Ексклузивно в Топ Преса! Беслен и региона подготвят протест?!
-
- октомври 30, 2024
След като вчера, Топ Преса ви разказа че експерти са дали зелена светлина за кариера в с. Беслен върху терен в 2 защитени зони, които са непосредствено до Места и на 600 м от къщите на хората, по информация на източници жителите на Беслен и региона, подготвяли протест.
Припомняме, че и предишната кариера на Шкевов в района също бе посрещната с протестна подписка от над 150 души от няколко села, въпреки че тя беше само на 4 дка. В крайна сметка протестът не доведе до спиране на изкопните работи.
До идея за нов протест се стигнало, след като управителят и съдружник в „Илинденски мрамор“ Иван Шкевов качи на сайта на РИОСВ над 300 стр. документи за общественото обсъждане, което задължително съпровожда инвестиционно намерение за разработване на ново находище. Фирмата му „Илинда“ ООД, регистрирана в гърменското с. Марчево, получи през 2022 г. концесия за 35 г. за изграждане и експлоатация на открита кариера за добив на амфиболови гнайси в находище „Беслен“, с. Беслен, община Хаджидимово.
Процедурата се забави, след като РИОСВ – Благоевград я подложи на процедура по оценка на въздействието върху околната среда, тъй като теренът попада в 2 защитени зони за опазване на дивите птици и природните местообитания на дивата флора и фауна. Първоначалната преценка на екоинспекцията беше, че изкопните работи ще навредят на птиците и животните, ще нарушат местообитанията им, ще замърсят въздуха и минаващата наблизо река Места, и т.н. След двугодишни полеви проучвания експерти обаче са на мнение, че това увреждане ще е минимално и няма проблеми изкопните работи да започнат. Находище „Беслен”, в което ще се добиват скалнооблицовъчните материали, е само на 644 м от Беслен и на 2,13 км от съседното с. Теплен. Откритият рудник ще е на площ от 89,3 дка. Теренът е с голяма денивелация и представлява основно запустели, необработваеми земеделски земи. Плановете на концесионера са за добив на 4350 тона гнайси годишно. В находището са изчислени запаси с общ обем от 148 682 куб.м и ресурси с общ обем от 904 894 куб.м от амфиболови гнайси. Хората, които смятат, че ще бъдат засегнати от разработването на находището, могат да вземат участие в общественото обсъждане, което е насрочено за края на ноември в Хаджидимово и Беслен.
„Животът, здравето и поминъкът на населението са от първостепенно значение в Беслен и региона и не желаем в никакъв случай от селскостопански район с екологично земеделие, с редица защитени видове животни и птици и с потенциал за развиващ се туризъм, да бъдем превърнати в място за добив на гнайси“, споделят разтревожени жителите.
Оставя ли белег върху природата добивът на полезни изкопаеми?
Минералните ресурси (полезните изкопаеми) са основен източник на суровини. От дълбока древност до наши дни хората добиват от земните недра различни вещества, които намират разнообразно приложение. Следите от този добив обаче са дълбок белег в тъканта на природата. Независимо дали се извличат нефт, уранова руда, гипс, каолин, злато, флуорит, мрамор и т.н., минно-добивната дейност извършва поражения върху природата и често е причина за влошаване на качеството на околната среда.
Негативните последици върху околната среда могат да бъдат следните:
-разрушаване на околната среда (природните ландшафти и местообитания) чрез извършването на открит добив на полезни изкопаеми;
-замърсяване на атмосферата, почвите и водите;
-застрашаване на здравето и живота на хората.
В развитите държави по света се съблюдават редица екологични норми, т.е. стандарти, които гарантират, че тези негативни екологични последици няма да бъдат пагубни за околната среда и за здравето на хората. След изчерпването на дадено находище се извършва процесът на рекултивация – възстановява се природния комплекс с близък до естествената среда облик. В много от развиващите се държави, в това число и България, екологичните стандарти не се прилагат и в резултат на това настъпват неблагоприятни последици.
Be the first to leave a review.
