Богатството наречено: Неврокопско поле! История, развитие и подем.
С пъстрите си къщи, със зелените градини и цветни алеи по улиците си, град Гоце Делчев прилича на писана люлка, завързана здраво за гранитните върхове на Пирин, на орлово гнездо, скътано в долината край древния Нестос. Този град е богат с историческото си минало и с духовната щедрост на своите хора, с топлото южно слънце и с плодородната си земя. Именно в Неврокопското поле, се ражда световно известната ” Неврокопска басма“.
Гоце Делчев, като повечето градове у нас, има вековна история. Започвайки от 2 век, времето на римския император Траян, продължаваме през Османското владичество и достигаме до наши дни. Този град, дори под различни имена, е съществувал и е имал ключова роля за историята на страната в някои моменти от съществуването си.
В района на сегашния Гоце Делчев през 106 г. римският император Траян основава Никополис ад Неструм. Той издига този град в чест на това, че римляните победили даките. В превод името означава „град на победата при река Места“.
От 2 до 6 век градът буквално се развива бурно. Жителите имали собствени монети в периода 180-192 г. Мястото, на което бил разположен Никополис ад Неструм било, меко казано, стратегическо. Градът се намирал на пътя, който свързвал брегът на Егейско море с главния път на войниците Виа Егнация, който минавал през Родопите, Филипополис и Тракийската низина. Така, малко по малко, Никополис ад Неструм се оформил като икономически, културен и политически център и демонстрирал разцвета си.
А регионът бил особено плодороден..
Икономическият подем през Възраждането се проявява чрез развитието на животновъдството, земеделието, пчеларството, бубарството и разцвета на занаятите и търговията.
Неврокопската котловина се състои от едно изключително богато поле, простряно по двата бряга на р. Места. Полето, което отвсякъде е заобиколено с планини, е дълго от северозапад към югоизток около 20 км и широко 8 -10 км с надморска височина около 540 метра. Климатът на района е средиземноморски до преходно-континентален. Почвеното разнообразие благоприятства разнообразно селско стопанство.
Благоприятните климатични условия са допринесли за голямото разнообразие и богатство на растителния и животински свят. Земята е доста плодородна и старателно обработена. От години тук почти няма парче земя, което да стои пусто..
Преобладаваща част от територията на областта е заета от канелените горски почви, подходящи за отглеждане на тютюн, лозя и овощни насаждения. Широко разпространени са и кафявите горски почви, които са заети от горски масиви и алувиалните и делувиални почви край реките, които са подходящи за зеленчукопроизводство. Най-високите части на планините са заети от планинско-ливадни почви, върху които са развити богати пасища. Именно тук в равнината се ражда и до ден днешен се отглежда световно известната ” Неврокопска басма”. В общината , тютюнът е най- рентабилната култура и години наред е основен поминък на населението в Неврокопско.
Два сорта тютюн от група „Басми“ се отглеждаха активно преди години от тютюнопроизводителите в Гоцеделчевския район, но тази тендецния с времето сериозно намалява. Това са сортовете „Крумовград“ и „Неврокоп“. Сортът „Крумовград“ се сее в района от 3 години, след като стана ясно, че тютюните от традиционния дотогава сорт „Неврокоп“ нямат достатъчно добър пазар и бъдеще занапред.
Средната изкупна цена на тютюна в региона на Гоце Делчев е една от най-ниските за последните 20 години – между 4 и 5 лева. Днес, едва 20% от тютюнопроизводителите от общините Гоце Делчев, Гърмен и Сатовча отглеждат тютюн.
Наред с него обаче, полето от край време се слави и със своя разсад и зеленчуци.
Само на територията на гоцеделчевското село Борово има над 150 декара земеделска земя. А преди години над 80% от нея се обработвали.
Прочутият баничански кромид- лук, който също се отглежда в Неврокопското поле, пък е един от символите на село Баничан от незапомнени времена. Днес, кромида продължава да е една от основите земеделски култури в района. В миналото, зеленчукът е бил разменната монета за местните хора, които са го разменяли за картофи, за борина, за топлината.
За съжаление, в последните години някои от изоставените плодородни земи се изкупуват от инвеститори, а върху тях се строят къщи, хотели или търговски обекти. Хората пък продали земите си, търсят препитанието си в селското стопанство в Западна Европа.
Be the first to leave a review.