Граничният портал към бъдещето: как Струмяни ще се превърне в новото балканско кръстовище
-
- юли 23, 2025
Между безшумните възвишения на Пирин и старите лозови масиви край река Струма зреят не само грозде и билки, а и една дълго отлагана геоикономическа промяна. Струмяни – община с по-малко от 3500 жители, досега отчитана от статистиците като поредната обезлюдена точка на картата – е на път да се превърне в икономически и логистичен възел от регионално значение. Причината: граничният пункт „Клепало“ – един проект, който в момента е в процес на изграждане, но от който зависят реални икономически преломи. Ако той бъде завършен по график и заработи с пълен капацитет до края на 2027 г., само след пет години пейзажът в Струмяни ще бъде неузнаваем.
Годишно през „Клепало“ ще преминават над 700 000 души, като близо половината от тях ще използват пункта за търговски, туристически или логистични цели. Още в първите две години след отварянето се очаква над 25 000 тежкотоварни автомобила да използват новия коридор между Северна Македония и автомагистрала „Струма“, което автоматично превръща района в обект на интерес за транспортни компании, складови оператори, инвеститори в пътни сервизи, паркинги, бензиностанции и крайпътни търговски обекти. От днешните 2–3 фирми, работещи в логистиката в региона, броят им може да нарасне до 40–50 към 2030 г., генерирайки годишен оборот от над 20 милиона евро – в мащаб, който досега е бил немислим за Струмяни.
Същевременно, пазарът на имоти в района ще отбележи ръст, сравним с този в предградията на София в началото на 2010-те. Целогодишните жилища ще поскъпнат от сегашните 250 евро/кв.м до над 600–700 евро/кв.м, парцелите ще се търгуват по 40–45 евро/кв.м, а земеделската земя, която сега се изоставя или подарява, ще надмине 6000 евро на дка. При това не заради спекула, а заради конкретно търсене – от македонски купувачи, благоевградски инвеститори и млади хора, завърнали се от чужбина с намерение да започнат бизнес или да строят.
Най-ценният актив обаче ще бъде човешкият капитал. Очаква се в рамките на пет години да се върнат между 60 и 80 млади семейства, привлечени от новите възможности. Местният бизнес ще се съживи – от малки складове и търговски обекти до туризъм и винопроизводство. Ще се открият нови социални услуги, ще се увеличат приходите от данъци и ще се стабилизира местният бюджет. Това е обратното на разпад – това е стратегическа трансформация.
И точно в този контекст, трябва ясно да се посочи една фигура, която направи така, че всичко това да не остане в сферата на пожелателното мислене: кметът на Струмяни Емил Илиев. Без гръмки изявления и политически театър, той успя да превърне „Клепало“ от стар, неизползван проход в европейски инфраструктурен приоритет. С работа по европрограмите, административна последователност и неотстъпчиво отстояване на местния интерес, Илиев заложи основите на това, което скоро ще бъде наричано „Струмянски икономически коридор“.
Днес, докато бетоновозите подготвят трасето, цифрите вече говорят сами. Брой на регистрирани фирми в района – от 8 на година към близо 50 по прогноза. Данъчни постъпления – от 180 000 на над 600 000 лева. Туристически нощувки – от едва 2000 към над 15 000 годишно. Средна заплата – от 1100 на 1700 лв. За пет години, при благоприятно развитие, това ще бъде най-динамично развиващата се селска община в Югозападна България.
Едно е сигурно – ако днес някой подмине Струмяни с усмивка на скептицизъм, след 2030 г. може да се наложи да се нареди на опашка, за да влезе.
Be the first to leave a review.
