Гергьовден: От Кападокия и Лида до България – Празник на Храбростта, Вярата и Чудотворното Застъпничество на Свети Георги
-
- май 6, 2025
Свети Великомъченик Георги е един от най-тачените светци, а свързаните с него изцеления и чудеса са безкрайни. Всички знаят, че той най-често е изобразяван на кон с копие, пронизващо змей, и това съвсем не е случайно.
Днес, на светлия и тържествен Гергьовден, България ликува в чест на Свети Великомъченик Георги Победоносец – символ на непоколебима вяра, безстрашна храброст и славна победа над злото. Този ден, дълбоко вплетен в духовната и културна тъкан на българския народ, съчетава християнски предания с древни обичаи, бележейки както величието на светеца, така и разцвета на природата и надеждата за плодородие.
Пътят към познанието за живота на Свети Георги често ни отвежда към земите на Кападокия, откъдето произхожда неговият баща, и към древния град Лида, днес Лод, разположен на 15 км югоизточно от Тел Авив и на 40 км северозападно от Йерусалим. Именно в Лида, където е родена неговата майка и където се намира неговият гроб, се усеща особена близост до светеца. Смята се, че след претърпените мъчения, тялото на Свети Георги е положено за вечен покой именно тук. В храма на Лида, пред чудотворните икони на светеца – за които се вярва, че всяко негово изображение носи благодат – ехото на неговите чудеса звучи особено силно и въздействащо.
Историята на самия храм в Лида е изпълнена с превратности и възраждания, отразявайки устойчивостта на християнската вяра през вековете. Според преданията, мястото е открито от Света Елена през V-VI век, а първият храм е построен през византийския период. Разрушен и преустроен от кръстоносците, които издигат тук своя катедрала, а по-късно засегнат и от османското владичество, храмът преживява ново възраждане през късния османски период. Въпреки превратностите на времето, православните християни никога не прекъсват своята почит към гроба на светеца. През XIV век император Константин полага грижи за възстановяването му, а през XIX век Йерусалимската патриаршия получава разрешение за построяване на нова църква върху средновековните руини.
Удивително е, че през 1878 г., по време на бомбардировки, самият гроб и иконите оцеляват невредими. През 1906 г. е възстановена и криптата, където се покоят мощите на светеца. Още през VI век дякон Теодосий свидетелства за множество чудеса, изтичащи от тези свети мощи, а благодарствени бележки и адреси, оставени от изцелени и получили помощ хора, продължават да се съхраняват и до днес в Лида.
Именно в този храм, където небесното присъствие на Свети Георги се усеща особено силно, се разказват вдъхновяващи истории за неговите чудеса, сякаш белият му кон мигновено прескача векове и континенти, за да окаже небесно застъпничество и закрила. Две от тези чудеса са особено известни и трогателни:
Първото чудо свързва първородството на българския Зографски манастир в Света гора Атон именно с манастира в Лида, в Палестина, разнасяйки по този начин дълбока българска православна следа. В смутните времена на арабското нашествие през 614 г., когато много монаси в Светите земи намират мъченическа смърт, игуменът на манастира в Лида получава многократно видения на Свети Георги насън. В един съдбовен момент светецът оживява от иконата, която пада от стената, и повелява на братята да търсят спасение, отплавайки с кораб към Атон. При пристигането им, пред очите им се открива чуден път към вече изграден храм. Влизайки вътре, те с благоговение съзират неръкотворен образ на Свети Георги – същият, който чудотворно се е пренесъл от иконата в Лида. Тази история се преплита с друга, разказваща за тримата монаси-основатели на Зографския манастир, които в молитва търсят небесно напътствие на кой светец да посветят своята обител. Те оставят празна дъска в храма, очакваща своя небесен покровител. И чудото се случва – самият Свети Георги се явява мълниеносно върху дъската, избирайки се за техен закрилник. Това събитие символизира бързината и неотложността, с която светецът се притичва на помощ, препускайки на своя бял кон през времето и пространството.
Второто въздействащо чудо, разказвано с трепет в храма в Лида, обяснява необичайното изображение на момче с фес и ибрик, често присъстващо зад Свети Георги на неговите икони, включително и на тази в самия храм. Това е трогателната история на малкия Георги, син на един от свещениците в Лида. Момчето усърдно помагало на баща си в храма, приготвяйки топлата вода за светото причастие и палейки кандилата. За нещастие, то е отвлечено от еничари и продадено на турски паша. Въпреки че израства като изпълнителен, умен и красив слуга, най-съкровената молитва на неговия баща е синът му да не се отрече от християнската вяра. Ехото на тази гореща бащина молитва звучи живо и днес, разказано от свещеник пред самата икона в Лида: „Ех, да беше тук сега моят син Георги, щеше да затопли топлотата“. И отново Свети Георги, който е известен с многобройните си застъпничества по Балканските земи и е почитан от всички православни народи, сякаш оживява от иконата. Той мълниеносно се притичва на помощ, хваща детето и го връща при неговия баща. В памет на това чудо, спасеното момче е изобразено на иконите с фес на главата – символ на неговото внезапно спасение, без дори да има време да се преоблече.
Интересно е да се спомене, че ромското население също празнува Гергьовден. В техните предания се разказва за един цар, който решил да изтреби ромите, като пуснал сред тях изгладнелия си триглав змей. Помолили се те на Господ да спре змея. Господ се смилил над тях и им изпратил Свети Георги да убие страшната напаст. Ето защо и до ден днешен и най-бедният ром спестява пари да купи агънце и семейството му да го принесе жертва в чест на Свети Георги – Спасителят. Всички се обличат с нови дрехи. Целият род се събира на едно място и се празнува заедно. Музиката, танците и веселието са елементите, които най-много отличават ромите. По-младите ходят при по-възрастните. Празникът продължава три дни и три нощи.
