Пролетен шепот в Родопите: ТОП ПРЕСА по пътеката на Струилица- там където природата танцува
-
- май 16, 2025
Като любопитни пътечки, прокрадващи се встрани от основното течение, те ни водят към скрити съкровища на местността – кътчета от рая, които сякаш са излезли от пролетна приказка и които не бива да бъдат подминати. В следващите редове ще ви разкажа за нашата пролетна одисея по тези пътеки, за уловените мигове на възхищение и за срещите ни с пробуждащата се природа.
За Родопите и нейната пленителна красота са изписани безброй редове, възпети са легенди и песни, но сякаш винаги ще е малко, за да се обхване цялото ѝ величие. Затова днес, подмамени от събуждащата се пролет, която вече нежно разлива своите багри по склоновете,ние от редакцията на информационна агенция Топ Преса, отново се отправяме в дебрите на тази мистична планина. Нашата цел –пролетна авантюра в района на град Девин, за да се докоснем до маршрут, които отдавна примамва нашето любопитство. И така, водени от пролетния шепот на Родопите, днес ще ви поведем по един от тях – живописната екопътека Струилица.
Екопътека Струилица е като зелена нишка, пронизваща родопските склонове, започваща само на няколко километра от Девин (около 4 км). Основната й пътека следва извивките на кристално чистата река Девинска, чийто нежен ромон съпровожда всяка наша стъпка. Но истинското очарование на този маршрут се крие в неговите съблазнителни отклонения.
Като любопитни пътечки, прокрадващи се встрани от основното течение, те ни водят към скрити съкровища на местността – кътчета от рая, които сякаш са излезли от пролетна приказка и които не бива да бъдат подминати. В следващите редове ще ви разкажа за нашата пролетна одисея по тези пътеки, за уловените мигове на възхищение и за срещите ни с пробуждащата се природа. А за да улесним вашето собствено пътешествие, ще ви представим и една импровизирана схема на местността, която ще ви помогне да визуализирате това пролетно приключение в Родопите. Пригответе се да се потопите в магията на Струилица, където пролетта танцува под звуците на реката и песните на птиците.
Започваме от паркинга, където оставяме автомобила и поемаме по пътеката, която започва от него (не се преминава по моста). В началото вървим покрай комплекс от басейни, носещ едноименното име, и продължаваме напред. Вдясно ни изненадва малък водопад – първата атракция по маршрута. Продължаваме до достигане на малка беседка с голяма зелена табела и стрелка към първия голям водопад – Самодивското пръскало. (От паркинга до беседката разстоянието се изминава за около 15 мин.)
Тук е и първата възможност за отклоняване от пътеката – основният маршрут продължава направо, но вдясно от пътеката има две разклонения – дясното отвежда към водопада, лявото – към останките от Калето. Решаваме да поемем по дясната пътека и след около 25 мин. достигаме до красивия 70 метров водопад Самодивското пръскало.
Очарова, но и натъжава легендата, която водопадът разказва – за три местни девойки, които при превземането на местността от турците в опит да избягат от нашествениците, сплитат косите си и заедно скачат във водната бездна. Водата завърта и поглъща момите, превръщайки ги в самодиви. И девойките не оставят народа си с омайни, самодивски гласове и песни те подмамвали турските отряди към дълбините на реката. Местните твърдят, че дори и днес в късна доба край водопада могат да се чуят гласове, пеещи тъжни напеви.
Оставаме зад нас водопада и неговата мистична история и се връщаме на основната пътека, по която решаваме да продължим (Калето го оставяме за накрая).
Маршрутът, изграден в ждрелото на река Девинска е живописен и очарова с множеството мостчета, някои от които захванати за самата скала – на местата, където реката е толкова тясна, а бреговете ѝ са обособени от отвесни скали.
В един момент пътеката навлиза в по-равнинна част, където вече не се виждат очарователните мостчета и вървенето е само от едната страна по брега на реката. И тъкмо, когато на човек започва да му става някак си еднообразно поглежда вляво и пред погледа му се разкрива основата на величествен водопад – Мечи водопад. Ахваме пред тази неочаквана картина, любуваме ѝ си, след което продължаваме. Достигаме до дървен мост с преминаването, на който се навлиза в местността Лъката – ще я познаете по широката поляна със стабилна постройка в единия ѝ край. Непосредствено, до която има изградена и дървен заслон с табела, оказваща посоката към Мечи водопад (400 м. – около 10 мин.). И това е краят на тази отсека: първата бесед – местност Лъката, продължителност около 35 – 40 мин.
Преди самия мост, отвеждащ към Лъката, съглеждаме табела сочеща нагоре по склона към останките от Калето и този път решаваме да се отклоним – изкачвайки се по склона виждаме пейка и сядаме за да се насладим на гледката от високо към… Мечи водопад. След кратка почивка продължаваме по пътеката в търсене на Калето. Повървяхме около 15 мин. Ами Калето не го видяхме, но срещнахме две диви кози, които изгледахме с интерес – те нас също. Не продължаваме по пътеката, защото разбираме, че тя ни води в началната точка – при беседката. Връщаме се назад към Мечи водопад и интересното име, което носи – наречен е на големите кафяви рошковци, които обичат да идват и да се къпят във водите му.
Това е в общи рамки нашата разходка по пътеката, а тук схематично показвам и как изглежда мястото – надявам се да спомогна за по-добро разбиране и планиране на вашия маршрут за изследване на местността:
Be the first to leave a review.
