20 Години Мълчание: Настоятелството на Храм „Рождество Христово“ Дължи Прозрачност за Даренията
-
- април 2, 2025
С цялото ни уважение, редакцията на информационна агенция Топ Преса, моли за публичен отчет на средствата. Защото, прозрачността не е лукс, а необходимост, особено когато става въпрос за средства, дарени с вяра и надежда.
„Строи се вече двадесет и пет лета,
голяма, красива мечта,
започната със света благословия
на Неврокопската митрополия…“
Юлия Баймакова
Вече две десетилетия жителите на Гоце Делчев и дарители от цялата страна следят с надежда и търпение строежа на храм „Рождество Христово“. Този дългоочакван духовен център би трябвало да бъде символ на общност и вяра, обединяващ хората около една благородна цел.
За съжаление, процесът на изграждане се проточи неоправдано дълго, а около управлението на щедрите дарения, които са гръбнакът на този проект, се е загнездила тревожна непрозрачност. Затова и все по-често се повдига въпроса за необходимостта от публичен отчет на събраните и изразходвани средства за храма.
Това не е просто любопитство, а фундаментално право на всеки дарител и гражданин да знае как се управляват парите, които са отделили с вяра и добри намерения.
Затова, с цялото ни уважение, редакцията на информационна агенция Топ Преса, моли за прозрачен и публичен отчет на вложените и получените средства.
Все пак, в съвременния свят, където прозрачността е ключов елемент на доверие във всяка обществена инициатива, липсата на ясен и детайлен отчет от страна на настоятелството е не просто недопустима, а поражда сериозни въпроси и съмнения, а именно:
Защо 20 години по-късно все още няма публичен отчет?
В цял свят практиката на публично отчитане на дарения за благотворителни и обществено значими каузи е утвърдена норма. Църкви, фондации, неправителствени организации – всички те разбират, че прозрачността е основата на доверието и стимул за бъдещи дарения.
Редовните и детайлни отчети показват на дарителите къде отиват техните средства, как се управляват и какъв е напредъкът по проекта. В случая с храм „Рождество Христово“ мълчанието на настоятелството е оглушително.
Гражданите на Гоце Делчев, както и дарителите, които са давали лични средства, време и енергия за този храм, заслужават да знаят:
* Каква е общата сума на събраните дарения за тези 20 години?
* Какви конкретни разходи са направени и за какво? (Заплащане на строителни материали, труд, проектиране и т.н.) имайки предвид, че повечето отново са дарени!
* Има ли детайлна разбивка на приходите и разходите по години?
* Какъв е текущият финансов статус на проекта?
* Какви са конкретните планове за довършване на храма и какви средства са необходими за това?
Липсата на отговори на тези основни въпроси не само подкопава доверието в настоятелството, но и може да възпре бъдещи дарители, което допълнително да забави завършването на храма.
Вместо да бъде обединяващ символ, храм „Рождество Христово“ рискува да се превърне в символ на непрозрачност и забавени обещания.
Топ Преса, МОЛИ настоятелството на храм „Рождество Христово“ да предприеме незабавни действия за публикуване на подробен и публичен отчет на всички събрани и изразходвани средства за строежа на храма. Това е не само морално задължение към дарителите, но и необходимо условие за възстановяване на доверието и успешното финализиране на този важен за Гоце Делчев проект.
Време е да се сложи край на 20-годишното мълчание и да се внесе светлина върху управлението на даренията за храм „Рождество Христово“. Прозрачността не е лукс, а необходимост, особено когато става въпрос за средства, дарени с вяра и надежда. Обществото заслужава отговори.
Топ Преса призовава всички граждани на Гоце Делчев и дарители да се присъединят към този призив за прозрачност. Вашият глас е важен и може да помогне за постигането на ясен и публичен отчет, който да върне доверието и да ускори завършването на храм „Рождество Христово“.
Историята на храма…
30 септември 1999 година. Неврокопският митрополит Натанаил прави първа копка на храма в Новия квартал на Гоце Делчев, в източната му част. Идеята за храма е на хората от квартала. Заради зачестилите преди години нещастни случаи с млади хора те решили, че е необходимо да бъде изграден параклис или малка черква. Това показвали и сънищата на някои от живеещите в квартала
Божи храм, обаче се строи за години, години напред. Затова постепенно се наложила идеята той да е голям, на два етажа, така че в него един ден да се открие неделно училище. В архитектурно отношение трябвало да се съхрани древната традиция при изграждането на православни храмове. Строителството обаче върви трудно, не достигат средства и материали. А и квалифицираните работници са малко, при това често ги пращат на други църковни обекти. Така се занизват година след година…
И сега, макар храмът още да не е напълно завършен, приземният етаж на голямата сграда отдавна е завършен. В него се помещава параклисът „Свети Лука“, който е действащ. Но предстоят още довършителни работи, докато черквата „Рождество Христово“ отвори врати.
Най-дейният човек, свързан от самото начало с това богоугодно дело, е една жена – възрастната вече Атлаза Щерева.
В градчето всички я познават – от децата до старците. Често я спират по улиците – да я попитат как върви строителството и защо толкова се бави или да ѝ дадат пари, които са заделили за градежа – нали така е редно, всеки да участва с каквото може.
Имат ѝ обаче пълно доверие, знаят, че щом са дали парите на нея, значи те ще бъдат вложени в това, което е най-необходимо за общото дело.
Някои дарители носят предмети – килими, пътеки, маси, покривки, други дават пари. Само за 5-6 месеца е събрала 10 000 лева, които е внесла по сметката на църквата. Наскоро една адвокатка е дарила свещи за 800 лева, семейство е обещало да плати направата на 4 икони. Преди дни местна поетеса, дари цялата събрана от нея сума- 2000лв. от издадената и стихосбирка. Парите са дарени на ръка на свещеник Ивайло Славилов. С дарения са осигурени и голяма част от дървения материал, варта, църковните камбани…
Много майстори изпълняват поръчките безвъзмездно. Всичко това леля Атлаза записвала прилежно. Водила летопис от самото начало – 30 септември 1999 година, когато покойният Неврокопски митрополит дядо Натанаил е направил първата копка на храма.
С цялото ни уважение към баба Атлаза, щом е водела и записвала прилежно всичко, молим да се предостави публично. Като държим да подчертаем, че нямаме съмнения към тази жена посветила част от живота си на този храм, а към порочни практики, на които искрено се надяваме храма да не е станал жертва.
Be the first to leave a review.
