Чудото Белинташ

Планината на Орфей не е потънала при Потопа

Легендата твърди, че по време на Потопа каменната грамада Белинташ, съседна на Кръстова гора, е приютила от страшните вълни Ноевия ковчег. Дори се смята, че на скалата ясно личат халките, за които са били привързани въжетата на кораба. Едва ли обаче някога това ще се докаже. Но пък все повече изследователи твърдят, че планината на Орфей – Родопите, никога не е потъвала във водите на всемирния потоп отпреди хиляди години.

Тракийското племе беси, което е обитавало тази част на Източните Родопи, смята скалата за свещена. Разположение­то на масива Белинташ го прави естествена астрономическа обсер­ватория – по време на равноденствие слънцето изгрява точно над Сини връх и залязва над Караджов камък. Съществува хипотеза, според която преди милиони години на това място са кацали същества от развита космическа цивилизация. Странните знаци в ска­лата би трябвало да са звездна координатна мре­жа, а издълбаните дупки може би са имали чисто техническо значение за излитането и приземява­нето на техните кораби. Предположенията отиват дори по-далече – на това място извънземните са кодирали знанията си за Вселената и са ръководе­ли развитието на живота на Земята.

Белинташ е връзката на древните, а по-късно и на тракийските племена с Космоса, убедени са всички изследователи на тайнствения район.

За първи път през 1986 г. астролози от Стара Загора виждат в знаците на платото небесна карта, а в дупките, известни като щерни – прибори за определяне местонахождението на звездите. С годините тази теза се развива и набира все повече последователи.

Може би върху камен­ното плато Белинташ се намира най-старата звездна карта на света с предполагаема възраст до 7000 години. Върху три каменни „тепсии” древните инженери са „картографирали” всички познати на съвременна­та наука съзвездия във вид на изрязани в ска­лата ями, заобиколени от пръстени застинала лава. В началото на скалния ма­сив се извисява обърната на юг ерозирала скала с форма на човешко лице, напомняща на египетския Сфинкс. Монументът е наречен „Стражът на светилището”. И   днес очевидци разправят, че в нощта над мистичното светилище  често  е за­белязван странен прип­ламващ огън и прелитат големи светещи кълба в посока към Кръстова гора. Изключително   странни съоръжения са и двата  каменни кладене­ца  с  радиус  80 см  и дълбочина 180 см.

В Мугла се смятат за богоизбрани

По времето на То­дор Живков секрет­ни разкопки стартирали в местността Мурсалица над родопското село Мугла. До 1989 г. то било в граничен район и до него се е стигало само с открит лист. Мурсалци твърдят, че са наследници на дре­вен и богоизбран свят. Тук археолози и иманяри са търсили храма на Дионис или може би на Сабазий. Не го намерили, но какво е открила експедицията, също не се знае. Мълви се, че е изровена древна мумия и много златни предмети, които потънали вдън земя.

Овчар открива светилището

Една случайна наход­ка от 70-те години на миналия век преоткрива значението на скалния феномен Белинташ като светилище и култов център. Местен овчар намира древна сребърна плочка. Тя изобразява седнал на трон мъж на фона на пълзящи нагоре змии, олицетворяващи възходящото развитие на човека и вечния кръ­говрат на обновяващата се природа. Учените са категорични, че това е оброчна плочка на тракийския бог Сабазий и свързват мегалитния паметник с изповядване култа към него. Дотогава се е смятало, че Белин­таш е част от отбрани­телно съоръжение на тракийските племена, тъй като тук е минавала границата между земите на одрисите и бесите Като малък Сабазий бил кърмен от нимфата Ниса. Митът за Дионис също обяснява, че той е отгледан в Пещерата на нимфите в планината Низа. Някои изследова­тели смятат, че освен култа древните гърци са приели легендата за от­глеждането на Сабазий и за „биография” на своя Дионис.

8 жертви трябват, за да се намери съкровището, предупреждава Ванга

Великият воин на древността Александър Велики идвал да му гадаят на Белинташ в Родопите, където било светилището на Дионисий. Именно тук той дал в дар на жреците

златна колесница, която иманяри търсят и до днес. Ванга приела в петричкия си дом някои от най-лудите иманярски глави. И ги предупредила, че съкровището няма да излезе на бял свят, докато не бъдат дадени 8 жертви курбан. Оттогава до днес не един и двама търсачи на съкровища са умрели по твърде мистериозен начин. А колесницата на Александър Велики още не се е показала.

Тук компасът полудява, а снегът се топи за секунди

Белинташ се намира на 1225 метра надморска височина в околностите на селата Червен и Орешец, Асеновградско. Скалите на Белинташ са резултат от изригването на вулкан, чийто кратер е застиналият в съседен връх Караджов камък. И логичните обяснения свършват дотук. В пре­вод от древните тюркски езици Белинташ може да се тълкува като „ка­мък на познанието”. Тук стрелките на компаса полудяват под влияние на силната магнитна аномалия в района, а през зимата снегът се топи, веднага щом докосне повърхността на вулканичната скала.

Скалният масив е дълъг почти 800-850 метра и широк между 20 и 40 метра в различните зони. Разположен е в посока изток-запад. Най-високата му част е с наклон около 8 градуса, като по-ниската страна е ориентирана на юг. От изток са запазени части от силно ерозирали ка­менни стъпала, водещи до върха на Белинташ. Стълбата е била изсечена на два пъти, след като стъпалата на по-външ­ната са били износени. До тях се виждат четири дупки, които вероятно са използвани за парапет или са имали ритуално значение. Изсечените знаци от линии и ямки на изравнената най-висока част от платото всъщ­ност са и най-голямата загадка на Белинташ.

