ТРАДИЦИИ: Моми варварки ходят по домовете в Кюстендилско, на Савинден се пържат мекици, опечете рибник на Никулден

Големи са празниците на 4, 5 и 6 декември.  За тези дни народът шеговито казва: „Варвара вари, Сава пече, а Никола яде”.

Света Варвара се почита както в православната, така и в католическата църква на 4 декември. В православието св. Варвара се смята за покровителка на починалите от внезапна смърт, които са нямали време да се покаят и пречистят. В Полша денят на св. Варвара е един от най-уважаваните празници, обявен е и за Ден на миньора, тъй като светицата се счита за покровителка на миньорите. Из българските земи св. Варвара се възприема за покровителка на домашните птици. Празникът се наричал още Женска Коледа, тъй като девойките се пременяли, обикаляли домовете и пеели песни за здраве.

В българските предания най-често Варвара е представена като светица – покровителка на шарката, затова ѝ викали и Баба Шарка. Българинът смята, че тя е сестра на Сава, а неин брат е св. Никола, чиито празник се отбелязва на 6 декември. Денят на Варвара се наричал и Варварица, Варвардан.

В Кюстендилско има запазен обичай по къщите да ходят моми варварки и да поздравяват стопаните за празника. Млади момичета, пременени в празничните си носии, обикалят селските домове. Носят торбички, в които прибират получените дарове. Девойките пеят обредни песни, благославят за здраве и плодородие. Домакините ги посрещат с радост и щедро им дават сушени плодове, орехи и пр. На същия ден жените месят пресни питки – т.е. безквасен хляб. Такива питки се правят само при определени случаи – раждане на дете, Бъдни вечер, както и за предпазване от някои болести. Питките на света Варвара са наречени за здраве преди всичко на децата, но и на цялата челяд и на добитъка.

Не се яде лютиво, не се вари боб и леща (лещанка е народното название на шарката). За омилостивяване на шарката, вечерта срещу празника за нея се приготвя трапеза или се оставя през нощта медена питка на полица (наричана някъде и къпана питка, блага пита, тентурка), за да я вземе Баба Шарка, да си хапне и да не напада децата.

Обредният хляб някъде наричат харман, другаде кукла и кошара. Върху хляба се пали дълга, завита на кълбо варварска свещ, която ще се запалва и през следващите две кадени вечери – срещу Коледа и срещу Сурва, и после се пазела през цялата година. Ако през пролетта и лятото гърми или вали градушка, жените изнасяли варварската свещ навън и я запалвали с вярата, че стихията ще отмине по-бързо.

Докато се кади празничната вечеря, децата дърпат кърпата с хляба и вареното жито. Стопанката ги пита: „Какво сурвате?, а те отвръщат: „Сурваме купните на нивата и берекета!“, като това се прави три пъти. Целта на ритуала е да се осигури плодородие през идващата година. После децата лягат едно до друго, обърнати в една и съща посока, за да полягат житата под тежестта на зърното. Накрая стопанката вдига високо хляба, за да пораснат високи посевите. Разчупва го на две и нарича: „Догодина нашето жито и нашата царевица да станат най-високи!“. В огнището на някои места горели голям пън, чиято пепел запазвали и с нея ръсели нивите и градините, за да дават повече реколта. През деня на огнището не се слагали почернели котлета и съдове, за да не почернеят посевите.

Има запазен и още един ритуал, който се извършвал на Варваринден. В утрото на Варвара стопаните пръскали царевични зърна на двора и ги ограждали с въже. Това те правели, за да не се пръскат и губят кокошките по чуждите дворове. Следели и за първия гостенин. Ако е жена, то през годината ще се излюпят повече кокошки. Това „полазване“ на Варваринден е характерно за по-голямата част от българските земи.

На 5 декември се празнува Савинден, наречен от християнските канони на свети Сава, а в народната памет останал с по-древните си корени и възприеман в женски образ – света Сава, сестра на света Варвара и свети Никола. Викат му още Савовден. Започват традиционните пости. Въпреки че свети Сава според православната църква е мъж, в традиционните представи на българина Сава е сестра на Варвара, Сава била по-добрата – винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите.

