив разказ за смелост, съпричастност и непоколебим дух – урок за това как един човек може да промени съдбата на мнозина. Затова и днес, благодарение на дарителите и жителите на Стойките, техните имена са изписани до паметната плоча – за да помнят поколения напред, че Капитан Петко Войвода е бил и винаги ще остане вечният бранител на Родопите, чийто дух продължава да живее във всяко сърце, което обича България.
Be the first to leave a review.
