Историята на стария даскал на Корница!
-
- март 27, 2025
Драги читатели, предлагаме Ви рубриката „,РОДОВА ПАМЕТ “
Разказва една от дъщерите на Стария даскал. Ако реша да напиша книга, това ще е роман.
Така започна разказа си леля Мария Станчева. Родовите истории тя знае най-вече от баща си Паско Терзиев. Той й разказвал за сестра си и братята си, за начина на живот на едни, за подвизите на други… Най-добре старата жена си спомняше за чичо си Иван. Бил патриот и ден след убийството на Гоце Делчев го хванали и повели, окован заедно с други затворници, към Серес. В една стръмнина заловените направили опит за бягство, уви, неуспешен. Разстреляли ги до един.
„Само веднъж в живота си видях единствената сестра на моя баща – леля Яна – продължи разказа си леля Миче. – Беше на Илинден… С татко станахме в 3 през нощта и към 9 вечерта пристигнахме от нашето село Корница, където живеехме тогава, в Гърция. Минахме нелегално границата с две мулета. Заварихме леля на легло. Беше сляпа и плачеше много, че не може да ни види. Тогава бях в първи курс на Стопанското училище „Райна Княгиня“ в Неврокоп. Говоря за 40-а или 41-ва година. Била съм 15 – 16 – годишна.“
Паметливата дъщеря помнеше разказите на баща си за началното школо, после за училището в Солун, където той бил стипендиант на Екзархията. Малко преди да завърши, го назначили за учител в цяла Серска околия. Като буден и ученолюбив човек, той често бил затварян. Гъркоманите и туркофилите го набеждавали. Точно когато убили Гоце Делчев, той бил в затвора и затова се спасил. След известно време пак го затворили в Серес заедно с други родолюбци българи. Съобщили на техните близки, че много от затворниците ще бъдат преместени в Диарбекир, да им занесат храна и дрехи. Тогава няколко затворници се скрили в тълпата и по налъми избягали през гори, градове и села, та чак в София. След големи премеждия Паско Терзиев стигнал до Неврокоп и потърсил място, за да настани семейството си – съпругата Димитрия и децата – Георгия /Гоча/, Солунка /кръстена така по желание на баща си, който тогава бил в затвор в Солун/, Недялка /Дека/ и Атанас.
Децата били родени в гръцкото село Фращен /днес Орини/ и дошли в България три години след баща си. Най-малките – Райна и Мария, са родени тук. Установил се в Неврокопския край, Паско Терзиев станал известен като Стария даскал. Най-напред учителствал в Добротино, после в Корница, макар и за съвсем оскъдно възнаграждение – колкото деца учел, толкова дни имал хляб и покрив над главата си. Първоначално училището в Корница се помещавало в пристройка на джамията. Старият даскал направил постъпки и то било настанено в малка сграда с две стаи. След време той започнал да настоява за друго училище. То било построено със застъпничеството и на училищни настоятели.
„Татко много четеше – подхвана приказката си пак леля Миче. – Веднъж, когато бях на 6 години, той ме видя, че се взирам във вестника, разтворен пред него, и ми разреши да посещавам часовете на колежката му като слушателка. Тя одобри нивото ми и ме взе направо във втори клас. Всичко започна добре, но за съжаление тогава на село нямаше достатъчно преподаватели.“ Като учител, Паско Терзиев получил парцел, за да си построи къща, но се оказало, че на същото място някога е имало черква. Селяните решили да вдигнат отново срутения от турците християнски храм, а даскалът получил друг парцел. Майката на леля Миче се занимавала със земеделие и домакинство. Тя и цялото й семейство отлично се разбирали с българомохамеданите, живеещи в селото. „Погаждахме се – продължи разказа си дъщерята. – При мен идваха съученички, да им шия техни носии. На Великден майка боядисваше яйца и даваше на комшиите. Ние пък отивахме на Байрам. Уважавахме се и си помагахме. Така си живеехме, в сговор.“
В мъдрите думи на старата жена бяха вплетени житейските истини на нейния баща – Стария даскал от село Корница.
Юлия Баймакова
Фондация Гоцеделчевци за Града и Региона
Be the first to leave a review.
