Бетон заля Ковачевица, уникални къщи се рушат
-
- януари 31, 2015
Тухли, бетон и желязо замениха камъка и дървото в строежа и реставрацията на къщите в архитектурния резерват Ковачевица.
Усещането за живот отпреди два века е на път да бъде развалено заради появяващите се като кръпки нови сгради. Старите майстори са вдигали къщите само с камък и дърво, на по 2-3 ката, тесни в основата и разгръщащи се във височина с еркер- ни наддавания, защото теренът е бил ограничен. Покрити са с каменни плочи, които тук наричат тикли.
“Поне 2-3 бетоновоза има всеки ден в селото. Хич не се вписват тези нови строежи в цялостния възрожденски облик, но нищо не мога да направя. За всяка дребна поправка, ремонт или за ново строителство се иска разрешение и одобрение на проекта от Националния институт за паметниците на културата.
По документи всичко е минало оттам и строежите би трябвало да са съобразени със стила на Ковачевица”, казва кметският наместник Емил Римов.
В същото време има драстична разлика между традиционното и новото строителство. Сред най-големите защитници на автентичния дух на Ковачевица са първите заселници, купили си стари къщи преди трийсетина години, сред които е писателят Георги Данаилов.
“Той е спасителят на Ковачевица. Много го боли заради бетона, който се излива тук. Винаги реагира, ако види, че нещо не е както трябва”, казва Римов.
Новото строителство в селото е със съвременни материали, защото излиза по-евтино и лесно се намират майстори. Дюлгерите, които биха могли да вдигнат традиционна ковачевска къща от камък и дърво, вземат доста скъпо. Работи се бавно при реденето на камъните, а инвеститорите искат бързо да започнат да си възвръщат вложенията. Идват с машините и бързат да налеят бетона.
Не е достатъчно просточовек да е архитект, за да направи ковачевска къща. Трябва да е изучил тънкостите на старите майстори, защото за всеки детайл се знае за какво е и как се изпълнява.
Имаше няколко къщи от камък, но майсторите си оставиха ръцете, както се казва. При зидането между камъните останаха дупки, през които духаше. Заради това набързо облякоха стените със стиропор, разказват в селото.
Няма как строителството да не бъде модернизирано – при всяка къща или семеен хотел се търсят съвременни удобства. Съществуват обаче фини решения и съчетания между традиционно и модерно, така че да не се разваля обликът на Ковачевица.
“Ако сега не се предприемат мерки, скоро вече няма да има какво да се спасява”, смята селският кмет. Допълва с нещо любопитно: “Всички си мислят, че на село тоалетната е в двора. Нашите предци от векове са си а правили тоалетната на I втория етаж – на потона. I Оттам по специални тръби мръсотията се стича I в общоселската канализация, по-стара дори и от I тези в Лондон и Париж.” Другата болка на селото са старите рушащи се къщи. Преди няколко години една от тях – Карагергьовата, се самосъбори и по чудо нямаше пострадали.
Наследниците са пръснати из цялата страна, дори и в чужбина. Трудно се организират и не могат да се разберат дали да продават, или да започнат ремонт и укрепване. Римов успял да открие поне по един на всяка от десетината опасни къщи. Пратил им писма с молба да предприемат мерки. После се оказало, че не му било в правомощията.
“Даже 1-2 фамилии ми се заканиха, че ще ме съдят. А аз просто ги молех от сърце хем да запазят уникалните си къщи, хем да не се случи някой инцидент”, ядосва се той.
Кметицата на община- Гърмен Минка Капитанова обясни, че са изпратени предупредителни писма до собствениците на 13 особено опасни обекта – 8 къщи и 5 каменни зида.
“Получихме отговор от двама наследници. Единият ни обясни, че е започнал частичен ремонт и обезопасяване. Другият пък е готов с проект за реставрация, но чака одобрение от Института за паметниците на културата”, каза Капитанова. Останалите постройки са оградени с ленти.
Семейство германски пенсионери – Сия и Герд, които живеят в Ковачевица от поне 30 г., дали пример как да се помогне. Оправили калдъръма на една от улиците, оформили малко площадче и вдигнали чешма. Пак за своя сметка възстановили и фасадите на няколко съседни необитаеми сгради.
“Поне веднъж в годината трябва да идва комисия от Института за паметниците на културата, за да види какво се строи. Ако не се коригира архитектурният облик, скоро ще загубим славата си на българския Холивуд, където са снимани легендарни филми като “Мъжки времена”, “Мера според мера” и др.”, кахъри се кметът Римов.
Притесненията му засега не са съвсем основателни, защото “ГРАДЪТ” научи, че тази година в Ковачевица ще се снима поредният български филм.
Циганско гето втрещява туристите
Циганско гето и колоритът на живота в колиба по пътя за Ковачевица шокират туристите, които идват за първи път в селото. И ако за българите гледката не е чак толкова уникална, то чужденците остават втрещени от стотиците циганчета, които търчат по шосето без страх от минаващите коли.
Водачите са принудени да намалят скоростта почти до точката на спиране, защото около колите на тумби прииждат малки деца. Някои от тях просят пари.
Гетото всъщност си има име – кв. “Кремиковци” на с. Марчево. От двете страни на пътя са накацали десетки колиби от дърво, полиетилен и брезент. Тук-там са вдигнати къщи от тухли на по 1-2 етажа, още неизмазани. На всяка постройка се вижда сателитна чиния.
Всички газят в калта, а край единствената чешма са струпани цигани с кофи и туби.
Преди няколко години ДНСК издаде заповеди за събаряне на постройките, които до една са незаконни. Там живеят около 700 души официално, но циганите казват, че са към 2000.
За да не се стигне до социален проблем, семействата получиха удостоверения за търпимост на жилищата си. Община Гърмен предприе мерки за узаконяване на терените, които са общинска собственост, с идеята да се направи и някаква регулация в квартала.
“Продаваме земята на търг по 1,50 лв. за квадрат. Парцелите са от 200 до 500 кв. м. Идеята е всяко семейство да си купи земята, за да се узаконят къщите и да се направи инфраструктура”, обясни кметицата на Гърмен Минка Капитанова.
През последните 1-2 г. са обявени за продан близо 200 парцела, но ромите не искат да ги купуват. На търга през ноември били продадени само 5 от 23 терена.
Горски път ще спасява калдъръма от тежки камиони
Горски автомобилен път от с. Ковачевица до с. Горно Дряново се строи в момента и се очаква да е готов през пролетта. Преминаването на тежките камиони с трупи е другата болка на местните. Тежестта на всеки е над 20 тона, което съсипва калдъръмените улици, а от вибрациите къщите се пропукват.
На ден преминават по около 50 камиона. В последните години имаше дори няколко инцидента – колите се преобръщат през дуварите на хората.
Дърводобивните фирми нямат друг път за транспортиране. Няколко пъти общинският съвет прави опити да ограничи минаването, но при липса на алтернатива няма как да се забрани на фирмите да минават през селото. Обходният горски път ще е 15 км.
Be the first to leave a review.
