Скоро кремацията ще бъде въвдена в Гоце Делчев?
Големите градове са пренаселени и прави впечатление, че за да се осигурят жилища на ново пристигащите заселници строителството се извършва така, че градовете прогресивно увеличават своите размери и се разширяват. В последните години подобна тенденция се наблюдава и в град Гоце Делчев. Но освен липса на места за живеене, се забелязва и една друга тенденция и тя е към липса на места в гробищните паркове.
Свободните места за гробове свършват. За проблема алармират и представители на траурни агенции. По тази причина общинските управи спешно търсят алтернативни терени за решаване на проблема.
Ситуацията в град Гоце Делчев не е по-различна. От години, за голямо съжаление, гробището на града се пълни застрашително. Траурният парк е отеснял, свободните терени, отредени за гробните полета, свършват.
Това може да се каже, че е една от причините не малко близки на починали да избират кремацията като погребение, поради това, че в крайна сметка няма нужда да бъде заплащан гроб.
Но няма как да бъдат принудени всички да кремират близките си.
Традиционното християнско погребение се извършва с полагане в земята и затова общините са принудени да предвидят нови терени, които да бъдат предназначени за това.
Тежката и непопулярна задача е неотложна.
Решението между погребение и кремация е лично и може да бъде повлияно от различни фактори, включително културни, религиозни, финансови и емоционални съображения. Няма еднозначен отговор за всички, тъй като всяка опция има своите предимства и съображения.
Кремацията е съвсем различен начин за опрощаване с покойника. В България, кремирането е все още непопулярна практика. Процесът по кремация представлява изгаряне на тленните останки на покойния до превръщането им в пепел. Процедурата се извършва в крематориум, като за целта тялото се полага в специализирана камера. След кремирането от покойника остава средно около 5 кг. прах, който се побира в урна. Съгласно правилата, урната се поставя в урнова ниша или се полага в гроб, но по света има и доста други обичаи, от които спокойно можем да заимстваме – прахът се разпръсква върху определена територия или се прибира в жилищен дом.
До 2011 г. това беше изрично забранено. От 10 май 2011 г. Здравното министерство разрешава урновата пепел на починал човек да се съхранява от близките му в домашни условия. Дотогава това бе незаконно.
Освен в домовете си, опечалените вече имат право да разпръскват пепелта на близките си и на други места, включително и в частни имоти, след изрично писмено разрешение от собственика. За пръв път се допуска официално строеж на гробници в гробищните паркове, което досега бе изрично забранено.
Новите изисквания са записани в наредба, с която се отменя дотогава действащата за хигиенните изисквания за изграждане и поддържане на гробищни паркове (гробища) и погребване и пренасяне на покойници от 1984 г., съобщават от Съюза на погребалните фирми в България.
Разбира се, няма как централните гробища в големите градове да бъдат разширявани, но трябва сериозно да се мисли за нови терени за последния дом на хората.
Казват, че за културата на един народ се съди и по почитта му към мъртвите. Освен покой, трябва да осигурим на близките си и подобаващо място. Всъщност ще го направим и за себе си.
Be the first to leave a review.