В прав текст! Само факти! Ето защо от тук нататък Доган ще е вечният губещ!
-
- декември 17, 2024
Доган е в залеза на своята кариера като бизнесмен и политик. Големият губещ на последните избори, който само преди няколко месеца имаше солидна партия, изкачила се на върха до втора парламентарна сила с 47 депутати и с шанс за влизане в управлението по червения килим.
Доган загуби политически, както никой друг – днес неговото ДПС е разбита политическа сила. Хората около него просто искат да удължат дните си на власт. Самите те са наясно, че Доган няма да може още дълго време да им върши работа.Доган загуби сред етноса си, защото допусна брат срещу брата да се изправи, защото разби една стройна партийна формация, която мнозина даваха за пример.
Доган загуби и в личен план, защото Момчето го победи на политическия терен.
Митът „Доган“ окончателно отива в небитието, а историята тепърва ще дава оценка за провала на проекта „Доган“.
Спечели Делян Пеевски, който, въпреки разцеплението, успя да изкачи новата си формация до четвърта политическа сила, изпреварвайки и самият Доган.
Да обявиш края на прехода и да видиш Доган завърнал се в Парламента означава провал за демокрацията. Ахмед Доган е символ от друго време, на Държавна сигурност. Той е белязал началото на прехода. Участва в демократизацията в най-критикуваната й и компрометирана част – връзката на комунистическите тайни служби и новия ред. Доган е обвързан и е агент на ДС. Това го прави приемлив в ляво, на Изток, в ъндърграунда на прехода, но не и за измеренията на демократична европейска държава. Разбираемо той се беше оттеглил и това гарантираше живот на харизматичността му сред мюсюлманския електорат. Завръщането му обаче не е в негова собствена полза и той вероятно го знае. Не е в полза и на етноса, който вече е променил социално-икономическите си характеристики от преди 30 години. Концепцията за „Новото начало“ в ДПС е потребността от нова енергия и ново лидерство и Доган можеше да съжителства перфектно с тази ситуация, ако беше приел демократизацията вътре в ДПС.
„Ахмед Доган е персонификацията на едно от истинските наши проклятия като нация – още от ДС-задачата да оглави турското население, което единствено се разбунтува при Живков, за да забравят за нечовешкия възродителен процес – до по-късното закономерно разкешване и успешния опит да движиш сивите кинти на държавата в продължение на години.
Мнозина истински пострадали турци от соца искат да го шамаросат, защото той посвети живота си не на тях, а просто ги използва, за да се превърне във вид политически балансьор, заплашвайки, че без него щяло да стане страшно.
И го постигна днес, без да иска: стана страшно. Никой не тъжи и няма да тъжи за Доган, Аллах да му дава здраве“, казва Ивайло Нойзи Цветков в своя публикация.
Според Валерия Велева големият губещ на тези избори е почетният председател на ДПС, Ахмед Доган. „Митът „Доган“ рухва. Това ДПС никога повече няма да бъде партията, която знаем, от последните 30 години. Доган е големият губещ на тези избори, защото от партията, която той е създал – тя изчезна пред очите му. Партията, която само преди шест месеца беше втора политическа сила с възможност за влизане в управлението по червения килим – тя отиде в небитието. За мен с изчезването на това ДПС, което беше родено на 4 януари 1990 година, завършва българският преход“, категорична е Валерия Велева.
Звездата на Доган изгрява почти веднага след като пада Тодор Живков. Тогава образът му е на дисидент, хвърлен в затвора, борец за правата на българските турци и мюсюлмани.
Но минават години и образът му все повече се свързва със задкулисие, корупция и безгранична власт. Той и партията му са ключови за управлението на страната цели четири пъти, макар че никога не са печелили избори.
Ахмед Доган падна в собствения си митологичен капан. Предаде ДПС. И последният мит на прехода – за Ахмед Доган, философът, стратегът, визионерът, изчезна завинаги.
Политикът, заченал ДПС с лозунга „Не на реваншизма”, показа истинското си лице. Предаде всичко, на което е учил ДПС-арите – права, свободи, законност, демокрация. И обяви, че само собствената му мисъл за нечие отстраняване вече означава решение за изключване и спомен за човека.
Вече нищо не е същото. Процесите в ДПС слагат края на старите партии, а с тях и края на прехода.
Времето е друго, хората са други, изискванията и очакванията към тях са други.
Be the first to leave a review.
