Храната, която лекува! toppresa.com представя Мъжът, приготвил хиляди курбани
„Идва една птица, лети…и зад нея облак, тъмен. По едно време облака спре, и птицата спре. Птицата щом спре и облака спира. И птицата тръгва към посока към Гърция, пак спре птицата и облака спира, това е за секунди, спират. Никой не знае и аз не мога да си го обясним, защо така е птицата и облака. Едно село там Кюстендилско са правили курбан, и градушката, това е било градоносен облак, градушката и птицата къде са летели обиколила е селото, и хората от селото се чудили, как ги отмина градушката. Разбираш ли какво чудо е, защото са правили курбан хората?“, споделя Стоян Кадийски, наричан човекът за курбана в Дупница.
Отдал живота си на това да приготвя курбани, той вярва, че храната му върши чудеса, защото е направена с любов.
За 40 години курбани, Стоян Кадийски, помни стотици чудеса. Разказва се тези, които най- много са го докоснали.
„Тука правихме курбан на едно момче което е в кома, бласнали са го с кола и близките му, дават един петел, и аз вдигнах петела горе високо и още докато петела е жив казвам, кажете да е жив и здрав човека който е в кома. В същият момент, ние го готвиме курбана и го раздаваме, момчето излиза от комата. Една година, на майката Божия на рождения ден, три жени им дадохме първи от различни казани и трите си родиха деца.
Имаме и такива случаи, който на курбана се е обрекъл да работи, точно имало курбан тоя ден отива да бере орехите, пада и умира, защото не си е уидил там където му е местото, а отива на празника да работи.“
Каква е тайната на гозбите му?
Майсторът на курбаните, разказва и за основните правила, които винаги спазва край казана.„И казаните се прекръстват, от мене от човека който готви. Не го ли прекръстваш, ей сега готвиха тука на един бизнесмен курбана, беше така толкова много, че не може да се яде.“, споделя той.
„Не всеки може да участва в приготвянето на милостинята, трябва да си вярващ в Бога и добър християнин, иначе гозбата не става вкусна”, категоричен е Стоян.
Аз меся и просфора на черквата „Св. Георги Победоносец“. По принцип просфорът се меси от вдовица, която 10 г. е била в траур. Аз не съм семеен и съм иподякон в храма. Това ми дава право да меся просфора. Трябва да си силно вярващ човек, за да може да го омесиш и да се получи както трябва. Просфорът се омесва в петък, брашното в него трябва да е от пшеница. Прави се парено тесто, като на всяко хлебче се слага печат, на който пише името Божие. Преди и по време на замесването има специални молитви, които ги казвам и тестото се получава”, завършва разказа си Стоян Кадийски.
Be the first to leave a review.