Светецът който брани Осоговската планина- Св. Йоаким Осоговски
-
- октомври 31, 2024
Осоговската планина е старо славянско или пославянчено име. Срещат се и наименованията Дуваница, Дованица, Доганица, чиито съдържания се извеждат от различни по значения думи. От дуван- тур. Тютюн (места за отглеждане на тютюн(, от сръбски- дуван- митница, доган-тур. Сокол (в стара Турция е бил прочут лова със соколи). Наименованието Осогово може да произлиза и от преселниците рудари -саксонци или саси, които се заселвали по тези места. От старогерманските думи Бог и лъка (място), които се срещат и във формите „Osso“- бог и „gow“- лъка, от Осогов- Божа лъка, Божа благодат, или място на Бога. Славянският произход на думата осогов означава планина, която се простира около известна област. По начина на образуването си осог в осогов напомня старобългарското острог- военен стан, образуван от предлога о- „около“ и старинното „пазя, защитавам“. Именно от старинното значение на планината- „пазя, защитавам“, са и едни от най-интересните легенди за нея.
Преди много, много години в подножието на Осоговската планина живял младеж, който от малък обичал да е в усамотение и да общува духовно с Бога. Скоро славата му на отшелник се разнесла в цялата околност. Всичко това се случило в края на ХI в., когато България водела тежка битка за своята независимост с Византийската империя.
Един ден той бил поведен от Ангел Господен и стигнал в дома на един болярин от близкото селище Градец. Там го приели топло, а той горещо се помолил в малката църквица. Местните хора били радостни, че отшелникът посетил техните домове. Той също им бил много благодарен за гостоприемството и ги попитал къде може да продължи своето постничество. Тогава боляринът му посочил една пещера в дебрите на Осогово и в местност, наречена Сарандапор.
Там отшелникът прекарал десетилетия, молейки се на Бог ден и нощ. Вече на преклонна възраст при него дошли някакви ловци. Той ги благословил и този ден уловът им бил необикновено богат. Когато обаче отново наминали, аскетът бил предал Богу дух. Това се случило на 28 август 1105 г.
Тази приказка всъщност е част от ръкописното Житие на св. Йоаким Осоговски или Сарандапорски. Името му идва от мястото, където се е подвизавал преди повече от 900 г. Това е Осоговската планина в местността Бабин дол, днешна Северна Македония, близо до град Крива Паланка. Родното му място не е известно, както и годината на раждането му. Знае се само, че е живял през ХІ век и се е представил на Господа през 1105 г, когато България се е намирала под византийска власт.
Заедно с Иван Рилски, Прохор Пчински и Гавраил Лесновски, той е сред четиримата най-велики български светци. По-нататък от ръкописа се разбира, че по време на управлението на византийския император Мануил I Комнин (1143-1180) край пещерата се заселил свещеникът Теодор от Овче Поле, който приел монашеското име Теофан. Скоро дошли и други братя и не след дълго те издигнали манастир с църква, посветена на св. Йоаким. После отшелникът се явил на игумена Теофан и му показал къде са неговите свети мощи, които след това излекували мнозина.
Манастирът на св. Йоаким Осоговски.
Неговата историческа съдба е пълна с превратности. Той е споменат като важна българска обител по времето на цар Калоян (1197-1207). Според Карловацкия летопис в края на ХIII в. нова църква там построил сръбският крал Милутин. В нея се молил за победа друг сръбски владетел, крал Стефан Дечански, поел през 1330 г. на решителна битка с българския цар Михаил Шишман. В манастира през 1436 г. отседнал дори турският султан Мехмед II, тръгнал с армията си да покорява Босна.
През 1585 г. обителта е била разрушена от силно земетресение, а монасите пратили делегация начело с игумена Гервасий да търси парична помощ чак в далечна Русия. В ХVII в. пък подобна делегация отишла в Дубровнишката република. Като цяло това е било време на разцвет, който е отбелязан от османския пътешественик Евлия Челеби. През ХVIII в. обаче по неизвестни причини манастирът е бил изоставен и цяло столетие турците не дали разрешение за неговото обновяване.
Новата история на светото място датира от 1847 г. Тогава по инициатива на Хаджи Стефан Бегликчията започнало изграждането на църква, посветена на св. Йоаким. Строителството е било поверено на протомайстора Андрей Дамянов, който е един от най-известните архитекти на българското Възраждане. Сградата е била завършена през 1851 г., когато е тържествено осветена.
И днес главната църква изумява със своята архитектура. Като тип тя е монументална трикорабна базилика, над чиито покрив се извисяват цели 12 купола. Каменните фасади са украсени с причудливи скулптурни фигури. Не по-малко забележителна е храмовата живопис. Тя е дело на зографите Димитър Папрадишки, Мирон Илиев, Аврам Дичов и Глигорий Петрович, изрисували във втората половина на ХIХ в. всички стени на църквата.
В манастира има още много сгради, построени в различни епохи. Най-старата постройка е църквата “Рождество на св. Богородица”, която е била издигната още в ХI-ХII в. и основно ремонтирана през ХIV в. Храмът е кръстокуполен с характерните за византийската архитектура раздвижени фасади. През ХIХ и началото на ХХ в. са били добавени няколко представителни ансамбли, магерница, складове за жито и др.
Първото обиталище на св. Йоаким
На 7 км северно от Крива Паланка и до с. Градец се намира масивна скала, в която природата е издълбала естествена пещера. Според местните предания тук Йоаким Осоговски се подвизавал за пръв път, преди да се премести в Сарандапор или Бабин дол, където сега е неговият манастир. Днес върху скалата се издига висок кръст, а пред нея е изградена стена с пояснителен надпис.
Севастократор Владко строял през ХIV в. църкви и крепости
Твърде е възможно Владко Паскачич да е обитавал крепостта Градец, която е спомената в Житието на св. Йоаким Осоговски. В близост до едноименното село личат руини на яка средновековна твърдина. През 1633 г. по време на управлението на султан Мурад IV и по личното нареждане на везира Байрам паша жителите на Градец били преместени и така била основана Крива Паланка. И сега в центъра є личат високо запазени руини от издигнатата от османците крепост.
Пророчества
Един болярин, който се озлобил против Теофан, бил хвърлен от коня на земята и си счупил и двата крака. Преподобни Йоаким му се явил от Небесата и му заповядал да направи дар на манастира и да се помири с игумена Теофан. Боляринът изпълнил заповедта и оздравял напълно, като че нищо не е било.
Невероятно, но още докато бил жив, Йоаким узнал точното време на своята земна кончина. Господ го известил за това в откровение – „Осем години пред голямото слънчево затъмнение“, което станало през 1113 г.
Цар, крал и султан посещават обителта
Преподобни Йоаким в сънно откровение предупредил, че българският цар Калоян ще посети манастира в деня на неговата памет, което станало през 1205 г. Обителта е посещавана през 1330 г. от сръбския крал Стефан Дечански преди битката при Велбъжд (Кюстендил). Османският султан Мехмед II през 1436 г. също посещава манастира по време на военен поход към Босна.
Be the first to leave a review.
