Топ Преса представя: Героичната история за свободата, геройството и отдадеността на село Петрич Софийска област
-
- януари 31, 2025
Сгушено в полите на Средна гора по поречието на река Тополница, малкото селце Петрич пази драматичната развръзка на един малко познат епизод от Априлското въстание. Епична битка на Хвърковатата чета на Бенковски, отредила на петричани достойно място в борбите за освобождението на България.
Сякаш сгушило се между най-западните склонове на Същинска Средна гора и най-източните ридове на Ихтиманска Средна гора, се намира село Петрич..Селището е много старо, има сведения, че е съществувало от 1114 г. През землището на село Петрич текат общо пет на брой реки – най-голямата от тях – Тополница, Мирковска, Смолска, Каменишка и Гугов дол, които вливат своите води една в друга. Прието е, че именно това петречие дава настоящето име на селището. Част от Петрич е махала Бодят, макар и разположена на няколко километра от него. В миналото махалите са били доста повече – Белега, Ангелови кошари, Върлина, Чебъра, Фъртуните, но постепенно с течение на времето те напълно се обезлюдяват. От 1950 г. до 1966 г. Петрич носи името Средногорец, носи и невероятно богата история за съдбовната 1876г..
Много пъти сме говорили за делото на априлци през 1876 г. и дори ни се струва, че тази тема вече не крие изненади. Но така е до момента, в който човек не попадне именно там, в село Петрич, което е само на 60 км от София. Там буквално всеки дом носи спомена за съдбовната 1876 г. По време на въстанието срещу османския завоевател, заради борбения дух на петричани (около 1600 жители), селото се превръща в основен пункт на Четвърти революционен окръг.
Още на входа на селцето в местността Боището, се издига величественият монумент- паметника „Камбана“, наричан още и „Разцепената камбана“, сякаш за да напомня на героизма на местното население в онези кървави времена. Висок е около 8 метра и символизира разтопените църковни камбани за изливане на куршуми за въстаниците.
Освен паметника „Камбана“, цяла история разказват и още няколко емблематични места, скрити и позабравени по улиците сред къщите. Мястото, където през февруари 1976 година е създаден революционният комитет, църквата “Свети Георги”, в която въстаниците се кълнат във вярност, къщата където е живял един от водачите на Априлското въстание са само малка част от местата, които все още носят духа на героизма и могат да се посетят.
Пано „Април 1876 г.“
Пано „Април 1876 г.“ е разположено върху специално построена стена от южната страна на обширния селски площад, носещ името „20-ти април“. Паното представлява композиция с образи от пристигането на Хвърковатата чета на войводата Георги Бенковски в селото, което се случило на 23 април лето 1876-то, първия изстрел с черешов топ, произведен от въстаналите българи срещу поробителите, като централна фигура е поп Христоско Раков, както и посрещането на руските освободители на 22 декември 1877 г.
В дясно над чешмата е изписан текста на летописеца на Априлската епопея Захарий Стоянов:
„Бедните!
Тия държат първо място между ония села, които изградиха темела на българската свобода с пепелището на своето село!“
Проектът на паното е на художника Тодор Цонев, а създаването му той прави заедно с колегите си – художника от гр. Златица Георги Златанов и местния творец Димитър Кънев. Официално е открито през 1976 г. по случай честването на 100-годишнината от избухването на въстанието.
Исторически петричани се вдигат срещу турците ден след обявяването на въстанието в Копривщица. Османците веднага нападат селото, за да потушат бунта за свобода. На помощ идва Хвърковатата чета на Бенковски. Заедно с местни хора от селата наоколо, четниците срещат турците в местността Сливовка. Всъщност това е първата победа на Хвърковатата чета срещу башибозука и турската войска. В началото вражеската атака е успешна. Бенковски обаче нарежда контранападение и тогава турците отстъпват.
Разпръснати край петте реки, дали името на Петрич, махалите пазят още една паметна история. След победния удар на Хвърковатата чета, редовната турска войска опожарила селото. Изпепелени били 305 от общо 332 къщи. Предание разказва как оцелелите се скрили в пещера. Прасе слязло до реката да пие вода и издало укритието. И всички били изклани.
Именно кървавото потушаване на Априлското въстание е причина общественици като английската пътешественичка Лейди Странгфорд да призове Европа да обърне поглед към България. В село Петрич е отбелязана къщата, в която се е помещавала една от 6-те лечебници, построени и оборудвани с нейна помощ. Останалите са били в Батак, Карлово, Панагюрище, Перущица и Радилово. Днес, училището в селото носи нейното име.
