Великден утихна, фалшивата благотворителност, също! Паметта обаче крещи: Църквата на Яне Сандански край Рожен тъне в разруха!
-
- април 24, 2025
Църквата „Св. Кирил и Методий“ не е просто купчина камъни. Тя е символ на нашата забрава, на нашето непостоянство. Тя е болезнено напомняне, че често милосърдието ни е повърхностно и краткотрайно. И докато тази светиня продължава да се руши, всяка наша празнична благотворителност ще звучи фалшиво
Великден отмина… Времето на показните жестове, на престореното милосърдие, отстъпи място на делничната рутина. Но след блясъка на празничните служби и еуфорията от „добри дела“, остава един горчив привкус. Остава въпросът: къде изчезва тази внезапна щедрост през останалото време от годината? Особено когато само на метри от сияйна света обител Роженски манастир „Рождество Богородично“ продължава да рухва свидетелство на българския дух и борба – църквата „Св. Кирил и Методий“, свързана завинаги с името на Яне Сандански.
Един храм, роден от борбата и забравен от безразличието..
Построена преди 111 години по инициатива на великия революционер Яне Сандански, тази църква е трябвало да служи на българите, търсещи духовна утеха. За съжаление, съдбата е отредила друго – Яне Сандански е убит преди завършването ѝ, а днес храмът е жалка развалина. Счупени прозорци, заключени врати, невъзможност да се зърне дори жалкото ѝ състояние отвътре. Иронията е болезнена – гробът на самия Сандански се намира в двора ѝ, сякаш вечно бдящ над руините на своята мечта.
Над южната врата има мраморна плоча с надпис: „Този храмъ се построи въ честь и памятъ на св. Кирил и Методий[.] По инициативата и съдѣй[с]твието на гражданина Яни Сандански. Започната на 5 маий 1912 година и свършена на октомврий 1914 год.“
А само на 5 m зад олтарната апсида в 1915 година е погребан и убитият Яне Сандански.
Едва ли е нужно да разказваме много за Яне Сандански. Той е един от най-известните и обичани български революционери. Роден е на 18 май 1872г в село Влахи, което се намира на западните склонове на Пирин планина. Революционерът е убит на 21 април 1915-та година. На гробът му над село Рожен, който се намира в двора на рушащата се цъква Св. Кирил и Методий” на надгробната плоча е изписано: „Да живееш, значи да се бориш. Робът – за свобода, а свободният – за съвършенство“.
Само на няма и 500 метра се издига величественият Роженски манастир, пазен и почитан. И това е добре. Но как можем да се прекланяме пред блясъка на едното място и да оставаме слепи за трагедията на другото, толкова близо?
Нима църквата, в чиито основи е вградена енергията на един от най-големите български революционери, не заслужава нашата грижа? Нима паметта за него и делото му са по-малко свети от позлатените икони? И тук се връщаме към великденската и по принцип „празничната“ „благотворителност“. Колко лесно е да се покажем състрадателни в празнични дни, да дарим някой лев за кауза, която е на мода, да се почувстваме добри за миг. Но къде е тази същата щедрост и загриженост през останалото време? Къде е и настоятелството на тази църква, има ли изобщо такова?
Защо не виждаме рушащите се паметници на нашата история, забравените културни съкровища, които крещят за помощ? Защото, скъпи читатели на информационна агенция Топ Преса, истинската святост е в паметта и грижата.
Църквата „Св. Кирил и Методий“ не е просто купчина камъни. Тя е символ на нашата забрава, на нашето непостоянство. Тя е болезнено напомняне, че често милосърдието ни е повърхностно и краткотрайно. И докато тази светиня продължава да се руши, всяка наша празнична благотворителност ще звучи фалшиво.
Нека Великден и Коледа и не бъдат само повод за еднократни жестове. Нека ни послужи като напомняне за истинските ценности – за уважението към миналото, за грижата към настоящето, за съхраняването на българския дух. Нека обърнем поглед към забравените места като църквата на Яне Сандански и превърнем празничната си щедрост в целогодишна грижа. Защото истинската святост се крие не само в блясъка на храмовете, но и в съхранената памет и в делата ни. Време е да събудим съвестта си и да протегнем ръка към забравената светиня, преди да е станало твърде късно.
Be the first to leave a review.
