Отровен с олово осъди фалиралия ОЦК и бизнесмена Валентин Захариев за 300 000 лв. обезщетение

Една тежка съдебна сага приключи неотдавна в кърджалийския Окръжен съд, където се срещнаха високоплатените софийски адвокати на бизнесмена Валентин Захариев, купил за 1 лев „Кремиковци” и на безценица ОЦК /Оловно-цинковия комбинат/ в града край Арда и впоследствие докарал десетки хиляди семейства до просешка тояга, и един бивш бачкатор, преминал през деветте кръга на ада. Най-вече – през „Оловното производство”, което не успя да му вземе живота, но пък му съсипа здравето. И го остави жив труп.

Румен Кръстев в момента е развалина, погребан жив между четирите стени в една от стаите на панелката си. До сетния си дъх обаче той няма да загуби надежда, че ще осъди бившия си работодател, пише Блиц.

Като в американски съдебен трилър битката е неравностойна, нещо от рода на Давид и Голиат, но в местния храм на Темида магистратите най-неочаквано отсъждат: трябва да му се заплатят 300 000 лв. обезщетение за тежко отравяне с олово. В съдебните анали това е първи подобен солиден иск.

Пострадалият все още не е получил и стотинка, тъй като юридическите „агенти” на Захариев, съсипал соцгиганта край Арда, когато в него работиха близо 3000 души, са решили да обжалват решението във ВКС. Румен очаква с нетърпение какво ще кажат конституционните съдии, вярва, че ще спечели и на тази инстанция, с което да повлече крак – той не е единственият с олово в кръвта над допустимите норми. Според запознати един от най-тежките елементи от Менделеевата таблица е в състояние да прати човек в… гроба. Когато репортерът на „ШОУ” живя известно време в Кюстендил преди 1989 г., там най-редовно срещаше опосталяли бачкатори от тогавашния ОЦЗ. Дори и да имали 0,01 процента завишение на олово в организма си, безплатно ги изпращаха на лечение в града под Хисарлъка, където специални процедури с минерална вода ги очистваха от отровните натрупвания. Затова мнозина от тях щастливо се пенсионираха с максималните за днес пенсии. Докато при страдалеца Румен установените норми са десетократно повече-

смъртоносни, които продължават да разяждат крехкото му тяло

„Тоя човек как въобще е оживял и оцелял? А той все още деяни и се бори стоически със съдебната ни система. Подозираме, че ще я надвие, но няма да оцелее и да си получи заслуженото – оловото прониква най-вече в кръвта, унищожава целия организъм, спасение там няма…”, песимистични са негови колеги от ОЦК, изпратили със свещеник не един и двама.

Одисеята на Кръстев стартира на 17 декември 1991 г., когато постъпва на работа в ОЦК. Отначало изпълнява длъжността „Работник в цинково производство”, а 9 години по-късно вече е в цех „Агломерация” с основен предмет производство и търговия с олово, цинк, оловни сплави и химически продукти. За 2000 година тук заплатите са най-високи за региона, защото комбинатът е печелившо предприятие – изделията му във формата на стандартни кюлчета все още се приемат без сертификат на Лондонската борса, казано на друг език – без рекламации. Печелят всички, но на каква цена?! С настъпването на демокрацията вече едни си пълнят джобовете, контролът се занижава, става все по-подкупен, а от всичките тези шашмиестествено е, че страдат черноработниците.

На 8 август преди обяд 2010 г. Румен неочаквано припада в цеха. Причернява му пред очите и се строполясва на земята. Откаран е по спешност в МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” в Кърджали. Оплаква се от обща отпадналост, слабост и затруднения в дишането и преглъщането, но тук „белите престилки” не могат да установят точната диагноза. След близо месец мъчение и лутания е транспортиран в Университетската болница „Св. Георги” в Пловдив, където след щателен преглед токсикологът доц. Янко Илиев го вади от отвъдното. Само след няколко изследвания специалистът установява, че кърджалийският му пациент, вече напълно парализиран е с висока степен на интоксикация, т.е. жестоко натровен с олово. „Това е безпрецедентен случай в практиката ми, през кабинета ми са минали хиляди подобни случаи, но този бе уникален, който ще влезе в аналите на медицината – за първи път виждам човек с подобна висока степен на професионална хронична оловна интоксикация, полиневропатия, квадрипареза, който все още е… жив! Спестявам „подробности от пейзажа”, но всичко това ще опиша един божи ден в нов учебник”, твърди доц. Илиев, който три месеца лекува безвъзмездно пациента си.

За по-сигурно Румен е прехвърлен и в Клиниката по токсикология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски” в София. Две светила са повече от едно. Тук също му правят изследвания, които доказват диагностицираното от пловдивските им колеги: значително отделяне на оловни съединения от организма му, пареза на крайниците, нервно-психическо разстройство, заболяване на костната система, зъбите и още какво ли не вследствие тежкия метал в тялото му. И тук недоумяват как „живият труп”, гонещ 60-те, все още е жив…

След като преминава през двете елитни клиники, известно време Кръстев агонизира в местен хоспис. Там обаче таксите са главоломни /около 700 лв. на месец според наши източници/. Дали е чудо или не, но човекът с изплезен вече език, почти вдървен, отписан и от санитарите, изведнъж се надига. Не му се умира! Някак си не е честно да си отидеш от тоя свят, без да получиш възмездие за стореното.

500 000 евро или долара ще стигнат на Румен, за да се върне в реалния живот – да му прочистят кръвта от оловото. В руския Магнитогорск или Израел. Макар и леко неадекватен, той е направил пълни проучвания. Засега разполага на книга само с 300 000 лв.

„Познаваме се, приятелю, отдавна, едни мечти гонехме и с тях ще си умрем. Но надежда всяка оставете, така е записано в Дантевия „Ад”.

Тялото ми вече е разядено, няма отърване!

И 3,5 л. кръв да ми прелеят в Украйна или в Израел, както и да ме барат, щом нямам ищах за живец, това живот ли е?! Поведох една безсмислена борба, която…”, реди със сълзи на очи „оловният човек” пред репортера на народното издание.

В съдебните протоколи четем, че „средата, в която изпълнявал трудовите си задължения, била силно токсична и лишена от всякакви здравословни условия на труд, което обуславяло изцяло виновно поведение на работодателя. Там е регистрирано наличие на смесен прах, съдържащ олово в надграничната му стойност, установена с нормативните изисквания. Това е видно и от епикризите, издадени в Клиниките по токсикология в Пловдив и София, където е установено значително отделяне на оловни съединения от организма му”.

Във въззивната си жалба до Окръжния съд ръководството на ОЦК оспорва изцяло присъденото обезщетение, като твърди, че заболяването не е професионално и не се дължи на отравяне с олово. Изпълняващият шеф на ОЦК Александър Орешков заяви пред магистратите, че не е против това работници да се обезвъзмездяват, но според него било несправедливо за убит наскоро при катастрофа да се присъждат 240 000 лв. обезщетение на близките, а за жив човек, макар и болен – 300 000 лв. В крайна сметка знае ли някой колко струва един човешки живот?!…

Делото продължава. Най-вече борбата на Румен Кръстев да надживее смъртта.

www.struma.com