Моят Неврокоп
-
- май 11, 2018
През 1951 година с решения на окръжните партийни и държавни органи Златко Лазаров (Коцев) и Костадин Руйчев преминаха на работа в Благоевград като ръководители на формиращия се държавен фолклорен ансамбъл „Пирин“. Двамата поканиха и приобщиха много от певиците и танцьорите на Неврокопския ансамбъл „Яне Сандански“ в състава на новата формация.
Нов разцвет Неврокопският ансамбъл постигна, след като за художествен ръководител бе утвърден Запрю Икономов – поет, композитор и организатор. Днес този ансамбъл е водеща самодейна формация в областта и страната.
С възрожденския дух на създател и творец нашият учител и диригент в духовата музика Златко Коцев през 1949 година се зае да възстанови и градския хор със симфоничен оркестър, също към читалището.
Тук вече съм пряк участник и ще разказвам от първо лице. Идеята за новата формация намери подкрепа от градското ръководство и като представител на управляващите в помощ на диригента бе определен Георги Анастасов – комисар на града, любител цигулар и добър педагог. В оркестъра поканиха за инструменталисти бивши и действащи военни музиканти, лекари, чиновници, учители. Разбира се, част от състава бяха ученици, свирещи в училищния духов оркестър или владеещи струнни инструменти.
Още в началото се отпуснаха средства и се закупиха нови инструменти: цигулки, виолончела, контрабаси, обой, фаготи, тромпети и др. Особено се радвахме, когато пристигнаха два тимпана. За първи път виждах подобен ударен инструмент, без който не може да мине нито един симфоничен оркестър. С тимпаните умело свиреше Любен Николов (Баю),който бе и превъзходен акордеонист. Специално за него се закупи акордеон със сто и двадесет баса от реномираната марка „Хонер“. Често Любен ни демонстрираше майсторството си, като включваше регистрите на акордеона от цигулка до звук на гайда. От групата на цигуларите по-колоритна личност бе Коце Теодосиев – часовникар по професия и един от известните запалянковци в града по футбола, както и Благой Томов (Бат Благо) – учител, заклет ерген, колоездач и обичащ закачката човек. От групата на духовите инструменти постоянен майстор на различни шаржове бе стоматологът д-р Стойчев, който, освен професията си, добре владееше и обоя.
В стоматологичния кабинет на д-р Стойчев неведнъж съм измъчван при вадене или пломбиране на зъби с помощта на крачната му машина, като през това време ми тананикаше фрагменти от оперни увертюри. От кларнетистите добър майстор бе Георги Панайотов (Гек) – начален учител. Покрай неговия прякор приятелите ми взеха и на мен да викат Гек, тъй като свирехме един до друг. Гек бе скромен и талантлив човек. Владееше не само кларнета, но и цигулката. В което и село да е работил, винаги е основавал певчески и танцови формации. До днес тези състави в селата Ляски и Копривлен са на високохудожествено ниво и съхраняват фолклорното наследство. От нас, учениците, като много добър тромпетист се изгради Гошо Баталов, който се преквалифицира за учител по музика и успешен ръководител на хорови състави, включително и на градския хор. Гошо бързо усвои техниката на свирене от военните музиканти и равностойно им партнираше. Добре се справяше с валдхорната Митко Тодоров (Дарака), получил този прякор поради това, че родителите му имаха дарак. В смесения хоров състав преобладаваха дамите; мъжете певци не надвишаваха двадесет човека.
Школувани гласове притежаваха мъжете солисти на хора: Стоил Попов – тенор, изпълнител на български и руски народни песни, арии из опери и различни кантати, по професия лесничей; Ангел Бързев и Георги Касов – чиновници, изпълняваха басовите партии; хорист бе и Йордан Петров – касиер в полка (ковчежника), несменяем футболен съдия и запалянко в града. Синът на ковчежника – Сашо Петров, днес е признат стоматолог – хирург в Благоевград.
По-горе отбелязах, че нашият диригент и учител Златко Коцев възстанови хора и оркестъра. Летописецът на града Иван Марков съобщава, че хорът е основан през 1914 година, но един от най-силните му етапи е този след 1922 година, когато в Неврокоп се завръща Иван Кюлев.
Още като деца ние срещахме висок възрастен мъж с къса бяла брада, стегнат в костюм от черен плат и шапка тип Бурсалино, излъчващ достолепие. Роден в с. Обидим (тогава в границите на Неврокопска околия), завършва Серското педагогическо училище, Солунската гимназия и с отличие Самоковската семинария. С препоръка на Екзархията и със стипендия на руското правителство през 1902 година завършва Музикалната консерватория и литература в Казанския университет. Последователно работи като директор на девическата гимназия в Одрин и Цариград. От 1923 година е директор на Неврокопската гимназия. С името на Иван Кюлев е свързано музикалното и духовното развитие на града. Цялата му фамилия бяха музиканти, свиреха на различни музикални инструменти. Синът му Асен Кюлев бе лекар на почти всички деца в града и околията, когато заболяваха от уши, нос или гърло или трябваше да им се извадят сливиците, но той бе и добър цигулар. Като студент неведнъж съм виждал сестра му Райна Спасова (Кюлева) в състава на оркестъра на Софийската народна опера да свири на цигулка като концертмайстор.
Внучката на възрастния вече Иван Кюлев – Лиляна Спасова, също бе оркестрантка в операта с виолончело. По-късно, когато през 1957 година бе открита сладкарницата на ЦУМ в София, тя свиреше в нея с един камерен състав през деня. Внукът му Иван Спасов бе една година по-голям от мен, израснали сме в една махала. След завършване на Музикалната академия в Полша Иван започва работа като главен диригент на симфоничните оркестри в Пазарджик и Пловдив. Неведнъж съм посещавал негови концерти в тези градове, а също в Неврокоп, при пълни зали. Иван също като дядо си композираше отделни симфонични картини. За съжаление заболя и рано напусна този свят, в разцвета на силите си като ректор на Музикалната академия в Пловдив.
Репетициите както на фолклорния ансамбъл, така и на градския хор и оркестър, се провеждаха вечер в салона на кафе – градина „Балкан“ (Славковото кафене), което по това време бе предоставено за стопанисване от читалище „Просвета“.
Кафенето представляваше един голям салон, побиращ над 300 души, и с още по-голяма градина в дъното с покрита беседка за оркестъра и бетонна площадка за танци, с по един ред високи тополи от двете му страни. Разположено бе до градската река – от едната страна бе главният мост към пазара тогава, сега към ДНА, а от другата страна – улица „Александър Стамболийски“. Прохладата в градината на кафенето, вкусните мезета и охладените напитки привличаха неврокопчани за семейни вечери или приятни компании.
По правило в събота и неделя в градината на кафене „Балкан“ свиреше танцов оркестър, отново създаден от Златко Лазаров. В състава на този оркестър сме свирили заедно с Гошо Баталов срещу хубава вечеря от кебапчета, паста и една лимонада. На професионалните музиканти се и заплащаше.
Вестник “ Градът „
Be the first to leave a review.