Една друга история за чудо също от земите на Пафлагония разкрива как една молитва към светеца, провокирана от детско желание, води след себе си изненадващо големи последствия по Божия промисъл. В един град в малоазийската област имало църква, посветена на св. Георги, която обаче била изоставена и порутена, а местните жители били твърде бедни, за да могат да я въздигнат от руините и да възвърнат предишната й слава. Около мястото на изоставената църква се събирали много деца, които прекарвали времето си в безгрижни игри. Измежду децата имало едно момче, което било доста срамежливо, другите все го надвивали в игрите и го подигравали за това, а това много го огорчавало. Един ден с насълзени очи, в порутения храм, то се обърнало към Свети Георги с по детски наивна молитва: „Моля те, Свeти Георги, помогни ми и аз да победя поне веднъж в някоя игра и ще ти донеса в църквата чудна питка, каквато само мама може да направи“. И ето че детето започнало да печели една след друга детските игри. Сияещо от радост, то бързо изтичало при майка си и я помолило да направи вкусна питка в дар на Свети Георги, за да спази обещанието, което дало в молитвата си. Впечатлена и трогната от молбите на детето, но и с голяма почит към светеца, майката приготвила вкусна питка, а синът й изтичал до храма, за да я остави пред олтара още топла. Минавайки оттам, няколко търговци влезли в църквата да се поклонят и изкушени от ухаещата питка, си казали, че така или иначе на Свети Георги не са му нужни земни блага, затова ще изядат питката и ще оставят на нейно място тамян в чест на светеца.
На тръгване обаче, достигайки до която и да било от вратите на храма, пред тях тя се превръщала в стена. Мъжете се уплашили, започнали да се молят на Бога и, освен тамяна, сложили по една сребърна пара при олтара. Въпреки това обаче пътят им навън все още не се освобождавал. Тогава поставили и по една златна пара, но резултатът бил същият. Накрая всеки от тях оставил в храма по една пълна кесия с жълтици. Едва тогава успели да излязат от старата църква и да продължат по пътя си. С оставените от търговците пари, местните жители възстановили изоставения храм, а когато разбрали за станалото чудо, на помощ им се притекли и вярващи от цялата околност. Църквата възвърнала предишния си блясък, а мястото се прочуло с още чудеса, за да се покаже силата и славата на Свети Георги с Божията помощ и за да напомня вечно, че чистотата на детската душа е основа за святост и ключ към Царството небесно.
Друго интересно предание, намерило място в иконите, на които е изобразяван, е свързано с България. На стенописи, а често и на гръцки и български икони е представен момък, седнал зад седлото на Свети Георги с кърпа на едната ръка и кана в другата. Сюжетът е свързан с реално историческо събитие – разгрома на византийската армия при Анхиало и Катасирти през 917-918 година. Един момък от Пафлагония бил пленен от българите и заставен да слугува на български велможа в Преслав. Един ден, когато носи съда с топла вода на втория етаж на къщата, младежът е грабнат от Свети Георги на коня си и отнесен мигом у дома си в Пафлагония. Там родителите му отслужвали панихида, тъй като го мислели за загинал.
Следите от чудесата на светията намираме и в житието на един от най-големите родни феномени и чудотворци, бродили по нашите земи – преподобна Стойна. Тя е живяла в началото на 19-и век и водила аскетски живот в уединение, пост и молитва. Освен с ревностната си вяра Стойна се славела с необясними изцеления и свръхточни пророчества. Дори можела да левитира, за което свидетелства едно момче, зърнало чудото, докато монахинята се молела, мислейки, че е сама. На въпроса как върши всичко това Стойна скромно отговаряла, че й помага конникът с копието, комуто била призвана да служи на млади години. Според житието й още на седем годинки се разболяла тежко от едра шарка и ослепяла. Когато станала на 16 лета, й се явил Свети Георги, който й казал: „Копни в двора, където ще намериш икона и кандило.“ Сънят й наистина се сбъднал. Впоследствие преподобна Стойна заживяла в село Златолист, като донесла със себе си именно икона на Свети Георги. Мнозина свещеници свидетелстват, че дори и днес в храм „Свети Георги“ в селото край Сандански, където преподобна Стойна прекарала живота си, се случват множество чудеса.
Всяко изображение на Свети Георги е чудотворно, казват духовниците. И все пак има икони, около които чудеса сякаш стават ежедневно. Дали са рисувани от богопомазани зографи, или мирияните край тях се молят по-усърдно, за нас земните остава загадка. В навечерието на един от най-големите християнски празници, Мистериите на Стандарт разкриват най-изумителните чудеса станали в името на светията, както в миналото, така и в наши дни.
Един от най-древните храмове в християнския свят, посветени на мъченика, е ротондата „Св. Георги“ в София. Мощи на светеца в България се пазят в едноименните храмове в Хаджидимово и в Русе, както и в Руенския манастир „Св. Иван Рилски” в село Скрино. Монасите там въпреки многото изцеления в това число и на онкобoлни, избягват да афишират чудесата.
Днес, на Гергьовден, ние, българите, се прекланяме пред подвига и чудотворната сила на Свети Георги. Неговият бял кон сякаш препуска през вековете и над нашите земи, носейки небесна закрила и вдъхновение. Нека си спомним за неговата храброст, за неговата непоколебима вяра и за безбройните чудеса, засвидетелствани от благодарни хора по целия свят. Нека примерът на Свети Георги ни дава сили да се изправяме срещу злото във всичките му форми – не само в делата, но и в помислите и настроенията си.
Честит Гергьовден, българи! Нека небесното застъпничество на Свети Георги Победоносец бди над нас и ни дарява здраве, благоденствие и мир!
Be the first to leave a review.