Легендата твърди, че по време на Потопа каменната грамада Белинташ, съседна на Кръстова гора, е приютила от страшните вълни Ноевия ковчег. Дори се смята, че на скалата ясно личат халките, за които са били привързани въжетата на кораба. Едва ли обаче някога това ще се докаже. Но пък все повече изследователи твърдят, че планината на Орфей – Родопите, никога не е потъвала във водите на всемирния потоп отпреди хиляди години.

Тракийското племе беси, което е обитавало тази част на Източните Родопи, смята скалата за свещена. Разположение­то на масива Белинташ го прави естествена астрономическа обсер­ватория – по време на равноденствие слънцето изгрява точно над Сини връх и залязва над Караджов камък. Съществува хипотеза, според която преди милиони години на това място са кацали същества от развита космическа цивилизация. Странните знаци в ска­лата би трябвало да са звездна координатна мре­жа, а издълбаните дупки може би са имали чисто техническо значение за излитането и приземява­нето на техните кораби. Предположенията отиват дори по-далече – на това място извънземните са кодирали знанията си за Вселената и са ръководе­ли развитието на живота на Земята.

Белинташ е връзката на древните, а по-късно и на тракийските племена с Космоса, убедени са всички изследователи на тайнствения район.

За първи път през 1986 г. астролози от Стара Загора виждат в знаците на платото небесна карта, а в дупките, известни като щерни – прибори за определяне местонахождението на звездите. С годините тази теза се развива и набира все повече последователи.

Може би върху камен­ното плато Белинташ се намира най-старата звездна карта на света с предполагаема възраст до 7000 години. Върху три каменни „тепсии” древните инженери са „картографирали” всички познати на съвременна­та наука съзвездия във вид на изрязани в ска­лата ями, заобиколени от пръстени застинала лава. В началото на скалния ма­сив се извисява обърната на юг ерозирала скала с форма на човешко лице, напомняща на египетския Сфинкс. Монументът е наречен „Стражът на светилището”. И   днес очевидци разправят, че в нощта над мистичното светилище  често  е за­белязван странен прип­ламващ огън и прелитат големи светещи кълба в посока към Кръстова гора. Изключително   странни съоръжения са и двата  каменни кладене­ца  с  радиус  80 см  и дълбочина 180 см.

В Мугла се смятат за богоизбрани

По времето на То­дор Живков секрет­ни разкопки стартирали в местността Мурсалица над родопското село Мугла. До 1989 г. то било в граничен район и до него се е стигало само с открит лист. Мурсалци твърдят, че са наследници на дре­вен и богоизбран свят. Тук археолози и иманяри са търсили храма на Дионис или може би на Сабазий. Не го намерили, но какво е открила експедицията, също не се знае. Мълви се, че е изровена древна мумия и много златни предмети, които потънали вдън земя.

Овчар открива светилището

Една случайна наход­ка от 70-те години на миналия век преоткрива значението на скалния феномен Белинташ като светилище и култов център. Местен овчар намира древна сребърна плочка. Тя изобразява седнал на трон мъж на фона на пълзящи нагоре змии, олицетворяващи възходящото развитие на човека и вечния кръ­говрат на обновяващата се природа. Учените са категорични, че това е оброчна плочка на тракийския бог Сабазий и свързват мегалитния паметник с изповядване култа към него. Дотогава се е смятало, че Белин­таш е част от отбрани­телно съоръжение на тракийските племена, тъй като тук е минавала границата между земите на одрисите и бесите Като малък Сабазий бил кърмен от нимфата Ниса. Митът за Дионис също обяснява, че той е отгледан в Пещерата на нимфите в планината Низа. Някои изследова­тели смятат, че освен култа древните гърци са приели легендата за от­глеждането на Сабазий и за „биография” на своя Дионис.

8 жертви трябват, за да се намери съкровището, предупреждава Ванга

Великият воин на древността Александър Велики идвал да му гадаят на Белинташ в Родопите, където било светилището на Дионисий. Именно тук той дал в дар на жреците

златна колесница, която иманяри търсят и до днес. Ванга приела в петричкия си дом някои от най-лудите иманярски глави. И ги предупредила, че съкровището няма да излезе на бял свят, докато не бъдат дадени 8 жертви курбан. Оттогава до днес не един и двама търсачи на съкровища са умрели по твърде мистериозен начин. А колесницата на Александър Велики още не се е показала.

Тук компасът полудява, а снегът се топи за секунди

Белинташ се намира на 1225 метра надморска височина в околностите на селата Червен и Орешец, Асеновградско. Скалите на Белинташ са резултат от изригването на вулкан, чийто кратер е застиналият в съседен връх Караджов камък. И логичните обяснения свършват дотук. В пре­вод от древните тюркски езици Белинташ може да се тълкува като „ка­мък на познанието”. Тук стрелките на компаса полудяват под влияние на силната магнитна аномалия в района, а през зимата снегът се топи, веднага щом докосне повърхността на вулканичната скала.

Скалният масив е дълъг почти 800-850 метра и широк между 20 и 40 метра в различните зони. Разположен е в посока изток-запад. Най-високата му част е с наклон около 8 градуса, като по-ниската страна е ориентирана на юг. От изток са запазени части от силно ерозирали ка­менни стъпала, водещи до върха на Белинташ. Стълбата е била изсечена на два пъти, след като стъпалата на по-външ­ната са били износени. До тях се виждат четири дупки, които вероятно са използвани за парапет или са имали ритуално значение. Изсечените знаци от линии и ямки на изравнената най-висока част от платото всъщ­ност са и най-голямата загадка на Белинташ.