СКАНДАЛНИ ДОКУМЕНТИ! Крайно време е да разберем реалната цена, която плащаме, и да се уверим, че тази инвестиция се възвръща под формата на опазена природа и устойчиво бъдеще.
-
- май 9, 2025
Природните богатства и забележителности на България често са повод за гордост. Страната ни е благословена с красиви зелени планини, с бистри езера и богато разнообразие от представители на животинския свят. Имаме море, за което също можем да сме благодарни. Равновесието в околната среда обаче е крехко и силно се влияе както от природните фактори, така и от човешката дейност. Ето защо, за да бъдат съхранени за поколенията всички тези ресурси, е важно да се полагат грижи за тяхната защита и опазване.
У нас природните паркове попадат в категория V – защитен ландшафт/акватория. Според българското законодателство най-съществената разлика между природен парк и национален парк се състои в това, че цялата територия на националния парк е държавна собственост и в него не са включени селища. В природния парк не е задължително собствеността да е държавна, тя може да бъде и общинска, частна, църковна.
От друга страна, Националните паркове в България представляват защитени територии определени от Закона за защитените територии в България. Те са абсолютна държавна собственост и в тях не се включват селища, а екосистемите са изцяло с естествен произход и с голямо разнообразие на растителни и животински видове и местообитания. От друга страна, в България са обособени 3 национални парка с обща площ 193 000 хектара.
Като Национален парк „Рила“ е най-големият от трите национални парка, а НП Пирин е най-старият обявен за такъв в България.
И двата типа паркове играят важна роля в насърчаването на устойчив туризъм, образователни дейности и подкрепата на традиционния поминък на местното население, съобразен с опазването на природата.
Въпреки очевидните ползи, възниква съвсем легитимният въпрос: колко струват тези защитени територии на нас, данъкоплатците, и доколко ефективно се управляват те от ангажираните служители?
Финансиране на природните паркове: Инвестиция в бъдещето или бреме за бюджета?
Основният финансов ресурс за функционирането на националните паркове идва от държавния бюджет чрез Министерството на околната среда и водите. Тези средства покриват широк спектър от нужди, включително заплати на административния и експертен персонал, рейнджърите, поддръжката на съществуващата инфраструктура (пътеки, информационни центрове, заслони), дейностите по мониторинг на биологичното разнообразие, мерките за противопожарна охрана, образователните инициативи и проектите, насочени към възстановяване на увредени екосистеми. Паркове генерират и собствени приходи от такси за посещение, продажба на информационни материали и други дейности, свързани с екотуризма, при стриктно спазване на законовите ограничения.
Прекрасен пример е територията на НП „Пирин“, която има 13 хижи и заслони, на които престоят СЕ заплаща. На територията на Национален парк “Рила” пък са разположени 17 хижи и 4 заслона, а капацитетът на хижите е общо около 1500 легла.
Според бюджета на ВРБ ДИРЕКЦИЯ „НАЦИОНАЛЕН ПАРК ПИРИН“-ГР.БАНСКО ЗА 2024 ГОДИНА, текущите разходи за парка са 1 404,77лева, като само за персонал са отделени 1 110,17 лева!
Според бюджета на ВРБ Дирекция „Национален парк Рила“ ЗА 2024 ГОДИНА, текущите разходи за парка са 2 291.0 лева, като за персонал са отделени 1 828.0лева. За настоящата 2025 година за текущи разходи са отделени 3 076.0лева, от които 2 538.0лева за персонал.
От къде, идва тази очеИзвадна разлика в бюджетите на НП „Пирин“ и Национален парк „Рила“ предвид, че НП Рила обхваща територия с площ над 81 000 хектара в централните и най-високи части на планина Рила и е най-големият от трите национални парка в България?
Освен държавното финансиране, националните ни паркове, често разчитат и на средства, привлечени по различни програми на Европейския съюз, насочени уж към опазване на околната среда и устойчиво регионално развитие..
Усвоени средства от европейски фондове например, имаше през 2019 година, когато Дирекция „Национален парк Рила“ представи проект „Устойчиво управление на НП „Рила“ II-ра фаза“. Проектът се финансира от Европейския фонд за регионално развитие и от държавния бюджет на Р България чрез Оперативна програма „Околна среда“ 2014 – 2020 г. Общата му стойност е 11 994 781, 47 лв., от които европейско финансиране в размер на 10 195 564, 24 лв. и национално финансиране – 1 799 217, 23 лв.
От своя страна, Национален парк „Пирин“ е част от Европейската мрежа за опазване на природата „Натура 2000“ от март 2007. Т.е. масово се наливат средства и там.
Ефективност на служителите: Ангажираност и всеотдайност в името на природата? Дали?!
Служителите в природните паркове изпълняват ключова роля в опазването на тези ценни територии. Тяхната работа обхваща широк кръг от дейности – от прекия мониторинг на състоянието на екосистемите и борбата с бракониерството и незаконната сеч, до поддържането на туристическата инфраструктура и провеждането на образователни програми за повишаване на екологичната осведоменост.
Те също така, БИ трябвало да следят за спазването на режимите на защита и си сътрудничат с местното население за насърчаване на устойчиви практики. Въпреки безспорната важност на тяхната работа, ефективността на служителите явно е повлияна от редица фактори: като, често се посочва като проблем недостатъчното финансиране( предвид горе изброените суми, трудно бихме повярвали), както и оправданието от недостиг на персонал и оборудване, затруднявайки изпълнението на задачите им?! Айде стига….
Скрити проблеми: Има ли „тъмни страни“ в управлението на парковете?
За съжаление, не е изключено в системата на управление на природните и национални паркове така наречените „порочни практики“. В публичното пространство множество пъти се появяват сигнали и твърдения за:
Незаконна сеч, извършвана под прикритие или поради недостатъчен контрол. Често дори и служители са били замествани- примери много.
Неправомерно строителство в защитени зони и корупционни схеми, свързани с обществени поръчки или разпределяне на ресурси, също през годините са били неделима част към „управлението“ на парковете.
Определено, липсата на достатъчна прозрачност в управлението и разходването на средствата може, и създава предпоставки за неефективност и злоупотреби.
Засилването на обществения контрол и осигуряването на по-голяма отчетност са ключови за гарантирането, че средствата на данъкоплатците се използват ефективно за опазване на природното ни наследство.
Защото, природните и националните паркове са безценен актив за България и тяхното устойчиво управление е отговорност на цялото общество. Въпросите за тяхното финансиране и ефективността на работата на служителите са от съществено значение и изискват постоянен анализ и внимание. Повишаването на прозрачността, засилването на контрола и осигуряването на адекватно финансиране са ключови стъпки към гарантирането, че тези уникални територии ще бъдат съхранени за бъдещите поколения.
Крайно време е да разберем реалната цена, която плащаме, и да се уверим, че тази инвестиция се възвръща под формата на опазена природа и устойчиво бъдеще.
Be the first to leave a review.