И денят на света Сава се тачи за предпазване от шарка и други болести. Една народна поговорка казва, че “Варвара заварява болестите, а Сава ги разсява”. И в деня на Сава се почита Баба Шарка. Жените намазват челцата на децата си с мед, за да не боледуват от „госкята“ (шарка), която табуирано наричат „баба Писанка”, още „Цветето“.

На Савинден традицията повелява да се пържат мекици. Те се приготвят от бяло брашно, смляно от последната житна реколта, прясно налята вода и мая. Тестото се измесва по-меко и се оставя да втаса. След това се премесва няколко пъти и от него се правят мекици, които се пържат в слънчогледово олио. Поднасят се с пудра захар или мед. Раздават се на роднини и съседи с пожелание за благополучие и късмет.

Православната църква чества паметта на свети Сава Освещени, който става известен със способностите си да укротява  дивите зверове, да предизвиква с молитвите си дъжд и да изцелява болните. Свети Сава напуска този свят през 532 г., на 94-годишна възраст. Нетленните му мощи са положени в основания от него манастир на територията на Западния бряг на река Йордан в Юдейската пустиня, в долината Кедрон, който днес носи неговото име („Св. Сава“/“Мар Саба“) и е под юрисдикцията на Йерусалимската патриаршия. И в момента той е действащ гръцки мъжки манастир.

Народната вяра повелява на Савинден да не се работи, като забраната е пълна. На този ден да се работи се смятало за грях. Празникът е бил използван от знахарите за лечение и за правене на заклинания на дома срещу крадци. Смята се, че в този ден рискът човек да стане жертва на мошеници и измамници силно се повишава. От стари времена се вярва, че на Савинден бременните жени не бива да си мият главата, иначе децата им ще са със слаба памет. В някои места честват празника като на светец – мъж, покровител на вълците (вълчи пастир).

Обредните практики на Савинден са сходни като тези за св. Варвара, защото двете сестри подготвят всичко за деня на брат им Никола. “Варвара вари, Сава пече, Никола иде с голямата лъжица и гости гощава” – казва народната приказка. В друг вариант звучи така: „Варвара върви, Сава стои, Никола обира празниците“.

В някои селища на Североизточна България трите поредни дни на светците Варвара, Сава и Никола се почитат като Вълчи празници. Среща се и вярването, че Варвара и Сава са два куци вълка, които вървят накрая на глутницата. В други райони пък приемат Варвара и Сава за две сестри. Първата „заварява“ болестите, а втората ги „разсява“ – т.е. разпръсква ги. Затова Сава се смята за по-опасната от двете. Съвсем противоположно е друго разпространено вярване. Според него Варвара е по-лошата от двете, ходи и пуска ледени зърна по нивите и хората. По-малката и по-блага Сава върви след нея и я моли да ги пощади. Света Сава народът ни свързва и с плодовитостта.

Света Сава помага на яловите булки да имат деца. Съществува поверие, че хляб, омесен на този ден по определен начин, ще донесе рожба на жените, които не могат да имат деца. Обредният хляб се замесвал в присъствие на най-възрастната жена от семейството. Невестата започвала да пресява брашното, но с обърнато наопаки сито, а бабата й казвала: „Обърни ситото, за да ти се обърне коремът!”.

Пети декември (свети Сава) наистина минавал под знака на следващия ден – Никулден, един от най-големите църковни и народни празници. Тогава се приготвяли част от блюдата за никулденската трапеза.

Според народните вярвания светецът причинява бурите и ураганите в морето и затова на Никулден всички гемии спират да се движат и в морето не се влиза.

Традициите повеляват на Никулден масата да бъде богата и отрупана с ястия, предимно от риба (шаран или друга риба, но да е задължително с люспи). Рибник (шаран, обвит и изпечен в тесто), обреден хляб, шаран, пълен с ориз и орехи и т.н. – все ястия, които присъстват на празничната маса. Понеже Никулден съвпада с времето на Коледните пости на трапезата освен риба се поставят и други постни ястия – боб, пълнен пипер с ориз, пълнени сарми, царевица, варено жито и т.н.

