ГРАДЪТ: ДА СЪХРАНИМ УНИКАЛНОСТТА НА УЛИЦА „ТЪРГОВСКА“

Юлия БАЙМАКОВА

Тръгне ли човек по гоцеделчевската улица „Търговска“ (Главната улица), погледне ли фасадите на къщите, не може да не усети полъха на миналото от преди близо век. Повечето сгради са построени в един и същи архитектурен стил – фронтони с надписи, специални корнизи, конзоли, които подпират балконите. А и самите балкони са произведения на изкуството. Правени са на ръка от ковано желязо, без винтове и заварки. Архитектите, които са проектирали тези сгради, са се съобразявали със средата, за да бъде всичко в хармония. Така е била постигната тази уникалност на улицата, която отдавна е една от емблемите на нашия град. Колкото до планината насреща, тя също е част от чудния ансамбъл!

Всяка къща на тази улица има своя история. Джамбазовата например. Тя е построена през 1932г. от горноджумайски архитект. Дограмата на терасните врати е оригинална – с изкусно изработени орнаменти. Майсторите са били от Осиково или Скребатно. Години наред тази къща е била отчуждена. Сега отново е на собствениците си, които се стремят да запазят първоначалния и вид.

Централната улица е връзка между два площада. В по-високата част е старият център с двете църкви. Тук е и някогашният градски съвет – три къщи една до друга. Те също представляват класически сгради от началото на миналия век – с търговска площ на партера и два етажа нагоре за жилищни нужди.

И улиците, съседни на главната, имат отношение към архитектурната история на града. Пространството около фонтана е уникално. Същото може да се каже и за архитектурата на „петте кьошета“, където се намира къща, чиято най-горна част е във вид на корона.

Хубаво е, че настилката на тези улици също е в ретро стил – запазени са паветата, които представляват една от връзките с миналото.

Архитектурата на централната част придава самобитен вид на града. В това отношение можем да го сравним с няколко града в страната, сред които Пловдив и Русе. Правим ли обаче ние, съвременниците, нужното, за да съхраним това богатство? Ако се вгледаме по-внимателно в някои от старинните сгради, ще видим, че автентичният им вид вече е нарушен от нова дограма, която няма нищо общо с вида на старата. А е възможно той да бъде запазен, както например това са сторили собствениците на Кирчевата къща (тази, в която е кабинетът на д-р Сарандева) и на Божиковите къщи. Още по-неприятно впечатление прави нарушаването на целия архитектурен ансамбъл от модерния вид на новопостроената сграда, в която се помещава магазин „Play fashion“. А какво да кажем за блоковете на ул. „Отец Паисий“ – първата пресечка на главната, от Бакалчевата къща до музея?! Те скриват гледката към планината, а и са в пълна дисхармония със сградите в началото и в края на тази улица. Основателно е възмущението на гражданите, включително и на настоящия главен архитект на общината, който нарича това положение трагично!

Преди време контролът върху запазване вида на главната улица е бил много по-строг. Мария Ласина разказва за къщата, която тя и съпругът и са построили на мястото на много стара сграда, чийто външен вид са възстановили напълно. Тогава (седемдесетте години на миналия век) заради този строеж от София специално са дошли представители на Института за паметници на културата. Контролът от страна на тогавашния кмет Шишков също е бил строг. На собствениците не е било разрешено да направят затворен балкон, както са искали, трябвало е да поставят железен парапет.

Архитектурата на главната улица е ценност, която трябва да съхраним за поколенията. Според главния архитект на града Георги Скрижовски необходимо е Общинският съвет да вземе решение за финансово подпомагане на гражданите, които да възстановят автентичния вид на фасадите – елементите и цветовете. Така всяка къща може да се превърне от „Пепеляшка в принцеса“. Ако всички фасади се измажат, те просто ще грейнат. Главният архитект дава пример с Рим, където даже щорите са в цвета на сградите. Може да се помисли и за ефектно осветление. Както уличните лампи, така дори и кошчетата за боклук трябва да са в ретро стил.

Архитектурата е каменният летопис на едно селище. За разлика от обикновения обаче, грешките в него не могат да се изтрият, остават твърде, твърде дълго.