Разсипия и безстопанственост- законни ли са автомивките в България?
Според различни данни населението на режим на водоснабдяване поради недостиг на вода в страната варира между 0,6% до 6%, но проблемът всяка година се задълбочава все повече.
Населените места на воден режим в България през лятото (и не само тогава ) се увеличават всеки ден, а държавата няма отговор на въпроса кой от всичките проблеми във ВиК сектора ще реши, за да противодейства поне малко на тази криза.
Властта, в лицето на „Български ВиК холдинг“ ЕАД и останалите отговорни институции, дори не сметнаха за необходимо да предоставят обобщена публична информация, колко точно са градовете и селата, които бяха оставени без вода в жегата през лятото.
Знае се само, че в изключително тежко положение бяха областите Благоевград, Шумен, Велико Търново, Плевен, Ловеч, Бургас, Сливен и Монтана, но проблемните райони ще стават все повече. Според изказване на министъра на регионалното развитие Виолета Коритарова в парламента на 14 август, в България през лятото е имало сериозни нарушения във водоснабдяването в 13 града и 303 села, разположени в 93 общини. Според неофициални данни засегнати са били близо 400 000 души.
Проблемите във ВиК сектора са известни от години, но безкрайните констатации и обещанията, че се „работи по въпроса”, са писнали до безкрайност на всички потърпевши.
Накратко – загубите на вода за цялата страна продължават да са в огромни размери – според данни на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) към 2022 г. се губят 61% от общата вода и този проблем изглежда нерешим за държавата и ВиК операторите. В повечето случаи се стига до обобщението, че остарялата ВиК инфраструктура изисква милиардни инвестиции – според експертни оценки общите инвестиции, необходими за привеждане на ВиК сектора в съответствие с изискванията и за премахване на режима на водоснабдяване, са в размер на почти 25 млрд. лв. за следващите около десет години.
Ясно е, че такива пари държавата няма как да осигури за едно лято, нито за една година, но поне да се съберат отговорните институции и да обявят на хората какво мислят да правят, освен, разбира се, традиционната молитва за дъжд.
Освен загубата на вода по мрежата, основни причини за водния режим, и наглед по-лесно разрешими въпроси, са тези, свързани с:
– Липса на събирателни и довеждащи съоръжения за вода от алтернативни източни
– Липса на обследвания и планове за алтернативни източници на вода при засушаване и на съответната инфраструктура
– Липса на денонощни изравнители/напорни резервоари
– Контрол и превенция на нереграментирано използване на вода от мрежата
Нагледният хаос с контрола може да се обоснове и с факта, че в големи градове ( а и не само там )дори и при воден режим, автомивките не спират да работят…
Кой и как отчита и контролира ползването на природните ресурси в тази сфера е тема, за която все още никой не говори. Не се говори и това, колко от автомивките, имат нужните разрешения и спазват ли определените норми. Не по-малко важно е и, какво се случва с използваната и вече замърсена вода и препаратите в нея, защото нищо че в закона изрично са упоменати набирането на следните разрешителни:
– Разрешение за водовземане от собствен водоизточник;
– Писмен документ, който да удостоверява, че не е необходима оценка за въздействие върху околната среда, издаден от съответната регионална инспекция по околна среда и водите;
– Договор за заустване, канализация и контрол, за да функционира една автомивка, тези изисквания и норми все по-малко биват спазвани.
Някой задавал ли си е въпроса, колко от многото автомивки в България имат бити сонди за водата или ползват питейна такава?
Проверка на Топ Преса установи, че за т.нар. „собствени източници- кладенец или сонда“ следва да отговаря „Басейнова дирекция“, защото те стават достъпни след сондажи в земята. Както вероятно знаете обаче, този ресурс е изключителна държавна собственост и към момента не е ясно как се отчита тази вода. Не се знае, също така, дали към всеки от сондажите има монтиран водомер, дали тези количества вада се отчитат адекватно от ВиК дружествата. Големите автомивки, може би, а онези скритите, малките?
Важно изискване за пускането в експлоатация на автомивка е и изграждането на каломаслоуловител (пречиствателно съоръжение) за машинни масла, който да не допусне изхвърлянето на отработените моторни масла и нефтени продукти в повърхностните води, в канализационната система и на места за обществено ползване както и директно върху почвата. Колко според вас спазват това изискване, на което трябва да се обърне също особено внимание?
В не по-малко нарушение са и онези, които не дават пари за автомивки и си мият колите собственоръчно (на двора)…. с питейна вода.
И не, Топ Преса не обявява кампания против дейността на автомивките, а против нерегламентираното, в повечето случаи и незаконно ползване на държавен ресурс в дни на криза- водна криза!
Be the first to leave a review.