Според народните вярвания жените трябва да бъдат изключително внимателни при почистването на рибните люспи. Смята се, че ако люспа падне на земята и някой стъпи върху нея, ще го споходи лоша болест или смърт. Най-голямата люспа от шарана се прибира в портфейла, като се смята, че това ще донесе пари и благополучие на семейството през годината.

След празничната вечеря костите на шарана се изгарят, закопават се в земята или се хвърлят в течаща вода, за да бъдат всички членове на семейството здрави през цялата година. Запазва се само костта от главата на рибата, тъй като се приема, че има формата на кръст. Хората вярват, че костта е лековита, затова се пришива към шапката на новороденото, за да го пази от зли очи и болести.

Защо шаран?

Легенда разказва как по време на силна морска буря светецът спасил с молитви моряците на кораба, с които пътувал към Божи гроб  Според друга легенда, шаранът е „слугата“ на св. Николай. Веднъж, когато светецът бил в откритото море, започнала силна буря. Имало дупката на дъното в лодката и водата започнала навлиза в лодката. Тогава Свети Никола бръкнал и потопил ръцете си във водата,  извадил оттам шаран и запушил дупката с него. Затова шаранът се счита за жертвена риба на трапезата на 6 декември, а празникът се нарича още „Рибен свети Никола“

Култът към свети Николай – като покровител на моряците и рибарите, прониква рано в българските земи. В народните вярвания светецът плава на златен кораб, който винаги пристига там, където имат нужда от чудотворната му десница. На него Бог е отредил силата да усмирява бурите и морските стихии, и да спасява изпадналите в беда сиромаси.

На Никулден завършва и сезонът на есенния риболов, който се отбелязва с угощение и почерпка от рибарите и търговците на риба. На този ден става разделянето между рибарите на спечеленото през сезона. Поверието гласи, че когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на свети Никола. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете. С иконата на светеца жените на рибарите излизали при морска буря на брега и я потапяли до три пъти във водата, като заклинание да се върнат мъжете им.

Народът ни вярва, че свети Никола носи първия сняг – разтърсва дългата си бяла брада и от нея се изсипват първите снежинки. Известна е поговорката: „Днес му е денят, утре му е снегът“. На Никулден се правят предсказания за времето и бъдещата реколта

В България празникът се отбелязва и като имен ден на хората, чиито имена са производни или близки до името Николай, Никола, Нейчо, Николина, Николета, Нина, Кольо и др.

В къщата на именика на Никулден идват гости, за да покажат своето уважение, като не е задължително преди това да са били поканени. Може би сте чували израза „На имен ден не се кани”…

Трапезата не се раздига до късно през нощта, за да може да е на разположение на домакините и гостите. Според обичая домакинята/домакинът прикадява трапезата с тамян, след което вдига питата над главата си и я разчупва. На празничната маса е позволено и присъствието на червено вино.

На този ден, според традициите, момичетата, които все още не са омъжени и това им предстои, сутрин ходят на църква, а вечер играят хоро, хванати за ръце. Младежите и техните родители, наблюдавайки ги отстрани, си избират булка.

В Северна България Варвара, Сава и Никулден се посвещавали на семейно-родовите служби – тогава се колят курбаните за новопостроени къщи.

Постни мекици

Начин на приготвяне: Разтворете едно купче жива мая в 100 г хладка вода. Добавете ½ ч.л. захар, за да активирате маята. След това добавете още 400 г вода и към нея започнете да добавяте брашно, като подмесвате получената смес, докато получите меко и лепкаво тесто. Добре е да го оставите известно време, за да втаса (поне 2-3 часа на топло и сухо място). Ще познаете, че тестото е готово за пържене, ако е пръхкаво и бухнало. Тогава го разкъсайте на малки топки, които разтегляте от центъра към периферията с намазнени с олио пръсти. При разтеглянето им е добре леко да се разкъсат, като се образуват малки дупки в средата, които позволяват мекиците да се изпържат по-добре. Пържите ги в дълбок съд и в горещо олио.

