Само в Топ Преса! Обичаят- „Извадане на китки“ в Брезница: Едно пътуване и един репортаж на ТОП ПРЕСА за живите корени на Гергьовден
-
- май 7, 2025
Пъстрите букети в делвата, всеки от тях носи частица от душата на човека, който го е сътворил. Във всеки е скрит малък знак, по който ще го познаем. И както старата песен отреди, такава ще бъде годината за онзи, чиято китка бъде извадана.“ Гласът ѝ звучеше спокойно и мъдро, сякаш предаваше вековна традиция на нас, съвременниците.
В забързания ритъм на съвременния живот, под натиска на глобализацията и новите технологии, сякаш все повече неумолимо губим връзка с корените си. Традициите, тези безценни нишки, свързващи поколенията, все по-често остават прашни спомени, разказвани с носталгия или съхранявани единствено в архивите. Гергьовден, някога изпълнен с пищни ритуали и всенародно веселие, за мнозина днес се свежда до курбан и кратка почивка. За щастие обаче, и до днес съществуват места, където пламъкът на тези древни обичаи продължава да гори ярко, съхраняван с любов и преданост от местните общности.
Едно такова вълшебно кътче е китното село Брезница…
Тук, сякаш времето е спряло своя бяг, а ехото на вековете звучи в унисон с пулса на днешния ден, създавайки неповторима магия, на която аз, като пратеник на медия „Топ Преса“, имах щастието да стана свидетел на традицията, наречена „Извадане на китки“.
Още дни преди Гергьовден, село Брезница се потапя в трепетната подготовка на този вълшебен български обичай. Млади и стари се отправят по росните поляни и градини, за да съберат най-красивите пролетни цветя. Всяко стръкче, всяко листенце е внимателно подбрано, защото тези цветя ще бъдат част от важен ритуал- ритуалът „Извадане на китки“.
В България, в някои населени места обичаят е познат още и като „Ладуване“. Ладуването е традиционен широко разпространен български момински обичай, свързан с брачната тема. По същество представлява гадание за женитба. Календарно се отнася към Васильовден (Нова година), като се изпълнява в навечерието на празника или на следващата сутрин. Сходни обредните действия се извършват и на празници като: Гергьовден (припяване или наричане на китки) или Еньовден (Еньова буля). В наши дни, изпълняван на все по-малко населени места, едно от които е именно село Брезница.
След като букетите са готови, всеки участник прикрепя към своя китка личен нишан – малък предмет, по който да разпознае своята сред останалите. Тези пъстри дарове на земята, носещи личния белег на своя притежател, се събират заедно и се поставят в голяма глинена делва, която бива заключена до сутринта на отварянето и, освен за да се запази тяхната чистота и силата на поверието, ами и за да не влезнат шейтаните.
И ето го утрото. Събрани на едно място, сякаш изтръгнати от страниците на етнографски сборник, хората от Брезница излъчваха тържественост и благоговение.
Още с пристигането си всички гости бяхме посрещнати в приказната Кальорова вила от невероятната Фатме Косин- стожер на обичаите и традициите в Брезница. Нейното лице, изписано от годините, излъчваше рядка благост и мъдрост, а в очите ѝ гореше непогасваща любов към родните обичаи. С топла, успокояваща усмивка тя приветства всички: „Добре дошли, мили гости, в този свят ден за нас! Днес тук съживяваме Гергьовден, както са го правили дедите ни от незапомнени времена. Това е празник на овчаря, но най-вече ден за нашата традиция – „Извадане на китки“.
Пъстрите букети в делвата, всеки от тях носи частица от душата на човека, който го е сътворил. Във всеки е скрит малък знак, по който ще го познаем. И както старата песен отреди, такава ще бъде годината за онзи, чиято китка бъде извадана.“ Гласът ѝ звучеше спокойно и мъдро, сякаш предаваше вековна традиция на нас, съвременниците.
След тези приветствени думи, изпълнени с мъдрост и преданост към традицията, в центъра на вниманието се оказа глинената делва, пазеща тайните на цветята и… надеждите.
Първият докос до магията дойде с поставеното огледало върху делвата. Лице след лице, се предаваше от седналите около делвата хора, за да може всеки да се огледа, и да отправи безмълвно своето желание към бъдещето, сякаш търсейки надежда и вяра в огледалната повърхност. След това настъпи моментът на невинността и чистотата – малки момичета, облечени в пъстри народни носии, с трепет пристъпиха към делвата.
В техните малки ръце се криеше силата да извадят късмета, предопределен от древни песни.
И тогава започнаха песните….
Гласът на жените – стожери на тази вековна традиция – се понесе над поляната. Стари, забравени от мнозина мелодии, звучащи като ехо от миналото, изпълниха въздуха с особена енергия. Всяка песен, съпровождаща изваждането на поредната китка, сякаш нашепваше съдбата на нейния притежател. В лицата на хората се четеше вълнение и очакване, докато слушаха думите, търсейки знаци за предстоящата година.
Аз стоях затаила дъх, погълната от тази автентична картина. Усещането беше сякаш времето е спряло, а ние сме участници в древен ритуал, съхранил своята чистота и смисъл през вековете. Емоцията беше толкова силна, че думите трудно могат да я опишат.
След като всяка китка намери своя притежател, празникът продължи с пир за сетивата. Богатата трапеза в Кальорова вила, отрупана с домашни вкусотии – баници, баклави, сладка, ухаещи на гостоприемство и щедрост – уют, на който не можеш да се нагледаш и насладиш. Смехът и разговорите се преплитаха с аромата на прясно приготвената храна, създавайки усещане за общност и споделена радост.
Напускайки Брезница, аз носех със себе си не само снимки и бележки, но и едно дълбоко усещане за връзка с корените, за силата на традициите, които въпреки всичко продължават да живеят. Песните на гергьовденските баби от село Брезница, техните мъдри лица и пламъкът в очите на малките момичета, изваждащи китките на съдбата, ще останат завинаги в моята памет.
Брезница е мястото, където забравените традиции оживяват, напомняйки ни за непреходната красота и мъдрост на българския фолклор. Това не е просто репортаж – това е преживяване, което докосва душата и оставя незаличима следа.
Be the first to leave a review.
