Журналистическо разследване Топ Преса: Кой лиши Делчево от вековната вода на манастира „Света Богородица“?
-
- април 16, 2025
Въведение: Вода, история, и нарушено наследство
„Не пожелавай… нищо, което е на ближния ти.“ Тази Десета Божия заповед е забравена не от обикновените хора, а от онези, на които е поверено най-ценното—общото благо. В селото Делчево и околността, манастирът “Света Богородица” днес се превръща в символ на тъжната съдба на общите блага, присвоени тихомълком и оставили след себе си само разочарование.
Историческата истина: Отворен извор за всички
Манастирът е построен през 1911 г. с труда и сърцата на хората от селото. Изворът в двора му служи десетилетия като единствен източник на прясна, чиста вода – за поклонниците, туристите, жителите. Върху камъните под чучура е имало надпис – „Помяни, Господи, Мария Попова от село Долно Броди“, символ на дарителството.
След 1948 г., по време на социализма, чешмата е разрушена, водата отклонена – една част за военни нужди, друга към самия манастир. Все пак дори тогава, чрез временни решения, пътникът и поклонникът са имали достъп до водата.
Настоящето: Извор пресъхнал, чешмата заключена
През последните години старата, облагородена чешма изчезва. Новата чешма – на пръв поглед модерна – е суха. Хората, преминаващи покрай манастира, често споделят, че дори през лятото в двора няма и капка да утолиш жаждата. В съседните манастири достъпът до вода се счита за задължителен – и за поклонник, и за турист.
А днес в Делчево, дори на Голяма Богородица, водата се оказва достъпна… само за определени хора. Общността мълчи, институциите не реагират, а решението сякаш е предадено в ръцете на самоназначени “отговорници”.
Позицията на духовенството и обществото
Потърсихме коментар от представители на Българската православна църква и експерти по културно наследство:
„Манастирът не е частен имот, а духовен дом за всички. Присвояването на вода или друга природна даденост, определена да служи на хората, е в разрез с църковния канон и християнския морал.“
— о. Атанас Христов, богослов и изследовател
„Водата в манастирите е символ; дори в най-трудните времена, монасите са я пазили за всички, защото тя обединява общността, не я разделя.“
— Монахиня Евгения, Роженски манастир
Мнението на местните жители е еднакво категорично: „Тази вода е на дедите ни. Кой има право сега да я заключи за ‘свои’?“
Въпросите без отговор и призив за действие
Въпросите остават без отговор:
- Кой и с какво право лишава местните и поклонниците от вековния извор?
- Къде са институциите: кмета на Гоце Делчев, кмета на село Делчево, Неврокопската митрополия?
- Защо в цялата област само този манастир отнема правото на хората на питейна вода, завещана им от предците?
Не е ли време Прокуратурата и Държавната агенция за културно наследство да проверят казуса?
Обществен отзвук и ангажимент на медиите
Топ Преса ще продължи да следи случая. Вярваме, че решаването на този казус е въпрос не само на традиция, но и на човечност и справедливост. Ако институциите отговорят – ще го публикуваме. Ако не – ще продължим да питаме.
Водата не е привилегия. Водата е право. Наш дълг е да я пазим – за всички.
Обратна връзка и сигнали: очакваме вашите истории и коментари. Темата остава отворена и за институциите!
Be the first to leave a review.
