toppresa.com представя! За първи път!Последният цар на Мумджидам
-
- юни 15, 2025
📷 Текст и снимка: Топ Преса / Ники Генов
„5-звезден хотел под звездите: Бай Шабан и синът му Тунджер между два свята“
В свят, в който ежедневието бучи от сирени, реклами и отчаяно бързащи хора, има места, където животът все още се мери в глътки въздух, в чаши горещо кафе, в тишината между две думи. Родопите – тази древна, свещена планина – все още крият хора, които не само съществуват, а живеят. Истински. Достойно. Смирено.
Дълбоко в сърцето на планината, сред потъналите в мъгла и време махали, се намира Мумджидам – някога оживено родопско селище, днес почти легенда. Село с 70 къщи, останало с един жител – бай Шабан Саид. Учител, родолюбец, ловец на диви пчели и баща на петима. Този човек не просто живя в Родопите – той се сля с тях. Със стадото си, с кучетата, с пушката, с меда от диви кошери и с огъня в старата печка.
Години наред той обитаваше планината сам, без електричество, без интернет, без оплакване. Защото такава беше неговата истина. И такава беше неговата сила.
След тежка болест, бай Шабан си отиде от този свят – но не и от Мумджидам. Наследи го синът му Тунджер – преводач, живял в Кърджали, учил в Швейцария и Англия. Мъж със знание, който избра мъдростта. Изостави градската сигурност и се завърна при корените – не защото трябваше, а защото знаеше, че без тях е никой.
Така се роди нашата история. И така в една стая с глинени стени, над печка с врящо гърне, се случи срещата ни. С Тунджер – последният цар на Мумджидам.
ИНТЕРВЮ: Гласът на планината – Тунджер Саид пред Топ Преса
– Тунджер, как изглежда животът на човек, който се връща тук след години в града и чужбина?
– Първото чувство е странно – сякаш си скочил от влак, който си мислел, че трябва да караш. После идва мир. А после идва смисъл. За мен този живот е като превод – но не на думи, а на спомени. Всяко дърво тук, всяка пътека, всеки камък ми говори за баща ми. И за това кой съм аз всъщност.
– А вашият баща? Какъв беше бай Шабан за вас и за Мумджидам?
– Той беше патриарх. Но не с юмрук, а с пример. Беше учител, който ходеше по три часа пеша, за да преподава. Продаде 15 крави, за да ми плати обучението. И нито веднъж не поиска нещо в замяна. Само каза: „Научи се. Не заради мен, а заради себе си.“ Цял живот бе обграден от самота, но никога не бе самотен – имаше Родопите.
– Как минава един ваш ден тук днес?
– Ставам в 5. Кафе на огъня, проверка на животните, работа по пчелите. Понякога отивам до Узунсърт – другата махала, на час и нещо път. Там също има къща. Когато ми омръзне тук, просто се местя. И така въртя царството (смее се). Но всеки ден има и час за тишина – без радио, без книги, само шумът на гората. Това ми е най-ценното.
– Не ви ли липсва градският живот, динамиката, удобствата?
– Не. Там има комфорт, но няма покой. А тук покоят е в излишък. И не ме питайте какво правя без интернет – правя всичко, което хората са правили преди да има такъв. Живея.
– Страх ли ви е, че един ден тук няма да има никой?
– Това вече се е случило. Мумджидам е призрачно място. Но аз съм тук – и така то още диша. Не се боря да спася селото. Просто не го изоставям. Разликата е голяма.
– Какво бихте казали на хората в градовете, които не вярват, че тук може да се живее пълноценно?
– Да дойдат. Да преспят. Една нощ. Да си направят кафе на печката, да излязат навън, да видят какво значи тъмно небе, осеяно със звезди. Ако не се влюбят – значи още не са готови. Но ще дойде денят.
Епилог
Между пръстените стени на една малка къща в Родопите живее една голяма история. История за човек, който избра да не изчезне – а да остане. История за син, който не забрави откъде е тръгнал. История, в която няма герои, няма аплодисменти – има истина. А тя е рядка стока в наши дни.
Това е Мумджидам. Това е Родопа. Това е България, която не блести в брошури, но грее в очите на мъдрите.
📌 Очаквайте продължение в поредицата на Топ Преса – „Лица от Родопите“. Защото има хора, които не трябва да бъдат забравени.
Be the first to leave a review.