Никулденски рибник

Продукти
* 1 голям шаран
* 1 ч.ч. орехи
* 1 глава кромид лук
* 2 кисели краставички
* 1 ч.л. доматено пюре
* 4 с.л. зехтин
* 1 връзка магданоз
* сол и черен пипер на вкус

За кората
* 500 г брашно
* 250 мл вода
* 1 ч.л. сол
* 100 г топено масло или мас
* 1 жълтък за намазване

Начин на приготвяне
* Почистете добре шарана от люспите и от вътрешностите. Посолете отвън и отвътре и оставете в хладилника.
* Омесете средно меко тесто от брашното, солта и водата. Оставете да почине 20 минути.
* Запържете лука в горещ зехтин, прибавете орехите, киселите краставички и доматеното пюре. Подправете със сол, черен пипер и магданоз.
* Напълнете шарана с приготвената плънка и зашийте с конец. Подсушете рибата добре.
* Разделете тестото на 6 топки, като едната топка оставите за украса, а останалите разточете на питки с диаметър 30 см. Намажете питките с масло или мас. Поставете ги една върху друга и разточете на кора с дебелина 0,5 см.
* Шаранът се увива в кората. Отделно тестото се разточва и се изрязват люспи, уста и очи. Кората се намазва с жълтъка и рибникът се пече в тавичка, намазана с масло, на 180 градуса около 50 минути. Ако кората се зачерви бързо, се покрива с фолио или хартия.

Скумрия плакия

Необходими продукти:

1 килограм риба скумрия

1 чаена чаша брашно

500 грама стар лук

4-5 меки домата

щипка захар

2 моркова 2-3 дафинови листа

черен пипер на зърна и сол

50 милилитра червено вино

2-3 зърна бахар

4-5 небелени скилидки чесън

1-2 чаени лъжички червен пипер

2 стръка пресен девесил

мазнина за пържене

Начин на приготвяне:

Почистете и изплакнете рибата. Подсушете я, оваляйте я в брашно и я запържете от всички страни. Отцедете и оставете настрана. В същата мазнина сотирайте нарязания на полумесеци лук. Прибавете обелените и настъргани домати, нарязания морков.

Подправете с черен пипер, сол и щипка захар. Тя се слага, за да убие киселинността на домата и да подобри вкуса. Прибавете червения пипер, виното, бахара, скълцания пресен девесил, дафиновите листа и скилидките чесън.

Разбъркайте сместа и я оставете да къкри на слаб огън за 15 минути. Свалете от котлона и пресипете получения сос в тава, подредете отгоре рибата и запечете в загрята на 200 градуса фурна за 20 минути. Охладете, разсипете порции и поднесете ястието топло, гарнирано с резенче лимон.

Варена царевица със захар

Необходими продукти:

300 г царевица на зърна

70 г орехови ядки

80 г захар

Начин на приготвяне:

Почистените и измити в студена вода царевични зърна се поставят в тенджера, заливат се със студена вода и се варят на умерен огън до омекване и разпукване на зърната. След това се отцеждат през гевгир и се претриват между дланите за отстраняване на люспите, измиват се с хладка вода и отново се отцеждат. Готовата царевица се разпределя в чинии, разбърква се със счуканите орехи и захарта.

Рибена курбан чорба

Необходими продукти:

риба – 350 г шаран

масло – 60 г прясно

моркови – 100 г

целина – 1/2 глава (50 г) + листа

лук – 50 г

магданоз – 60 г магданозени корени

картофи – 250 г

домати – 150 г

девесил

дафинов лист

черен пипер на зърна

лимони

сол

Начин на приготвяне:

Шаранът се почиства и се измива. Залива се със студена вода, посолява се и се вари 10-15 минути.

Бульонът се прецежда и се кипва отново. Към него се прибавя предварително накълцаните и задушени в мазнина лук, моркови, целина и магданозени корени.

След 10-ина минути се добавят нарязаните на кубчета картофи, шаранът, обелените и ситно нарязани червени домати, листата от целина, черният пипер, дафиновият лист и девесилът.

Когато картофите омекнат, чорбата се отстранява от котлона и се поръсва със скълцан магданоз. Посолява се на вкус и се поднася с резенчета лимон.