Малко известен факт е, че именно в това селеце, в неговата Художествена галерия до днес се съхранява един изключително ценен артефакт – личният медальон на благодетелката на българския народ лейди Емили Странгфорд, която през 1877 г. го подарява на 27-годишния поет Иван Вазов, който написва стихотворение за нея.
Сградата на училището, в която понастоящем се помещава Художествената галерия на Петрич, се намира на минута от центъра на селото, до храм „Свети Георги Победоносец“.
Историческа църква „Свети Георги Победоносец“
Храмът е издигнат през 1857 година от смолешкия майстор уста Ганчо Трифонов. Оцелял до наши дни запис върху стената вътре в храма свидетелства за това. По- късно, по време на Априлското въстание историческата църква „Свети Георги Победоносец“ е опожарена, а след Освобождението храмът отново е възстановен от петричани.
„Свети Георги Победоносец“ представлява еднокорабна сграда с един свод с полукръгла абсида и иконостас. Дълго време предстоятел на храма е поп Христоско Раков, заклел петришките бунтовници. По време на събитията от Априлската епопея мястото е превърнато в арсенал и е ползвано за полагане на клетва от новозаписаните въстаници.
В южната част на двора на храма са надгробието на поп Христоско Раков и паметникът на първата жертва на Април, лето 1876-то – Петър Балов.
Петър Балов – първата жертва на Априлското въстание от лето 1876-то
Петър Иванов Балов е петричанин, участник в Априлското въстание. Той е първата жертва на бунта. Загива на 23 април, на Гергьовден, по време на първото сражение на въстаналия български народ с поробителя, провело се в местностите Петрина чукара и Сливовка, северно от селото.
Същият ден група башибозуци и черкези, известени за вдигането на въстанието, се отправя за Петрич и при наближаването му започват сражение с въстаниците. По време на битката, в която участват петричани и Хвърковатата чета на Георги Бенковски, начело с войводата, няколко от нападателите са ранени, а други убити. Един от черкезите е прострелян от Петър Балов. Зарадван от успеха си, въстаникът се спуска към него, за да му вземе оръжието, при което раненият мюсюлманин стреля по петричанина с револвера си и го убива. Гибелта му е скъпа жертва за селото и семейството му – жена и няколко деца. Петър Балов тържествено е погребан в двора на църквата „Свети Георги Победоносец“. Войводата Георги Бенковски строява Хвърковатата чета край храма, за да отдаде почит към героя.
Днес над гроба е издигнат голям кръст от мрамор с широка основа, върху която е изписано:
„23 април 1876
Петър Ив. Балов,
загинал първи за свободата на България като участник в Априлското въстание“
Паметник-костница на загиналите руски войници в село Петрич (Братската могила)
В първите години след възстановяването на българската държава, по инициативата на свещеник Нено Т. Миндилов, костите на убитите на 21 декември 1877 г. и загиналите в местност Локмите (над Върлина) руски войници са събрани от лобните им места. Те са погребани под паметник-костница в черковния двор на историческа църква „Свети Георги Победоносец“. Монументът, който е един от руските паметници у нас, издигнати след Освобождението, има формата на пирамида, иззидана от камък, покрит с бетонова замазка. Пирамидата лежи върху висока около метър призма, изградена от шест реда камъни, завършваща с малък борд. Тази основа е разположена върху по-широка каменна площадка.
От южната страна на каменната призма е положена мраморна плоча с текст:
Братская могила
С. Петербурскаго Гренадерскаго Короля Фридриха Вильгельма IIIго полко.
Здесь похоронены 1 унт.-офицерь и 8 радовых, которыс были убиты 21 Декабря 1877 года подъ дерев Петричево
Първоначално паметникът-костница е издигнат от петричани на най-святото за тях място – двора на местния храм.
През 60-те години на ХХ-ти век се разработва нов регулационен план на селото, според който паметникът-костница попада в средата улица, предвидена за изграждане. Поради тази причина през 1966 г. се предприемат стъпки той да бъде запазен, като се премества на няколко метра на юг, в градинка до десния бряг на река Гугов дол.
На северната стена на пирамидата тогава е монтирана плоча от бял мрамор с със стихове от „Опълченците на Шипка“.
И днес йощ Балканът, щом буря захваща,
спомня този ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!
Иван Вазов
Цялото това природно и историческо богатство е в околностите на средногорското село Петрич, запаметило един от най-драматичните моменти от Априлското въстание. Подбалканското село, което през последните 30 години незаслужено остава в сянката на другите селища, чиито имена свързваме с Априлското въстание. Това не трябва да е така, Петрич трябва да се нареди сред другите героични места, като Батак, Перущица, Копривщица..
Защото трябва да се знае и да помним, че хората там са взели изключително участие в Априлското въстание.
Be the first to leave a review.
