Тютюнът – тази черна мъка, която никога не свършва (Репортаж от Дъбница)

58-годишният Ибрахим Салим показва племето, полазило листата.

„Държавата отпада, оти нямаме правителство. Държавата не кара младите да тръгнат по правия път. Учи ги да крадат. Били сме на последно място в Европейския съюз. Как няма, след като правителството ни е на последно място“. Това са гласове от Родопите.

В пет часа сутринта на централата улица в село Дъбница е оживено. Преминават талиги с навъсени и превити от студ хора хора. Август преполовява, тютюнът се бере. В Родопите сутрин е студено. Тъмните силуети потъват в мрака. Мъжът държи поводите на коня, жената е сгушена отзад. Понякога силуетите са няколко. Гледат ме, но не виждат, защото все още спят.

Дъбница е в община Гърмен, на югозападния „хълбок“ на Родопите, край Места и прекрасната й долина. Съмва се късно. Нощта тук е превърната в трудов ден. Нашите хора закъсняват. Тютюн се бере от 2-3 часа през нощта – с миньорски фенерчета на главите, със запален огън, за да се греят ръцете. Спи се 2-3 часа на денонощие. Човекът става, облича се, сяда в каруцата. Душичката все още сънува, тялото не слуша. Отгоре ги гледат звездите, насреща се изправя Пирин. На тази красота се радват единствено туристите.

Миналата година реколтата бе сравнително добра, но изкупуването закъсня. Търговците взеха тютюна по средна цена 5 лв. Хората протестираха, палеха стоката. Към тия мъки и рискове сега се прибавиха нови – болест по листата, паразити, изгаряне вследствие на валежите и силното слънце, ветрове.

„Сега берем трета ръка, бързаме, защото много изгоря тютюна. Суша, жеги, вода нямаше. В началото валеше, но последните седмици – не. Закъсняхме с брането, защото по нивите много вятър имаше, бе легнал тютюна на земята. Миналата година нямаше много болест. Сега тютюнът порасна повече от дъждовете, но като има „див огън“ (името на заболяването, бактерия – бел. авт.), лошо е“, разказва ни жена, докато ниже листа.

За да разберем притесненията, а и надеждите на тези хора, трябва да разясним технологията по брането на тютюн. Процесът тече в продължение на цялото лято – листата се берат отдолу нагоре според зреенето. Най-долните се берат първи, това е т.нар. „първа ръка“. После – втора, трета и т.н., като в зависимост от добива, времето, възможностите на стопанина между различните „ръце“ минават десетина дни. При добра реколта „ръцете“ може да стигнат 5-6. Най-трудно, с превит кръст и забити в земята ръце, се бере първата ръка. Но е с пясъчни примеси, влага, прекупвачът я взема по най-ниски цени. Самият тютюн се изкупува по три категории – първо, второ и трето качество. Затова надеждите на хората са не само да има стока, но и да е добра.

Тази година тютюнът е пораснал високо, но качеството е под въпрос. Изкупуването зависи от далавери и корупционни механизми. Но за униженията и ужаса, на които са подложени нашите Елин-Пелинови герои, ще разкажем по-долу. Сега ще разясним що за чудо е беритбата, за да ни стане ясно какво се иска от тези хора, пред какво предизвикателство се изправят – тютюнът расте от дъжд, но презрява заради него; вода е нужна, но много вода прави нивите кални и невъзможни за работа; слънцето помага, но многото слънце изгаря листата; бере се от юни,

за да се насмогне и защото тогава му е времето;

продължава до края на август, но не бива да се закъснява, тъй като се появяват охлюви и го ядат; бере се нощем и сутрин, защото денем тютюнът е лепкав; пък и защото в 8 часа някои от тия хора отиват на работа (шивачки, чистачи, учители, всякакви); успоредно с това се коват сушилни, листата се нижат и окачват; пръска се срещу болести, чистят се стъблата (проядените израстъци се късат); полива се, като водата по ридовете се довежда с помпи. Всичко е ръчно. Едно семейство гледа 3-4 декара, друго 5-6. Мъж, жена, баба, дядо (който не е на гурбет) и децата са на нивата. Но тъй като винаги някой има друго занимание (синът примерно кандидатства за висше), „работната смяна“ се състои от 3-4 души. Тия хора трябва да обходят всяка нива и стрък 5-6 пъти през лятото. Нищо не бива да закъснява, нищо не бива да подранява. Колкото по-сръчно се бере, толкова по-добре. За всеки ред е нужен човек и тези хора всекидневно се борят с времето и себе си.

