„Горко на онези, които мамят в теглилките…“ – Коран, сура 83:1…
-
- август 2, 2025
Историята на родната журналистика е пълна с абсурди, компромиси и падения, но има мигове, в които дори най-примиреният наблюдател се чувства длъжен да възкликне: „Стига!“ Защото когато национален ефир се превръща в рекламна сергия на срамно минало, когато микрофонът служи не за истина, а за печалба – тогава не говорим за телевизия, а за пазар. А пазарът, както знаем от векове, не познава морал, а само цена.
На първи август в ефира на Нова се излъчи поредният епизод на предаването „Ничия земя“, в който уважаемата Даниела Тренчева – доскоро символ на твърдост и обективност – възкреси в национален ефир един от най-гротескните символи на балканската суеверна предприемчивост: самопровъзгласената „лечителка“ от село Крибул. Всяка прилика с журналистика е не просто случайна, тя е невъзможна.
И ако тази безвкусна реклама, дегизирана като документален репортаж, беше останала просто екзотичен инцидент, нямаше да отваряме дума. Но тя идва в контекста на цяла една история, започнала с нас – редакцията на „Топ Преса“, и продължила като институционална война с имена, които обикновено не се споменават в долнопробни предавания: Европейската комисия, Съветът за електронни медии, Европейският център за свобода на медиите. Именно тези институции, след седем години мълчание, излязоха с категорични становища: „Топ Преса“ е била подложена на компроматна атака, дело на телевизионна манипулация, излъчена в предаването „Втори план“ на Мартин Карбовски.
Да, нашата медия – регионална, независима, често неудобна – бе обвинена в „рекет“ над въпросната баба от Крибул. Обвинения, които днес – след анализ от Брюксел до Лайпциг – бяха признати за лъжа, за изкусна и опасна лъжа, поднесена с телевизионен блясък и с драматургия, достойна за сапунен сериал.
И Карбовски, трябва да му се признае, си взе поука. Замълча, дръпна щепсела на „лечителката“, изтри праха от ръцете си и остави тази иронична глава в историята на журналистиката. Но крибулската предприемчивост не умира лесно. Тя просто сменя микрофона. Така се стигна до Даниела Тренчева – новият глас, новата усмивка, новото лице на старите манджи.
Какво ѝ дадоха, не знаем. Как ѝ го дадоха – също не знаем. Но резултатът е налице. Вместо разследване – ода. Вместо скептичен въпрос – възторжен поглед. Вместо да пита „Колко хора пострадаха от тази илюзия?“, тя пита: „Какво лекува бабата?“. Не се търси истина. Търси се аудиенция. И вероятно не само.
Нека припомним: тази жена, прославена като „народна лечителка“, е събирателен образ на печалбарство, сълзи и наивност. След излъчването на първите материали за нея, Крибул се превърна в индустрия. Хора, отчаяни и уязвими, идваха да си купят надежда. Купуваха я. Скъпо. А после си тръгваха с празни ръце. Ние, „Топ Преса“, го видяхме. Разказахме го. И платихме цената – с дела, заплахи, клевети, институционални опити за натиск. Но днес стоим прави. Европа е зад нас. Истината – също.
А Нова? А Тренчева? Те се върнаха там, откъдето ние си тръгнахме с достойнство: в съучастието, в сенките. Не е нужно да си пророк, за да видиш, че този репортаж е плод не на редакционно решение, а на пазарна поръчка. В него няма драма – има сценарий. Няма факт – има монтаж. Няма морал – има услужливост.
Коментарите от зрители го казаха ясно. „Това не е журналистика, а реклама“, написа един. „Срамота за и bTV и за нова “, добави друг. „Платено позициониране за селски бизнес“, отсече трети. И не можем да ги обвиним – прави са.
Затова днес казваме следното: няма да мълчим. Няма да се крием зад клишета. Ще наричаме нещата с истинските им имена. И ако някой пак реши да натовари микрофона с недостоен товар – ще бъдем там, с думи и факти, с аргументи и памет.
Защото истината не е „ничия земя“. Истината е наша, когато имаме смелостта да я кажем.
Да правиш пари от човешката мъка е тежък грях
Има неща, които не подлежат на тълкуване. Не се нуждаят от анализ, от „друга гледна точка“, от релативизъм. Едно от тях е това:
Да печелиш от болката, страха и отчаянието на хората – е грях. И то смъртен.
В основата на всички велики религии стои тази проста, но категорична истина:
човешката мъка не е стока.
Надеждата не се продава.
Вярата не е пазар.
„Даром сте приели, даром давайте.“
– Евангелие от Матей 10:8Тези думи Христос изрича към учениците си, когато ги изпраща да лекуват, да помагат, да възкресяват. Той не казва „вземете десятък“. Той не казва „поставете дарителска кутия“. Той казва: „Даром.“
Същото е и в Корана:
„Не яжте имотите помежду си несправедливо и не давайте подкупи на съдиите, за да присвоите по грях част от имотите на хората, като знаете.“
– Коран, сура 2:188
„Горко на онези, които мамят в теглилките…“
– Коран, сура 83:1
Горко на онези, които мамят и в надеждата. Горко на онези, които предлагат фалшиво спасение, фалшиви молитви, фалшиви „лечения“ – и всичко това в името на печалба.
Да продаваш лъжа на болен човек е като да му продадеш камък вместо хляб.
Да го оставиш гладен, отчаян и виновен – защото „не си повярвал достатъчно“. Или „не си дал достатъчно пари“.
Крибул не е просто село. Той е символ. Символ на това как сълзата може да се превърне в търговия, а отчаянието – в доход.
Но истината е, че това не е традиция. Това не е вяра. Това е безсрамие.
И независимо дали го наричат „баба“, „лечителка“, „духовен водач“ –
когато ръката е протегната не за да помогне, а за да прибере пари –
тя не е божия, а пазарна.
📜 „По плодовете им ще ги познаете“, казва Христос.
И плодовете на тази дейност са ясни: страх, лъжа, зависимост, и… пари в чужди джобове.
Be the first to leave a review.
