Гибелта в горите на Югозапада: Иглолистните ни гори съхнат – на това ли се дължи този факт?
-
- май 15, 2025
Само няколко десетилетия след възстановяването на българските гори от вековно обезлесяване сме изправени пред ново голямо предизвикателство – промените в климата. Те вече унищожават най-уязвимите ни гори – изкуствено създадените през XX-ти век иглолистни насаждения, като недостатъчната информация за процесите, които протичат, генерира все повече обществени тревоги. Затова с настоящата публикация информационна агенция Топ Преса търси отговор на въпросите, защо загиват цели насаждения, как влияят климатичните промени върху горските екосистеми в Югозападна България, какви мерки предприемат институциите и как може всеки от нас да помогне.
През последните години климатичните промени се превърнаха в една от най-„горещите“ обществени теми. Макар за тях да се говори от десетилетия, а парниковият ефект да е открит преди почти 200 г., едва през последните 4 – 5 г. камбаната на алармистите заби оглушително силно.
Причината за това е, че учените установиха, че глобалното затопляне се случва с доста по-бързи темпове, отколкото се предвиждаше първоначално. Застрашително наближаваме т. нар. повратна точка (tipping point), което ще доведе до необратимо изменение на климата. Изчисленията сочат, че разполагаме максимум с едно десетилетие, за да спрем процеса и обърнем тенденцията. В противен случай апокалипсисът, за който смятахме, че ще засегне човечеството в края на века, може да се случи пред очите ни. Всъщност, предвид катаклизмите последно време, то вече е започнал да се случва.
Заради климатичните промени са застрашени базови за съществуването сфери като икономика, инфраструктура, работни места, околна среда, туризъм и т.н. Тeзи заплахи основателно пораждат силна обществена загриженост по проблема. Сред най-големите щети, които климатичните промени са способни да нанесат на човечеството, са и деструктивните въздействия върху човешкото здраве.
Промените в климата ще засегнат, даже вече засягат производството на храни, достъпа до прясна вода, разпространението на инфекциозните и паразитни заболявания, както и застрашат безопасността на населените места.
В България, засегнатите най-вече са иглолистните ни гори, които в последните години съхнат безспирно.
Между 12 и 15 милиона декара е площта на иглолистните гори в България. Или иначе казано, те заемат 1/3 от площта на всички гори в България. По-голямата част (92%) от естествените иглолистни гори са разположени в планините при надморска височина над 1000 m. Само за пример в планините около София процесът на съхненето им може да промени начина, по който изглеждат планините и цялата природа. От 53 хиляди кубически метра заразена дървесина през 2012 г., само през първите 6 месеца на 2017 загиналите дървета вече се равняват на 400 000 кубически метра дървесина.
У нас се срещат 16 вида иглолистни гори, като най-характерните за България са белият бор, черният бор, смърчът, елата, бялата и черната мура, клек и др. Всички те, най-често могат да бъдат видени в Югозападна България
Почти 40% от територията на Югозападния регион е покрита с гори. Тук се намират около 1/3 от иглолистните гори и около 1/2 от пасищата в страната. Запасите от дървесина не са големи, понеже в региона са разположени някои от най-известните национални паркове и резервати.
Но какво всъщност се случва с боровите гори на Югозапада? Можем ли да ги спасим?
Отговорите на тези въпроси се крият в историята на държавно горско стопанство Благоевград. То е създадено с Указ № 25 на цар Фердинанд през далечната 1913 г. с основна цел укротяване на пороите и спиране на ерозията в района. От тогава до днес са засадени над 10 000 ха борови гори!!
Това е близо половината от всички гори в стопанството с обща площ 24 000 хектара.
Защо обаче е залесявано с бор (растящ над 1000 м н.в.), а не с характерните за района дъб и бук?
Ами само борът е оцелявал върху оголените от ерозията склонове, широколистните са изсъхвали масово. Проблемът е, че особено под 1000 м н.в. борът за 50-80 г. достига своя предел на растеж и започва да страда от болести – корояди, гасеници, гъби и др. – все естествени спътници на бора, чиято задача в природата е да „разчистват“ по-слабите дървета.
С увеличаване на възрастта и със задълбочаване на засушаването в климата проблемите за бора ще се увеличават до постепенното му изчезване под 1000 м н.в.! Вероятно повечето борове ще се възстановят след изгризването на гасениците, както се случи 2002 г. А вероятно не?!
При нормална ситуация горите обикновено имат своите механизми за възстановяване, но ако на дадено място се случат сравнително бързо няколко последователни нарушения (например ветровал, последван от масова смъртност от развитие на корояд, последван от пожар), системата може да загуби прекалено голяма част от способността си за възстановяване и това да е преход към нов и потенциално нежелан тип екосистема. Това може да се утежни още повече, ако в годините след подобни нарушения, климатичната ситуация се окаже неблагоприятна за младите и много нежни поници и фиданки, които поникват от семената на големите дървета и би трябвало да възстановят бързо екосистемата.
И все пак – може ли да се направи нещо и какво?
За съжаление, ние сме свикнали да търсим решения на проблемите чак когато те ескалират мислейки си, че можем да се справим с почти всяко предизвикателство. Трябва да се търсят всевъзможни решения на увеличаващите се проблеми в екосистемите и климатичните промени. И докато някои звучат доста екстравагантно, други са сравнително прости и реално изпълними. Списъкът е изключително дълъг, затова ще бъдат маркирани само няколко подходящи примера за горите в Югозападния регион.
Вековна черна мура в Национален парк “Пирин”. Горите от черна мура (Pinus heldriechii) и бяла мура (Pinus peuce) са сред най-редките в европейски и световен мащаб гори, които са наследство от отминали епохи на по-студен климат. Затоплянето крие редица неизвестности за тяхното бъдеще.
