Икономическият подем през Възраждането се проявява чрез развитието на животновъдството, земеделието, пчеларството, бубарството и разцвета на занаятите и търговията.

Богатството наречено: Неврокопско поле! История, развитие и подем.

С пъстрите си къщи, със зелените градини и цветни алеи по улиците си, град Гоце Делчев прилича на писана люлка, завързана здраво за гранитните върхове на Пирин, на орлово гнездо, скътано в долината край древния Нестос. Този град е богат с историческото си минало и с духовната щедрост на своите хора, с топлото южно слънце и с плодородната си земя. Именно в Неврокопското поле, се ражда световно известната ” Неврокопска басма“.

 

Гоце Делчев, като повечето градове у нас, има вековна история. Започвайки от 2 век, времето на римския император Траян, продължаваме през Османското владичество и достигаме до наши дни. Този град, дори под различни имена, е съществувал и е имал ключова роля за историята на страната в някои моменти от съществуването си.

В района на сегашния Гоце Делчев през 106 г. римският император Траян основава Никополис ад Неструм. Той издига този град в чест на това, че римляните победили даките. В превод името означава „град на победата при река Места“.

От 2 до 6 век градът буквално се развива бурно. Жителите имали собствени монети в периода 180-192 г. Мястото, на което бил разположен Никополис ад Неструм било, меко казано, стратегическо. Градът се намирал на пътя, който свързвал брегът на Егейско море с главния път на войниците Виа Егнация, който минавал през Родопите, Филипополис и Тракийската низина. Така, малко по малко, Никополис ад Неструм се оформил като икономически, културен и политически център и демонстрирал разцвета си.

А регионът бил особено плодороден..

Икономическият подем през Възраждането се проявява чрез развитието на животновъдството, земеделието, пчеларството, бубарството и разцвета на занаятите и търговията.

Неврокопската котловина се състои от едно изключително богато поле, простряно по двата бряга на р. Места. Полето, което отвсякъде е заобиколено с планини, е дълго от северозапад към югоизток около 20 км и широко 8 -10 км с надморска височина около 540 метра. Климатът на района е средиземноморски до преходно-континентален.  Почвеното разнообразие благоприятства разнообразно селско стопанство.

Благоприятните климатични условия са допринесли за голямото разнообразие и богатство на растителния и животински свят. Земята е доста плодородна и старателно обработена. От години  тук почти няма парче земя, което да стои пусто..

Преобладаваща част от територията на областта е заета от канелените горски почви, подходящи за отглеждане на тютюн, лозя и овощни насаждения. Широко разпространени са и кафявите горски почви, които са заети от горски масиви и алувиалните и делувиални почви край реките, които са подходящи за зеленчукопроизводство. Най-високите части на планините са заети от планинско-ливадни почви, върху които са развити богати пасища. Именно тук в  равнината се ражда и до ден днешен се отглежда световно известната ” Неврокопска басма”. В общината  , тютюнът е най- рентабилната култура и години наред е основен поминък на населението в Неврокопско.

Два сорта тютюн от група „Басми“ се отглеждаха активно преди години от тютюнопроизводителите в Гоцеделчевския район, но тази тендецния с времето сериозно намалява. Това са сортовете „Крумовград“ и „Неврокоп“. Сортът „Крумовград“ се сее в района от 3 години, след като стана ясно, че тютюните от традиционния дотогава сорт „Неврокоп“ нямат достатъчно добър пазар и бъдеще занапред.

Средната изкупна цена на тютюна в региона на Гоце Делчев е една от най-ниските за последните 20 години – между 4 и 5 лева. Днес, едва 20% от тютюнопроизводителите от общините Гоце Делчев, Гърмен и Сатовча отглеждат тютюн.

Наред с него обаче, полето от край време се слави и със своя разсад и зеленчуци.

Само на територията на гоцеделчевското село Борово има над 150 декара земеделска земя. А преди години  над 80% от нея се обработвали.

Прочутият баничански кромид- лук, който също се отглежда в Неврокопското поле,  пък  е един от символите на село Баничан от незапомнени времена. Днес, кромида  продължава да е една от  основите земеделски  култури в района. В миналото, зеленчукът е бил разменната монета за местните хора, които са го разменяли за картофи, за борина, за топлината.

За съжаление, в последните години  някои от изоставените  плодородни земи се изкупуват от инвеститори, а върху тях се строят къщи, хотели или търговски обекти. Хората пък продали земите си, търсят препитанието си в селското стопанство в Западна Европа.

{{ reviewsOverall }} / 5 Users (0 votes)
Rating0
What people say... Leave your rating
Order by:

Be the first to leave a review.

User Avatar User Avatar
Verified
{{{ review.rating_title }}}
{{{review.rating_comment | nl2br}}}

Show more
{{ pageNumber+1 }}
Leave your rating

Your browser does not support images upload. Please choose a modern one

Leave a Comment

Your email address will not be published.

Start typing and press Enter to search