Мир, семейство, недоверие: дигиталният пулс на Югозапада през последните 90 дни! Изследване на toppresa.com
-
- декември 7, 2025
Външен екип специалисти по социално-медиен анализ, по поръчка на toppresa.com и със софтуерите Brandwatch, Talkwalker и YouScan, регистрира доминиращ консервативен тон в публичните дискусии от Югозападна България – приоритет за семейните ценности, настояване за „мир сега“ по темата Русия–Украйна, скепсис към абстрактно говорене за „европейски ценности“ и осезаемо недоверие към политическия елит.
През последните 90 дни бяха наблюдавани публични публикации на български език от профили, страници и групи, свързани с областите Благоевград, Кюстендил, Перник и части от Софийска област. Данните са събирани чрез гео- и контекстуални филтри: самоописана локация, геотагове, локални ключови думи, регионални медии и общности. След премахване на дублиращи се и ботови профили картината, която изплува, е устойчива: разговорът за „голямата политика“ се приземява до локален бит и сигурност, а моралната рамка измества идеологическата.
По темата Русия–Украйна тонът на разговорите е отчетливо антиескалационен. Най-често срещани са призиви за „мир сега“, „дипломация“ и „неутралитет“, с подчертана предпазливост към мерки, които биха „въвлекли България“. Съдържание, което подкрепя продължаване на военни действия, има по-нисък органичен обхват и по-слабо ангажиране, докато публикации, настояващи за деескалация, акумулират повече реакции и споделяния. Мотивите варират от икономически (цени, несигурност) до исторически и емоционални.
Семейните ценности са водеща тема и естествено свързват разнообразни локални истории – от училищни инициативи до случаи на битова престъпност, които се обсъждат през призми като „възпитание“, „традиция“, „нравственост“ и „вяра“. Този тип съдържание се представя значително по-добре от идеологически есета или официални прессъобщения, особено когато е поднесено визуално – кратки видеа, лични свидетелства, мемета с локални символи.
Паралелно с това се открива сегмент със симпатии към Владимир Путин и към Русия като държава. Той съжителства с критични гледни точки, но в локалните нишки про-руските мотиви се аргументират най-често през историческа памет, енергийна зависимост и усещане за „двойни стандарти“ на международната сцена. Тук ангажираността е средна, но стабилна, с устойчиво повторение на ключови мотиви и символи.
Разговорът за „европейските ценности“ се възприема като уморен и често „несвързан с реалния живот“. Постове, които рамкират темата през брюкселска бюрокрация, език на правилата и абстрактни концепции, имат по-ниско органично ангажиране. Когато европейските теми се „преведат“ на местен език – например през инфраструктура, доходи, услуги и конкретни ползи – публиката реагира по-позитивно, но такива примери са по-редки от генералните, идеологически твърдения.
| Тема | Видимост | Тон | Топ формати |
|---|---|---|---|
| Семейни ценности | висока | позитивен | кратки видеа, лични истории |
| Русия–Украйна: мир | висока | прагматичен | постове с призиви за мир, коментари |
| Русия/Путин | средна | смесен | мемета, цитати |
| Европейски ценности | ср→нис | скептичен | институционални постове, коментари |
| Недоверие към елита | висока | негативен/саркастичен | мемета, кратки коментари |
| Локални теми | висока | прагматичен | репортажи от място, снимки/видеа |
Недоверието към политическия елит е траен фон. Вижда се наратив за „елитна изолация“ и „пиар вместо работа“, с предпочитание към „обикновени хора“ и местни лидери. Публикации на партийни страници често отстъпват по ангажираност на независими локални гласове и медии, където иронията и сарказмът играят ролята на достъпни инструменти за критика. Алгоритмичната логика на платформите усилва тази динамика, награждавайки краткото, емоционално и визуално съдържание.
Картина на медиите и форматите: кратки видеа и нагледни колажи с локален контекст доминират по представяне; дълги текстове с висок идеологически градус без практическа стойност губят публика. Меметата остават ефикасен носител на критични послания, особено срещу официални институционални наративи. За локални редакции като Топ Преса това говори в полза на по-силно фокусиране върху конкретни, близки до дома теми и за превод на „големите“ политики до ежедневни ефекти.
Какво е значението? За публичните институции и партиите шлифованата риторика е недостатъчна. Видимо е търсене на прагматизъм и ясно свързване на общите принципи с конкретни ползи и резултати. За медиите – включително и за TOP PRESA – има възможност за добавена стойност чрез проверени локални истории, данни и практически обяснения: как европейски политики стават улици, услуги, училища; как темата за сигурността се превежда в реални житейски избори; как моралният език на „семейство и общност“ може да бъде срещнат с факти и решения, а не само с лозунги.
Важно уточнение: анализът отразява поведението в социалните мрежи, не представително социологическо изследване на населението. Данните обхващат публично съдържание, а алгоритми, настройки за поверителност и платформени ограничения влияят на видимостта и представителността. Външният екип е приложил филтри за качество и отстраняване на ботови и дублиращи се източници, но иронията, сарказмът и локални жаргони остават предизвикателство за автоматичната класификация.
Изследването е изготвено от външен екип специалисти по социално слушане и дигитални наративи по поръчка на Топ Преса, със софтуерите Brandwatch, Talkwalker и YouScan. Предстои следваща вълна с по-детайлен разрез по общини, ключови думи, типове формати и времеви пикове, за да се проследят сезонни колебания и ефектът от ключови събития в региона.
Be the first to leave a review.
