Неврокопска снаха откри надгробната плоча на Мария Магдалина!

Това е авторката на езотерични романи Никол Данева (Йорданка Николова) съпруга на бивш ДС-офицер, който е отговарял за Кинематографията

Авторката на романите с историко-криминални сюже­ти „Третият, или Реквием за един убиец“, „Черната котка“, „13-те рози“, „Заклинанието“, „Шифърът на кръста“, „Трите вещици и лабиринтът“ Никол Данева е родена във Варна, но живее в София а е неврокопска снаха. Завършила е Немската езикова гимназия, после МЕИ. Но голямата й страст са литературата и ки­ното. В началото на прехода е снимала няколко филмови новели, посрещнати със за­виден зрителски интерес. Съ­пруга е на известния столи­чен адвокат Румен Николов, роден в Гоце Делчев, бивш кадрови офицер от ДС, който е отговарял за Кинематогра­фията.

В романа й „13 рози“, отми­нат с пълно мълчание от БПЦ и Ватикана, се излага уди­вителната хипотеза, че Исус Христос е бил обучаван на орфическите тайнства в Перперикон, а Мария Магдалина е била негова законна съпруга, която е намерила смъртта си по нашите земи. От кръста Исус отправя на тракийски завет към Мария Магдалина да отиде в земята на тракий­ския бог Сабазий (планината Родопа) и да продължи де­лото му. Данева твърди, че надгробната плоча на люби­мата Исусова жена може да се види в центъра на София – разбира се, от тези, които имат „очи“. А един от главни­те персонажи в романа й археологът Николай, е почти „копие“ на българския Индиана Джоунс – откривателя на Перперикон проф. Николай Овчаров.

• Г-жо Данева, преди години чи­тателите на ва­шите „езотерични детективи“ си ми­слеха, че може би не съществувате реално, а под това име – Никол Данева, се крие „ав­торски колектив“.

Всъщност как се казвате по лична карта?

• Да, наистина исках да по­тъна в дълбока тайн­ственост в началото. Истинското ми име е Йорданка Николова. Сред приятелите съм известна като Дани Николова. И оттам, като „се обърне“ мал­ко, се получава Никол Данева.

– Вие сте съпруга на известен столичен адвокат, бивш офи­цер от ДС, свърза­на сте с киното, във ваши филмови новели са участва­ли едни от най-из­явените наши актьори. Защо решихте, че трябва да обърнете гръб на седмото изкуство и да се опитате да се превърнете в българския Дан Браун?

• Ще започна малко по-от- далеч. Моя класна и учителка по литература в Немската гимназия в София бе Гер­гина Тончева, по-късно ди­ректорка на Националната гимназия за древни езици и култу­ри. След това в живота ми настъпиха разни тран­сформации.

Завърших изчислител­на техника в тогавашния МЕИ. Работих малко като инженер, но вина­ги ме е теглело към изкуство­то – прилично рисувам, сви­ря на пиано, и в един момент почувствах, че инженерство­то не е за мен. Тогава имах шанса да си сменя профе­сията и да постъпя като ре­дактор в сп. „Киноработник“, имаше такова издание няко­га към Кинематографията.

Оттам възникна и моят интерес към киното. На два пъти кандидат­ствах кинорежисура във ВИТИЗ. Но тогава нещата стояха така, че се нареждаше от ЦК дали да има курс, или не. Вече бях стигнала до третия кръг, когато цяла нощ, това го знам от сигурен източ­ник, в ЦК цяла нощ са заседавали и са взели решение пак да няма курс по кинорежисура. Тогава реших да се пробвам в Москва.

Там нещата станаха от раз. Приеха ме във Ви­сшите двегодишни кур­сове за сценаристи и режисьори. Първо бях в групата на Глеб Панфилов, след това се прех­върлих в групата на Александър Мита, защо­то исках да проследя неговия курс по основи на драматурги­ята.

Като дипломна ра­бота напра­вих 2 филмови новели в Бъл­гария, излъчиха ги по кина­та и се приеха много добре, въпреки че вече беше вре­мето на прехода и хората се интересуваха от ми­тинги и демонстрации. В тях участваха Павел Попандов, Георги Мамалев, Анета Сотирова, Антон Радичев, Любен Чаталов, Георги Русев… Възхите­на съм, че никой не ми отказа, въ­преки че работеха за без пари. Ваня Цветкова ми отка­за, но само защото имаше ангажи­мент. Актьорите истински се забавляваха, защото новели­те бяха с комедийно-сатирично съдържание и дори се го­вореше, че трябва да понеса някакво наказание, защото в тях имаше доста критики към система­та.

• Ваша колежка курсовете в Москва е била Маруся Мирчевска, първа съпруга на сина на То­дор Живков – Владимир. Какъв човек беше тя? „Го­лемееше“ ли се, или пък избягваше да парадира с високото си обществено положение?
• Не, по никакъв начин не се делеше от нас. Тогава контактите ни не бяха много продължителни. Виждахме се основно на лекции. Маруся остана в групата на Глеб Панфилов и после замина заедно с него и екипа му на снимки в Нижний Новгород. Тя беше една изключително ефектна, импулсивна и екс­плозивна жена. Спомням си някои случки, които показват умението й да не се спира пред нищо, да се възползва от ситуацията и да обръща нещата в своя полза. Тряб­ваше веднъж да влезем в някакво, вече не си спомням точно какво, но определено „по-закрито“ учреждение, къ­дето се влизаше само с про­пуски. Аз, разбира се, свих скромничко назад, тя обаче отиде, поговори си с портие­ра, ефектно, без никакво сму­щение, и ни пуснаха. Заведе ни и в Дома на литератора, който също е затворен за „простосмъртни“. Аз знаех коя е тя, знаех за драмата й, за това, че е лише­на от детето си. Впоследствие не знам как са се развили не­щата, дали го е взела, но то­гава, към онзи момент, тя беше разделе­на от детето си. Аз имам две деца, които тогава бяха малки. Върнах се от една ва­канция в България, носех си снимка на децата, показах я на колегите. Маруся също я видя. Стана й много тъжно. Насълзиха й се очите, на мен ми стана много неприятно.
• Как ви хрумна ере­тичната хи­потеза, че Мария Ма­гдалина е била „официална“ съпру­га на Исус и че е погреба­на в Бълга­рия?!
• Всичко тръгна от една надгробна пло­ча. Първо я видя мъжът ми. Връща се една вечер вкъщи и каз­ва:                „Знаеш, ли намерих плочата на Ма­рия Магдалина!“ Аз викам: „Не е възможно! В центъра на София – плоча на Мария Магдалина?!“ А той: „Не, ела да я видиш“. Отидохме и я видяхме в лапидариума на Археологическия музей. Тя си седи, хо­рата си минават край нея, но явно си мислят, че това са камънаци без значение… В хода на по-нататъшните ни разсъждения стигнах­ме до извода, че Исус е бил обучен в тайните на Орфеевото учение на Перперикон. Значи, е знаел тракийски. На кръста той се обръ­ща към най-любимото си създание, към най-близките си хора – това са майка му и не­говата съпруга Мария Магдалина. На нея той казва от Кръста на тра­кийски: „Звездо, звездо моя, майко, в земята на Сабазий“. Това е едно напътствие към люби­мата му жена да отиде там, където е бил той – в земята на тракийския бог Сабазий. Това са единствените земи, все още свободни от римска власт. Както знаем, Родопи­те стават римска провинция чак през 45 г. от н.е.