Горската приказка край Сатовча
Между Доспат и Гоце Делчев пътят поднася изненада – кътче, създадено с грижа, където човек забравя за умората
В Родопите има едно правило: никога не знаеш каква красота ще те изненада зад следващия завой. Пътят между Доспат и Гоце Делчев е като жива река от асфалт, която се вие из боровете и скалите. А край Сатовча тя води към място, което е повече от спирка – то е малък празник за сетивата.
Дървената постройка стои скромно, но гордо, като дом, който те кани да влезеш. Вътре те очакват маси и пейки, застлани с родопски черги. Цветя, разцъфнали в саксии, се надвесват над оградата и сякаш махат на пътника: „Спри, отдъхни, тук си добре дошъл.“
На няколко крачки по-нагоре се открива истински кът за общуване – барбекю с наредени дърва, масивна маса и пейки, издялани от дебели греди. Това е място за хора, които обичат простите радости – да запалят огън, да споделят хляб и разговор. Огнище, което събира, а не разделя.
За децата също има грижа – малко батутче, пързалка и скутери чакат да разбият тишината с радостен смях.
Тук всяко семейство може да се почувства у дома си, макар да е на път. Най-впечатляващо е, че всичко това не е дело на чиновническа програма, проект или европари. Създадено е от хората. От онези, които разбират, че когато обичаш Родопите, ти връщаш на планината с труд и сърце. И резултатът е видим – чисто, подредено и приветливо място, което прави чест на Сатовча.
В страна, където често говорим за липса на туристическа инфраструктура, този горски оазис е пример, че чудеса се случват, когато общността реши да остави следа. И когато някой ден минете между Доспат и Гоце Делчев, не подминавайте. Спрете. Вдишайте аромата на бор и цветя, седнете на пейката и ще разберете – това е приказка, сътворена от хора за хора.
Be the first to leave a review.