Пиринският Аризан – как преди десетки години е изглеждал истинският политик!

Високо в Пирин планина над село Ощава още напомня за себе си в останки махала Аризанова (Попова). Отдавна в този чуден природен кът не живее никой, но в спомени на потомци, а и в исторически летописи продължава да буди чувства на почит и чест. Повече от век и половина в историческо време тук са се изявявали четири поколения просветители и свещеници в дела родолюбиви, свързани с вярата Христова и борбите за национално освобождение, стигащи до известност по родов корен до родоначалник с име Аризан.

Аризан е бил човек със значими обществени изяви. Много от земите в този район били стопанисвани от турски чифликчия, който издевателствал над местното население. Аризан бил човекът, който повел делегация, с която хванал път към Цариград, за да представи пред Високата порта злодействата на чифликчията. Стигнала делегацията в Цариград, но дали се е срещала със султана, не е известно, тъй като водачът ѝ Аризан се почувствал зле в един хан и починал, най-вероятно след сипване на отрова в храната му.

Костадин Граматик – така станал известен в района синът на Аризан. Останал сирак и като възмъжал, се отдал на кираджийство – с коне и мулета карал вино за кръчмите в Банско. Веднъж там го хванала люта зима и се наложило да се позастои. И докато нямало какво да прави, посветени люде го научили да пише и чете. Като се върнал, взел да казва на хората какво е научил и да им изписва букви с пръчка по пясък.

Борбения дух на дядо си Аризан и жаждата за знания на баща си Костадин наследява Яне Аризанов. Завършил е звуковото училище на Рилския манастир. На 26 години е ръкоположен за свещеник и започва служба в наскоро построената в Ощава църква „Св. Тодор Тирон”. Инициатор е за откриване на килийно училище, което скоро се превръща в светско. Служи и като учител. Бил е много пъргав – за един ден изминавал пеша пътя от Ощава до Рилския манастир (над 60 км). Посрещал е в църквата апостола Гоце Делчев, става съратник на войводата Яне Сандански, помагал при укриването на двете пленнички мис Елена Стоун и Екатерина Цилка по време на голямата със световна известност афера „Мис Стоун”, осъществена от дейци на ВМОРО. Заподозрян от турските власти, е арестуван. Качен на кон  с белезници на ръце и крака, оковани под корема на коня, е откаран в Мелник. След освобождаването му се завръща в Ощава, но с осакатена от оковите му ръка. Доживява до 101 години.

Родолюбивите дела на баща, дядо и прадядо намират нови още по-високи измерения при Григор Янев Аризанов, отдал целия си живот в служба на църквата и просвещението. Завършва прогимназия в село Влахи и Мелник. По настояване на войводата Яне Сандански е изпратен като даровито дете от ВМОРО на учение в Серес в откритото Земеделско училище да се учи за агроном с поръката като се освободи Македония, той да поеме лозарството в Мелнишко. Не му се учело обаче с турчета и се прехвърлил в Българското педагогическо училище в Серес. Пламнала обаче Балканската война и след нея учил година в Скопие, а окончателно приключил с учението си в Дупница

След смъртта на баща си Григор Янев е ръкоположен за свещеник и наред с учителстването си в Ощава поема и грижите по местните църковни дела. Енорийски свещеник е от 1926 г. и по негова инициатива през 1930 г. се възстановява изгорената от турски войници през Балканската война църква „Св. Тодор Тирон”.

Отецът и учителят Григор Янев е и с изяви и в други общоселски дела. Инициатор е за учредяване на кредитно кооперативно сдружение „Братски труд” в Ощава през 1923 г., която става първата кооперация в тогавашната Мелнишка околия Поема и председателството на кооперацията, а от 1946 г., когато тя вече става представителна за целия район, известен сега като Кресненски, става и неин почетен председател завинаги.

Потомци на рода Аризанови, живеещи в градовете Кресна, Благоевград, Дупница и други селища, са продължители на родолюбивите дела на своите предшественици като учители, счетоводители, в медицината и други обществени поприща.