Опазване на старите гори и намаляване на дърводобива в тях
За повечето неспециалисти би прозвучало странно как опазването на стари гори може да е полезно за горите. В действителност, старите гори не са като общност от стари хора. В тях обикновено старите дървета са значително по-малко от средновъзрастните и младите дървета, има голямо разнообразие и на видове и още повече на отделни генотипове. Всички ние знаем образния пример, че поколението на генетично по-различни индивиди често е по-здраво, силно и адаптивно. В горите също е така, а в старите гори ние имаме и „гена на устойчивостта“.
Ако едно 400-годишно дърво е оцеляло, то очевидно е достатъчно добре адаптирано и понесло несгодите, включително и от климатична гледна точка, на предходните векове. Шансът неговият набор от гени да е достатъчно адаптивен и за бъдещите условия е по-голям. И това, че дървото може да е по-криво и неатрактивно на външен вид, и съответно по-малко ценно от стопанска гледна точка в днешно време не е от такова значение, колкото това дали е по-устойчиво.
В активно стопанисваните гори като тези в Югозапада, през изминалото столетие често е водена селекция целяща наличието предимно на по-прави и ценни от стопанска гледна точка дървета. Недобре изглеждащите са елиминирани, както и дървесни видове с по-ниска стойност. Това е довело до едно „опростяване“ на структурата на горите, което крие риск от по-голяма уязвимост при възникване на неблагоприятни условия или събития.
За съжаление, сред голяма част от специалистите в горите и в обществото продължава да битува вярването, че „подредените и почистени“ млади гори са по-здрави от „разхвърляните“ стари гори.
Допълнителен аспект, който малко неспециалисти осъзнават, е че едно едроразмерно дърво обикновено има значително по-голяма листна маса и съответно фотосинтезира и поглъща много повече въглероден диоксид и съхранява в дървесината си много повече въглерод от множество по-малки и млади дървета. По тази причина в съвременното лесовъдство са залегнали концепции за опазване на т.нар. „острови на старост“ и отделни „биотопни дървета“ в стопанисваните гори, опазване на добре запазени големи стари гори, толериране на повече разнообразие.
Много важни потенциални действия са доброто планиране на дейностите в горите
според това кои дървесни видове са доминиращи на дадена територия в настоящия момент и дали се очаква те да са добре адаптирани към потенциалните бъдещи условия. Ако намиращият се в момента вид не е подходящ, би следвало да се планират дейности за по-скорошна подмяна с по-подходящи видове. Това става основно по пътя на внимателно наблюдение на възобновителните процеси и задействане на подходящи възобновителни сечи. Може да се налага и подпомагане на възобновяването чрез залесяване на подходящи видове. Ако има и добро моделиране на податливостта на горите към различни типове природни нарушения, е възможно да се планират специфични мероприятия, с които да се намали рискът. Основно това касае риска от пожари, но с различни отгледни мероприятия може да се подобри устойчивостта към повреди от сняг, силни ветрове или да се подобри способността на горите да се възстановяват по-бързо след такива събития.
За съжаление, и тук има лоша новина.
Тези дейности изискват дългосрочна работа от много добре подготвени специалисти и достатъчно отделяне на финансови ресурси. В нашата държава продължава да преобладава желанието от горите предимно да се извлича дървесина и обществото, политическото управление и респективно – локалното управление, не разбира или не желае да приеме „цената“ на подобни мерки. Значително трябва да се подобрят и системите ни за наблюдение на процесите в горите, събирането и анализирането на информация и по-добро планиране.
Често залесяването на нови гори се посочва като панацея за решаването на проблемите с климата.
Както бе посочено по-горе, младите дървета не могат да заместят по-старите и по-големите по отношение на ползите си за климата, и съответно логиката за компенсации или заместване на едното с друго, не е правилна. Същевременно при растящия глад за дървесина, който се очаква да се увеличава, създаването на нови и подходящи насаждения, особено на неефективно използвани терени е необходима мярка.
В Югозападния регион имаме големи територии изоставени земеделски земи и пасища, които са много подходящи за създаване на плантации за производство на дървесина, а в някои случаи и за създаване на гори за възстановяване на намалели по площ по-редки и ценни типове гори. Имаме немалък потенциал и във възстановяването на влошени полезащитни пояси, които са полезни едновременно за земеделието и за редица животни.
Ясно е, че предстои промяна на ландшафта заради глобалното затопляне, ситуацията вече е видима например в Сакар, където през последните години имаше множество пожари. За съжаление изгорелите площи там вече са обезлесени – на тяхно място има храсталаци, треви. Мащабните пожари в Гърция от миналата година също не са случайни и нашата страна не е застрахована от подобни стихии, особено в иглолистните гори, застрашени от изсъхване. Трябва да се има предвид и това, че нашите гори застаряват и ако не се изпълняват годишните горски планове, това ще доведе до намаляване на прираста и съответно лошо стопанисване.
Затова от нас зависи дали горите, които са сред най-ценните ни ресурси, ще бъдат оставени на волята на природата: да изсъхат, да бъдат нападани от фитопатогени или унищожени от природни стихии или от нас хората. Можем да се грижим добре за тях чрез методите на съвременната лесовъдска наука, така че да увеличим прираста им и да ги използваме за различни цели.
В заключение, горите и всички ние, които обичаме да сме сред тях и да използваме техните продукти, сме изправени пред предизвикателствата и голяма част от тях са със значителна доза неизвестност. Можем да предполагаме и моделираме потенциалните ефекти от климатичните промени, но всъщност отговорите са в природата и нейните сили да се адаптира. А най-доброто, което можем да направим, е да поддържаме максимално много природното разнообразие и богатство, които са ключ към добрите адаптивни способности.
Be the first to leave a review.
