Емблематичният педагог, пръв директор на гоцеделчевското Трето ОУ А. Вълчев: Започнах работа, преподавайки физика на 10 паралелки, беше трудно, но сега е страшно, училищата се управляват не от директорите, а от родителите, милиони да ми дават, няма да стана днес учител

В годините не съм имал проблеми с майки, бащи… Никой не е идвал да се оплаква, да държи сметка, да изявява претенции, въпреки че по 105 ученици оставаха на поправителни изпити, 16 повтаряха годината директно, а аз бях най-лошият и пишех най-много двойки  Ангел Вълчев е сред най-известните и именити жители на Гоце Делчев.

Завършил е химия, с втора специалност физика в Софийския университет. Започва кариерата си като учител в гимназията, където преподава на всички 10 паралелки с осмокласници. Бил е възпитател и директор на пансиона за ученици българомохамедани. Като пръв директор името му е и част от историята на 3 ОУ „Братя Миладинови“. Под ръководството на образователния специалист звено „Просвета“ прераства в отдел, а работата е свързана с проверки и осъществяване на контрол по всички детски градини и училища в общината. През годините е и директор на училището в Корница и се пенсионира като възпитател там. В разговора, който следва, А. Вълчев споделя за извървения път, трудностите и предизвикателствата, взетите решения. Говори и за другите си големи страсти – футбола и изобразителното изкуство, за мисията си да пази и съхранява историята на бащиния си род от село Старчища, и не на последно място – защо и милиони да му дават, не би станал учител отново. В годините не съм имал проблеми с майки, бащи… Никой не е идвал да се оплаква, да държи сметка, да изявява претенции, въпреки че по 105 ученици оставаха на поправителни изпити, 16 повтаряха годината директно, а аз бях най-лошият и пишех най-много двойки  Ангел Вълчев е сред най-известните и именити жители на Гоце Делчев. Завършил е химия, с втора специалност физика в Софийския университет. Започва кариерата си като учител в гимназията, където преподава на всички 10 паралелки с осмокласници. Бил е възпитател и директор на пансиона за ученици българомохамедани. Като пръв директор името му е и част от историята на 3 ОУ „Братя Миладинови“. Под ръководството на образователния специалист звено „Просвета“ прераства в отдел, а работата е свързана с проверки и осъществяване на контрол по всички детски градини и училища в общината. През годините е и директор на училището в Корница и се пенсионира като възпитател там. В разговора, който следва, А. Вълчев споделя за извървения път, трудностите и предизвикателствата, взетите решения. Говори и за другите си големи страсти – футбола и изобразителното изкуство, за мисията си да пази и съхранява историята на бащиния си род от село Старчища, и не на последно място – защо и милиони да му дават, не би станал учител отново.

„Дядо ми е бил свещеник. Ръкоположен е в църквата „Света София“ в Цариград от Охридския митрополит Синесий. В село Старчища е натрупал голямо богатство. Имал е 90 декара ниви, животни… но се наложило всичко да изостави. Идвайки тук, се оказало, че за него няма място в Братята близнаци с други деца, събирайки хвойна за Сирни Заговезни Славчо и Ангел с по-големия си брат на футболното игрище По време на службата като бордови стрелец  и след скок с парашут Като войник пред разгърнатото бойно знаме енорията, затова тръгва из Родопите и стига Пазарджик. Там служи по селата 10 години и през 1923 се връща в Неврокоп, пенсионира се, построява къща“, връща се към родовата история А. Вълчев и определя дядо си, когото помни като много строг, взискателен и деен човек.Съществен принос за възпитанието има и бащата Димитър, който е бил земеделец, конен стражар на граница, ерудит… и най-известният пчелар в региона. Той учи децата си на труд, дисциплина, отговорност. От него Ангел Вълчев наследява своята любознателност, сръчност, уменията да майстори разнообразни неща, любовта към книгите и, разбира се, страстта към пчеларството. Всички 5 деца спазват завета на своята майка, която им казва да ходят където искат, да се изучат, но да се върнат в родния Гоце Делчев, да се задомят и да останат тук. А наличието на брат близнак, с когото си приличат като „две капки вода“, прави ежедневието по-различно и изпълнено с много забавни случки. „С брат ми бяхме неразделни – на училище, футбол, кино… 11 години седяхме на един чин. Бяхме заедно и студенти в София, само че той замина една година преди мен и завърши Лесотехническия университет. Иначе бяхме кротки деца, никакви бели не сме правили, а и дядо поп ни държеше много строго. А това че постоянно бяхме заедно ни беше самодостатъчно и много-много не контактувахме с другите деца. И като малки, и вече като големи имахме много забавни случки. Така например Славчо често го бъркаха с мен. Родители го спираха на улицата, за да го питат за някое дете, ученичките го поздравяваха. Мен пък редовно ме молиха за дърва, тъй като брат ми беше директор на ДИП“, споделя А. Вълчев и разказва как един ден отишъл да търси брат си в предприятието и всъщност никой от служителите не заподозрял, че пред тях стои не истинският им директор, а близнакът му. Разбира се, всички случки са в рамките на добрия тон и просто на шега, като братята никога не са си разменяли самоличността, водени от някакви користни цели или подбуди. Двамата кандидатстват заедно в Университета по строителство, архитектура и геодезия, но не са приети. Тогава Ангел Вълчев си казва, че учителството е много хубава, спокойна работа и се насочва към химията. „Учителят ми в 8 клас по химия Вълев беше много интелигентен и добър човек. Бе следвал медицина,  владееше немски, есперанто, стенография. В училище ни организира кръжоци по есперанто, стенография, на които само аз и брат ми ходехме. Спомням си, че по биология си водехме записки, като стенографирахме и след това нищо не можехме да си разчетем. В самата химия ме плениха опитите, затова тежка, не тежка, реших и се насочих към тази наука. Учителят по физика също беше много интересен и успя да ме „запали“, коментира А. Вълчев, решил да учи химия с втора специалност физика. Кандидатства химия и физика в Софийския университет 7 години след като завършва средно образование. Отбива военната си служба, като първоначално е разпределен на летището в Ямбол, а по-късно постъпва в батальон за аеродрумно обслужване.