Бетон заля Ковачевица, уникални къщи се рушат

Тухли, бетон и желязо за­мениха камъка и дървото в строежа и реставрацията на къщите в архитектурния ре­зерват Ковачевица.

Усещането за живот отпре­ди два века е на път да бъде развалено заради появява­щите се като кръпки нови сгради. Старите майстори са вдигали къщите само с ка­мък и дърво, на по 2-3 ката, тесни в основата и разгръща­щи се във височина с еркер- ни наддавания, защото тере­нът е бил ограничен. Покрити са с каменни плочи, които тук наричат тикли.

“Поне 2-3 бетоновоза има всеки ден в селото. Хич не се вписват тези нови строежи в цялостния възрожденски облик, но нищо не мога да направя. За всяка дребна по­правка, ремонт или за ново строителство се иска разре­шение и одобрение на проекта от Национал­ния институт за памет­ниците на културата.

По документи всичко е минало оттам и стро­ежите би трябвало да са съобразени със стила на Ковачевица”, казва кметският наместник Емил Римов.

В същото време има драстична разлика между традиционното и новото строи­телство. Сред най-големите защитници на автентичния дух на Ковачевица са първи­те заселници, купили си ста­ри къщи преди трийсетина години, сред които е писате­лят Георги Данаилов.

“Той е спасителят на Ковачевица. Много го боли заради бетона, който се излива тук. Винаги реагира, ако види, че нещо не е както трябва”, каз­ва Римов.

Новото строителство в селото е със съвременни материали, защото излиза по-евтино и лесно се намират майстори. Дюлгерите, които биха могли да вдигнат традиционна ковачевска къща от камък и дърво, вземат доста скъпо. Работи се бавно при реденето на камъните, а ин­веститорите искат бързо да започнат да си възвръщат вложенията. Идват с машини­те и бързат да налеят бетона.

Не е достатъчно просточовек да е архитект, за да направи ковачевска къща. Трябва да е изучил тънкос­тите на старите майстори, защото за всеки детайл се знае за какво е и как се из­пълнява.

Имаше няколко къщи от камък, но майсторите си оставиха ръцете, как­то се казва. При зидането между камъ­ните останаха дупки, през които духа­ше. Заради това набър­зо облякоха стените със стиропор, разказват в селото.

Няма как строителството да не бъде модернизирано – при всяка къща или семеен хотел се търсят съвре­менни удобства. Съществуват обаче фини ре­шения и съче­тания между традиционно и модерно, така че да не се разваля обликът на Ковачевица.

“Ако сега не се предприемат мерки, скоро вече няма да има какво да се спасява”, смята селският кмет. Допълва с нещо любопитно: “Всички си мислят, че на село тоалет­ната е в двора. Нашите предци от векове са си а правили тоалетната на I втория етаж – на потона. I Оттам по специални тръби мръсотията се стича I в общоселската канализация, по-стара дори и от I тези в Лондон и Париж.” Другата болка на село­то са старите рушащи се къщи. Преди няколко години една от тях – Карагергьовата, се самосъбори и по чудо ня­маше пострадали.

Наследниците са пръсна­ти из цялата страна, дори и в чужбина. Трудно се ор­ганизират и не могат да се разберат дали да продават, или да започнат ремонт и укрепване. Римов успял да открие поне по един на всяка от десетината опасни къщи. Пратил им писма с молба да предприемат мерки. После се оказало, че не му било в правомощията.

“Даже 1-2 фамилии ми се заканиха, че ще ме съдят. А аз просто ги молех от сърце хем да запазят уникалните си къщи, хем да не се случи ня­кой инцидент”, ядосва се той.

Кметицата на община- Гърмен Минка Капитанова обясни, че са изпратени предупредителни писма до собствениците на 13 особено опасни обекта – 8 къщи и 5 ка­менни зида.

“Получихме отговор от два­ма наследници. Единият ни обясни, че е започнал части­чен ремонт и обезопасяване. Другият пък е готов с про­ект за реставрация, но чака одобрение от Института за паметниците на културата”, каза Капитанова. Останали­те постройки са оградени с ленти.

Семейство германски пен­сионери – Сия и Герд, които живеят в Ковачевица от поне 30 г., дали пример как да се помогне. Оправили калдъ­ръма на една от улиците, оф­ормили малко площадче и вдигнали чешма. Пак за своя сметка възстановили и фаса­дите на няколко съседни нео­битаеми сгради.

“Поне веднъж в годината трябва да идва комисия от Института за паметниците на културата, за да види какво се строи. Ако не се коригира архитектурният облик, скоро ще загубим славата си на българския Холивуд, където са снимани легендарни фил­ми като “Мъжки времена”, “Мера според мера” и др.”, кахъри се кметът Римов.

Притесненията му засега не са съвсем основателни, защото “ГРАДЪТ” научи, че тази година в Ковачевица ще се снима поредният българ­ски филм.

Циганско гето втрещява тури­стите

Циганско гето и колоритът на живота в колиба по пътя за Ковачевица шокират туристите, които идват за първи път в селото. И ако за бълга­рите гледката не е чак толко­ва уникална, то чужденците остават втрещени от стоти­ците циганчета, които търчат по шосето без страх от мина­ващите коли.

Водачите са принудени да намалят скоростта почти до точката на спиране, защото около колите на тумби при­иждат малки деца. Някои от тях просят пари.

Гетото всъщност си има име – кв. “Кремиковци” на с. Марчево. От двете страни на пътя са накацали десетки ко­либи от дърво, полиетилен и брезент. Тук-там са вдигнати къщи от тухли на по 1-2 ета­жа, още неизмазани. На вся­ка постройка се вижда сате­литна чиния.

Всички газят в калта, а край единствената чешма са струпани цигани с кофи и туби.

Преди няколко години ДНСК издаде заповеди за съ­баряне на постройките, които до една са незаконни. Там живеят около 700 души официално, но циганите казват, че са към 2000.

За да не се стигне до со­циален проблем, семейства­та получиха удостоверения за търпимост на жилищата си. Община Гърмен предприе мерки за узаконяване на те­рените, които са общинска собственост, с идеята да се направи и някаква регулация в квартала.

“Продаваме земята на търг по 1,50 лв. за квадрат. Парце­лите са от 200 до 500 кв. м. Идеята е всяко семейство да си купи земята, за да се уза­конят къщите и да се напра­ви инфраструктура”, обясни кметицата на Гърмен Минка Капитанова.

През последните 1-2 г. са обявени за продан близо 200 парцела, но ромите не искат да ги купуват. На търга през ноември били продадени само 5 от 23 терена.

Горски път ще спа­сява калдъръма от тежки камиони

Горски автомобилен път от с. Ковачевица до с. Горно Дряново се строи в момента и се очаква да е готов през пролетта. Преминаването на тежките камиони с трупи е другата болка на местните. Тежестта на всеки е над 20 тона, което съсипва калдъръмените улици, а от вибрации­те къщите се пропукват.

На ден преминават по около 50 камиона. В последните го­дини имаше дори няколко ин­цидента – колите се преобръ­щат през дуварите на хората.

Дърводобивните фирми нямат друг път за транспор­тиране. Няколко пъти общин­ският съвет прави опити да ограничи минаването, но при липса на алтернатива няма как да се забрани на фирми­те да минават през селото. Обходният горски път ще е 15 км.