ТОП ПРЕСА представя: Тайнствените мелнишки манастири и скални параклиси – духовният живот на най-малкия град в България
-
- май 9, 2025
От 1968 година Мелник е обявен за град-музей. Когато през 1899-1901 г. френският учен Пол Пердризе посещава Мелник,той го заварва с 40 здрави църкви и други 24 разрушени,за които населението още помнело имената и местата им.
Сгушен сред причудливите пясъчни скали на Пиринския край, Мелник, най-малкият град в България, пази не само очарователен възрожденски облик, но и дълбока духовна история, белязана от множество храмове. Богатия и многообразен духовен живот в Мелник- един от най-забележителните исторически градове в днешните български земи през средните векове и Възраждането, седалище на митрополия с диоцез земите на Средна Струма, между Кресна и Роженския манастир, до 1913 г. Известно е по писмени данни и изследвания от първата половина на ХХ в., че градът е притежавал в края на ХІХ в. над 70 църкви и манастири. С малки изключения, те днес са в рушевини, потънали в масивни насипи.
Издирването и теренното им проучване е една от основните цели на разкопките, провеждащи се от 1970 г. насам. Най-интересни данни са придобити за катедралната църква „Св. Никола” на едноименното плато южно над днешния град.
Те показват, че най-вероятно през VІ в. тук е била изградена ранновизантийска трикорабна и триапсидна базилика върху руини от тракийско светилище, просъществувало до V в. Останки от нея личат в долната част на запазената на височина до 8 м източна стена на храма. Църквата е възстановена през ІХ – Х в. без изменения в общия план, В началото на ХІІІ в. стените й отвътре са били украсени с великолепна живопис, според ктиторски надпис – от севаст Владимир, брат на деспот Алексий Слав.
Значително обновление е извършено от самия Слав, при което тя е разширена и е придобила по-представителен вид. От ХІІ в. със сигурност църквата е станала епископска, а от ХІІІ – митрополитска. Тя е свидетелство за важното значение на Мелник като духовен център в Славовата държава. Деспотът е издигнал и два манастира, за които има редица документи: „Св. Богородица Спилеотиса” и „Св. Богородица Пантанаса”, като не е изключено по негово време да е бил изграден и Роженският манастир. „Спилеотиса”, свързан със сигилия на Слав от 1220 г. – най-ранната дарствена грамота на български владетел, е проучен археологически.
Манастирът “Света Богородица Спилеотиса” е разположен върху малка тераса в източната част на възвишението Св. Никола, южно от град Мелник.
Манастирът попада в културно-историческия резерват Мелник и е обявен за паметник на културата. Той е един от най-ранните образци и типичен представител на градското манастирско строителство по българските земи от началото на XIII век.
Основан е от деспот Алексий Слав в началото на ХІІІ век, който му дава специални привилегии с грамота от 1220 г. – юридически получава статут на „деспотски и царски“ и е втори по значимост след най-големия манастир в Търново – царския „Св.Четиридесет мъченици“. По-късно става метох на Ватопедския манастир в Атон (от втората половина на XIV век до началото на XX век). Разрушаван е 3 пъти и отново е възстановяван (средата на XIII в., втората половина на XVI в. и началото на XVIII в.). От средата на ХІХ в. започва да запада, като окончателно престава да функционира по време на Първата световна война. Сега е периодично действащ.
От края на XVII в. до средата на XIX в. носи името „Богородица на Светия пояс“ или още “Света Зона”.
От манастира “Света Богородица Спилеотиса” е запазена възстановената през 40-те години на ХХ в. черква “Св. Спиридон”. Останките показват, че манастирът е имал класическата канонична схема на средновековните манастири – монашески килии, заграждащи двора, трапезария, игуменарница, зала за гости, библиотека, защитна кула. В манастирския комплекс е имало две черкви – “Св. Богородица Спилеотиса” и “Св. Спиридон”, както и гробничен параклис. В северната част е разкопано водохранилище.
Сега е построен действащият параклис “Св. Зона”, което прави манастира единствения в Мелник с възстановен в ново време параклис.
Като част от Славовата крепост е представлявал самостоятелно укрепено ядро във второто ниво на отбранителната система.
Макар и в руини, манастирът се почита като свято място (единствения сред множеството мелнишки манастири) от жителите на Мелник и околностите му, а храмовия празник на параклиса „Св. Зона“ е празник на град Мелник.
През Средновековието и Възраждането манастирът е бил средище на духовен живот и книжовна дейност. Днес той продължава да функционира като действащ православен манастир, привличайки поклонници и възхитени посетители със своята спокойна атмосфера, красива природа и богата история.
