„АБСУРДИСТАН“: Малка държава- голям апетит! Историята за един Спас, който откри, че две места топлят повече от едно
Ало, ало, чувате ли ме? В царството на кривите огледала, където един юристът сам си пише похвални грамоти….
Ало, ало, чувате ли ме? В тая държава, майка, стана тя една… едновремешна приказка. Сядат едни хора на едни места, уж да работят за народа, ама все за себе си все ги влече. Като магнит, разбираш ли?
И ето го нашия човек, Спас Попадиин. Юрисконсулт, значи разбира от закони, знае къде е вратичката, къде може да се шмугне. Ама той не стига само да съветва тия от ЮЗДП. Не, сърце юнашко, иска и той да е на софрата. Да е член на борда. Шеф, почти. Да казва той какво ще става с тия наши гори, с тия наши пари.
Абе, човек, ти не виждаш ли се отстрани? Едно място не стига? Една заплата не стига? Властта, а? Сладко нещо е властта, знам го. Ама чакай малко, не става ли малко множко? Юрист си им, па си и началник им. Сам ще си пишеш задачите, сам ще си ги одобряваш? Сам ще си казваш колко си си свършил работата?
А парите? Айде, кажи сега, че не е и за парите. Че не е за тия едни заседания, дето се взимат едни едни… едни добри пари. Че не е за влиянието, дето идва с тия постове. Не ме карай да ти вярвам на приказки от 1001 нощ, а?
Честно ли е, питаш? Абе, в тая държава кое е честно, майна? Едни работят за жълти стотинки, други си делят баницата на поразия. И все едни и същи лица все излизат на преден план. Все едни и същи хора все успяват да се намърдат на две, на три места.
А народът? Народът си трае. Народът си плаща. Народът си гледа сеира. Докога, а? Докога ще гледаме как едни и същи хора си разпределят порциите, все едно държавата е тяхна бащиния?
Спас Попадиин, юрисконсулт и член на борда. Звучи гордо, няма що. Ама намирисва, брате. Намирисва на нещо гнило. На нещо, дето не е наред. И рано или късно, тая миризма ще задуши всички ни. Защото, майка, алчността няма край. И властта, веднъж опитал я, трудно се пуска. А парите… парите никога не стигат, нали? Особено когато са чужди.
Ало, чувате ли ме още? Май пак си говоря сам… в тая наша абсурдна държава.
Be the first to leave a review.