Бетон вместо зеленина в Благоевград: Камбитов дължи отговори на тези въпроси долу по повод застрояването на парка „Ловен дом
В сърцето на Благоевград, парка „Ловен дом“ – едно от малкото зелени пространства, съхранили природната красота на града, се превърна в нова жертва на урбанизацията и скандалните политико-бизнес връзки. Вместо да остане зона за отдих, паркът бавно, но сигурно потъва в бетон и асфалт, а името на бившия кмет Атанас Камбитов все по-често е спрягано като основна фигура зад този процес.
Самият парк „Ловен дом“ дълго време беше обществено достояние и ключово място за жителите на Благоевград – място, където хората избягваха напрежението на ежедневието, отглеждаха децата си и намираха спокойствие в зелената сянка на дърветата. Но през последните години интересите на частни инвеститори и политически покровители буквално нахлуха в парка, а той започна да губи своята идентичност.
Името на Атанас Камбитов, който беше кмет на Благоевград в периода 2011–2019 г., се появява в множество публикации и неофициални сведения, свързани с разрешителните за строителство в района. Под неговото управление започнаха първите одобрения за промяна в предназначението на земи около „Ловен дом“. Съществена част от тези промени минаваха под радарите на обществеността, докато в един момент проектите за нови постройки в парка не станаха прекалено явни, за да бъдат игнорирани.
Привидно тези разрешителни са добре обосновани – икономическо развитие, нови жилища, модернизация на града. Но на практика това „развитие“ носи със себе си редица проблеми. На първо място, новото строителство буквално изяжда зелените площи и унищожава природното богатство, което със сигурност няма как да бъде възобновено. Жителите на града вече се оплакват от липса на достатъчно паркове и чист въздух, а загубата на „Ловен дом“ ще задълбочи този проблем.
От друга страна, застрояването изглежда е замислено така, че да обслужва точно определени частни интереси. Спекулациите сочат към връзки между Камбитов и няколко местни инвеститори, които получиха приоритетен достъп до апетитни терени. И макар документално всичко да изглежда изрядно, въпросът остава: кой имаше полза от превръщането на зелените площи в поредица от бетонни конструкции?
Недоволството на благоевградчани нараства, но противниците на застрояването трудно намират чуваемост. Протестите, които се организираха, останаха незначителни по мащаб, а същевременно до ден днешен никой не е отговорил ясно на въпроса: защо точно този парк? Благоевград е град, известен със своя университетски дух и младо население, но очевидно дори интересите на гражданите не са приоритет, когато става дума за пълнене на джобове с бързи печалби от недвижими имоти.
Случаят с „Ловен дом“ обаче е и символичен – той показва как политическият елит може да приватизира обществени блага под благовидния мотив на развитие. А когато лидерите, които формално трябва да защитават тези обществени интереси, се оказват сред основните двигатели на разрушението, надеждата за справедливост остава само далечна илюзия.
Журналистическо разследване все още би трябвало да се съсредоточи върху два важни въпроса: кои бяха истинските инвеститори зад проектите в парка и защо разрешителните минаха така лесно? А може би отговорите водят директно към офиси, далеч от самия „Ловен дом“ – към уютните кабинети, където решенията не се взимат в интерес на населените места, а на банкрутиращата съвест на онези, които ги управляват.
Дали Атанас Камбитов ще отговори на тези въпроси – едва ли. Но засега изглежда, че зеленото бъдеще на Благоевград е било продадено евтино, а цената ще плащат самите жители.
Be the first to leave a review.