Ст. н. с. д-р Виолета Нешева – археолог в Националния археологически институт – София: „В тази половина, в която се намираме в момента, се е помещавала болница. Един много интересен паметник, за който имаме сведения два века по-късно от грамота на Константин Драгаш, също владетел на Мелник в края на 14 век, който придава този манастир във владение на Атон, за да бъде съхранена болницата, която е имала много важно значение за населението на Мелник.“
Преди няколко години, нови археологически проучвания започнаха на средновековната църква „Света Богородица Живоносен извор“ в Мелник. Останките на древния храм се намират в началото на пешеходния път за Роженския манастир на около 200 метра от прочутата Болярска къща. Църквата е голяма базилика, от която в момента се вижда само южната и стена.
Известно е, че след разоряването на Филипопол (Пловдив) през 1205 г. цар Калоян преселил като наказателна мярка изменилите му тамошни ромеи. Повечето от тях са от гръцки произход, но имало и такива с арменски произход. В края на 80-те години на миналия век известният историк и археолог професор д.и.н. Виолета Нешева работи на терен и разкрива част от руините на църквата, както и множество жилищни сгради, в които живеели аристократите гръцките сказания храмът е построен от гръцки военачалник от арменски произход.
Църквата е една от над 70-те, с които е прочут в миналото Мелник и една от шестте, посветени на Божията майка, според епитропски списък от края на XIX в. По това време е била действащ енорийски храм на историческия квартал „Армения“ Само митрополитската църква в града е по-голяма от нея по площ.
Митрополитска църква „Свети Никола“
Митрополитска църква „Свети Никола“, се намира близо до град Мелник, в централната част на хълма Свети Никола (южно от града). Самата църква не е запазена до днес, но останките са изключително живописни.
Върху руините и още личат стенописите с изключително висока художествена стойност.
Фреските в църквата са изрисувани в XII – началото на XIII век. По-късните са от XIII – XIV век. Част от тях се съхраняват в Софийския археологически музей.
Причината за нейното разрушаване е, че в началото на ХХ век, Мелник е бил почти изоставен и за няколко десетилетия, в които той е разграбен и унищожен. През 1929 година църквата е вече в руини.
В края на XIII век става епископска, а до XVIII век е била митрополитска църква на град Мелник, а към XIX век се развива в манастир.
Двете бронзови камбани от църквата от се смятат за едни от най-старите в Европа и са открити от археолози в началото на XXI век.
Въпреки че са изпълнявани проекти по отношение на останките, тя стои обвита в бурени.
Има още няколко разкрити при разкопките в града църкви от ХІІІ – ХІV в., функционирали до края на ХІХ и дори началото на ХХ в.. Те са малки, еднокорабни и едноапсидни, а по функции – квартални и фамилни. В тях се намират фрагменти от стенописи. Еднокорабна църква от ХІІІ в. е имало и на мястото на възрожденската катедрална църква „Св. Николай Чудотворец” (1756 г., днес реставрирана). Съпоставката на археологическите и исторически данни, както и данните от мелнишките паметници на изобразителното изкуство показва, че през ХІІІ – ХІV в. градът е бил не само политически, военно-административен и стопански център, но и важно духовно огнище с оживен църковен живот и художествено творчество, чийто постижения, особено в стенописта, са на нивото на двата водещи по онова време византийски центрове Константинопол и Солун.
Освен известните църкви и манастири, споменаването на „тайнствените мелнишки манастири и скални параклиси“ загатват за възможното съществуване на по-уединени духовни места, скрити в уникалния скален ландшафт около града. Подобно на други райони в България, причудливите пясъчни скали на Мелник биха могли да са приютили монаси и отшелници, търсещи уединение и по-близък контакт с божественото. Въпреки че конкретна информация за тези места липсва, възможността за тяхното съществуване подхранва въображението и призовава към бъдещи изследвания.
Макар и най-малкият град в България, Мелник крие в себе си богата и завладяваща духовна история. От множеството някогашни църкви до предполагаемата арменска светиня и средновековния манастир „Света Богородица Пантенаса“, всеки камък и всяка уличка нашепват за минало, изпълнено с вяра и благочестие. Тайнствените скални манастири и параклиси остават загадка, подтикваща към нови търсения и разкриване на още пластове от духовното наследство на този уникален град. Съхраненият дух на миналото, съчетан с неповторимата природна среда, прави Мелник не само град-музей, но и място, където историята и вярата се преплитат в едно незабравимо преживяване.
Be the first to leave a review.