Това е само схематично изложение на технологията, има още много подробности, които само те знаят. Отглеждането на тютюн включва и други дейности – първа оран, втора, обработка на лехи, посяване, разсаждане, завиване, редене в кашони преди изкупуването и т.н. Другоземец трудно може да се представи мащабите на този труд. Затова май трябва да се каже изрично, че тези хора не са извънземни. Те са най-нормални – гледат деца, изучват ги, радват се и страдат като всички нас. Но има и още труд – появят ли се парички, влагат ги в отглеждане на пипер, боб, пак тютюн.

„Тази годината беше добра реколтата, но бързо взе да се разваля. Заради „дивия огън“ е, излезе в началото на юни. Около 30% от стоката ми е поразена било от огъня, било от засушаването. Поражения има и по доматите, зеленчуците. Чернилката ги хваща, имаше и киселинни дъждове. Вали едно такова жълтеникаво. Странна година, не е имало такава – листата капят, все едно е късна есен“, казва 60-годишният Шейзи Саид. Питам го струват ли си усилията. „Е, ако е добра годината, изкарва се някой лев, в противен случай – не“, отговаря.

Тази година из родопските ридове се случва нещо ново – появяват се машини за низане на тютюн. Хората се радват на чудната придобивка, но не всички – струва към 300 лв. Който има пари, я купува на старо от Гърция, а тамошните производители се отказват от дейността (вече нямат субсидии). Обаче като всичко в тютюна,

и тази радост е спорна –

за да ти е от полза машината, трябва отделен човек да ниже на нея; ниже ли, значи няма да бере; машината е плюс само при многочислен колектив.

Семейството на 40-годишния Исмаил Балиев от Долно Дряново е четиричленно. Занесли са машината на нивата. Малкият син, на 16, работи с нея. И той бере, берат и другите. „Какво да ви кажа. „Открит завод“ – садиш, садиш, какво ще излезе не се знае… Гледаме 6-7 декара. Миналата година изкарахме 1 тон, но гледахме по-малко. Сега ще е повече добивът, но по колко ли ще го вземат? Ако искат, и по 4 лв. ще го вземат, никой не може да ги спре“, разказва Исмаил. „Няма хаир от тая работа. Много валежи, болести. Ей на, и това племе се появи сега“, добавя 58-годишният Ибрахим Салим от съседната нива, показвайки гол охлюв по листата. Продължава: „Пръскаме пари само. 6 декара гледам, миналото лято извадихме тон и двеста. Обаче го купиха средно по 5.30 лв. За какво но-напред стигат парите?“.

А сега ще разясним технологията по изкупуването. Разказаха го всички срещнати хора. По обясними причини спестяваме имената им.

С изкупуването се занимават много фирми, дори и гръцка. Реално би трябвало да се конкурират, но на практика – не. Разбират се за ориентировъчна цена. Миналата година първото качество се е изкупувало 8 лв., второто 5 лв., третото 2 лв. Оценката се извършва от човек, когото хората наричат „специалиста“. Той оценява субективно – обръща балата, гледа я и на око се произнася – примерно първо качество 5 кг, второ 10 кг, трето 15 кг. Целта е да не се изкупува скъпо, а да се докара изгодна за фирмата средна цена. Естествено, загубата е за производителя.

Както казахме, миналата година средната цена е била 5 лв. или малко отгоре. В ерата на компютрите

нито влага, нито примеси се оценяват

машинно или електронно – само на око. Компютърът служи за друго – в него предварително са въведени проценти влажност, пясък и т.н., които са нужни, за да се получи търсената средна цена. „Специалистът“ например може изобщо дори да не отвори кашона с тютюн, знаейки, че производителят му носи примерно 50 кг – „разпределението“ на качеството автоматично е заложено в компютъра. Хората нито могат да се оплачат, нито да повлияят. Случва се и друго – отива производител и черпи „специалиста“. Той му вдига цената. Компенсира я от другите. Вие не вярвате, че това се случва в XXI век? Но е истина. Боли, нали? Боли, че в нашата България се случват подобни неща.

Производителят сключва договор с прекупвача предварително. Избира фирмата според личния си опит, имиджа на съответния търговец. Но договорът реално не го пази. Миналата година голяма част от тютюна е изкупен чак след Нова година. Местните хора разказват, че фирми на Делян Пеевски са тръгнали да купуват без договорени количества. „Конкурентите“ стопирали кампанията, докато те не се снабдят с тютюн. Та такива работи се случват по този български край.

За какво в крайна сметка е всичко? Защо тези хора се трепят, защо търпят униженията? Не печелят ли все пак? Ето я сметката: от 1 тон при цена 5 и нещо приходът е над 5000 лв. Има и референтни годишни доплащания по 2 лв. на кг, но те не са за всички. Вземат само тези, които са декларирали декари през 2008-2009 г. (това също е мафиотска история, защото много от деклараторите въобще не работят тютюн). Разходите са много – найлон, оран, тор, браздене, препарати… Трудът никой не го брои. Ценното е, че приходът идва накуп. С него се поема

семестърът на голямото дете, дрехите и училищните пособия

на малкото, купуват се домакински уреди, постяга се къщата. „Имам три деца и трима внуци. Като давам разходи, давам ги от моята заплата. Пък като вземем прихода, на тях давам – да се порадват, да заделят на една страна“, разказа жена.

Нашите герои са българи мюсюлмани. „Мюсюлманите гледат тютюн. Християните не искат. Християнинът казва – по-добре гладен, но не изморен. Мюсюлманинът казва – по-добре изтощен, но сит. Трябва да го разберете – тютюнът е възможност за тези хора. Възможност да направиш нещо, да реализираш, да постигнеш някакъв успех. Вие в града например може да имате допълнителна работа и да вържете двата края – лекарят преглежда частно, учителят дава допълнителни уроци. Но нашите хора нямат втора възможност. Тютюнът е тази друга възможност“, казва ни Раим Арнаудов, местен човек.

Той се занимава с бизнес. Не иска да чуе за тютюн, бил е първи клас, когато родителите му са го водили на нивата. На практика никой не иска чуе. И всеки, който може – бяга. Изоставя тютюна. „В нашето село Долно Дряново 20 от всичките 30-тина младежи в тази възраст следват. Няма да се върнат на нивата. Образованието е единственото спасение, затова и хората дават мило и драго да изучат децата си“, казва Арнаудов. Тютюнът е

зрънце надежда за тия,

които нямат алтернатива. Арнаудов е сигурен, че ще дойде ден, в който никой няма да отглежда. Добавя и още нещо: „Хората тук са изключително трудолюбиви и мили. Изключително! Никой, повярвайте, нямаше да ходи в Англия и Испания, далеч от дома, да спи при мизерни условия, да работи денонощия, ако тук нещата бяха по-нормални, ако се заплащаше честно трудът на тези хора, ако изкупната цена бе по-висока. А сега вижте какво става – хората заминават, селата обезлюдяват“.

В Гоцеделчевско върлува и „син език“. Смъртността е около 15% при животните. Тъй че, когато говорим за бедствия в България, трябва да знаем, че дъждовете докараха ред проблеми и на родопските българи.

Другата голяма тема е политиката. Бойко Борисов казал оня ден, че ще даде 10 зам.-министерски места за българи мюсюлмани. Хората се питат – защо 10, защо зам.-министерски? Гадаят и не знаят. Дума добра за ДПС не се чува, а привържениците на Борисов тръпнат – не вярват, че ще направи коалиция с Местан. Проклинат я отсега. Може би забелязахте, че животът по тези места зависи от ред условности – тютюнът може да се изкупува над 5 лв., може и под 5; може и хич да не се купува; нейде се прокарва път, а може и да спре. Няма правила, ред. В безредието хората мируват, сами знаят, че не бива да пакостят на тия, от които зависят – това е разковничето за успеха на ДПС. 

„Не ми се иска за никой да гласувам. Ние да се трудим за хатъра на Бойко и Доган – няма да стане. Вие не знаете какъв живот е тука. Не е като по градовете. Всякой гледа с труд да изкара. Никой не краде като по градовете. И накрая се подиграват с хората. Зимата, кога правеха стачките, хвърлих един кашон от моя таван – да изгори. И една женинка, младинка, ме види, че съм по-бясна и ми вика: не се нервирай. Думам: 30 години го работя тоя тютюн. Заслужават

да се наметем по рейсовете,

та както думат, че няма народ, да застанем пред Народното събрание и един по един да ги почнем с калъча! За да могат да вземат правилно решение! Те не знаят какво да правят там. Те за седенето вземат 2-3 бона. Казват – малко ни са. А народът си изработва тютюна, обработва тая земя, те не щат да го платят. Ето, моите деца гледат да се отдръпват. Викат – мамо, ти какво спечели, не щем ти тормоза. И утре техните деца ще кажат – по-добре да почнем да крадем, вместо да работим. Държавата отпада, оти нямаме правителство. Оти са научени само да крадат, не дават съвети на младите да тръгнат по правия път. Учат ги да крадат. Държавата ни била на последно място в Европейския съюз. Е как няма да е, то правителството ни е на последно място“.

Това бе 48-годишната Сание Маджир от Долно Дряново. Другото бе мъка, голяма мъка.

 Това е плодът на труда, току-що обран. Изкупната цена винаги е ниска.

Обраният първа и втора ръка тютюн съхне отдавна.

 С машината за нижене се работи така.

Денис, син на Исмаил, догодина ще е абитуриент. Иска да учи право. Сега и той бере тютюн, показва вечер с какво си свети.

 Исмаил Балиев прекарва цяло лято на нивата.

„Като тая година не е било“, казва Шейзи Саид.

СЕГА / Диян Божидаров, снимки: авторът