Анжела Гюрова – Лица От Югозапада

Анжела Гюрова – животът на “Златното момиче” на ЦОП – Дупница отблизо; мечтите и пътя към тях!

Представи се на читателите на Топ Преса
– Здравейте, казвам се Анжела Гюрова, но всички ме наричат просто Ани. На 17 години съм. Родена съм и живея в град Дупница.

Ани, как сама ти би ни се описала?
– Аз съм творческа натура. Обичам музиката и изкуството. Търпелива съм, но понякога и емоционална. Трудно отстъпвам! Когато съм сигурна в нещо отстоявам мнението си докрай. Не позволявам някой да прави нещо вместо мен. Греша по няколко пъти, но не спирам да опитвам!

Значи всъщност зад прозвището „Златното момиче” на ЦОП – Дупница стои темпераментен човек?
– Прозвището „Златното момиче” на ЦОП – Дупница се „роди”, преди малко повече от половин година. На Международен фестивал „Млади таланти” проведен, през месец април в гр. София аз спечелих първо място и златен медал за своето есе на тема „Моят роден край – традиция и бъдеще”. Не си спомням кой за първи път ме нарече така.

Ние обаче знаем, че златния медал не е първото ти отличие?
– Да, така е. През вече отлитащата 2014 година имам повече от 30 награди от международни и национални литературни конкурси.

А колко от тях са първи места?
– Повече от 20.

Разбрахме, че две поредни години си носителка на стипендията на фондация „Комунитас”. Какво ще ни кажеш за това?
– Да, преди месец за втора поредна година станах стипендиантка на Фондацията „Комунитас”, проект „1000 стипендии” , което разбира се ме прави безкрайно щастлива. Участвах с предмет на интерес „Литература” и писах есе на тема „Вярата е това, на което се надяваме и увереност в невидимото.”

Имаш ли хоби?
– Имам много хобита. Фотографията е любимото ми занимание, защото обичам да запечатвам късчета от живота. За мен обаче, тя не е просто хоби, а начин на живот, начин да изразя себе си и да даря с цвят понякога сивото ежедневие. Към настоящия момент имам над 5000 заснети кадри, които си отлежават в папки на лаптопа и чакат да бъдат показани. Мечтая за собствена фотоизложба.

Знаем, че твоето хоби също ти носи успехи?
– Да, участвала съм в сравнително малко конкурси със свои снимки, но имам няколко национални и 2 международни призови отличия.

А кое надделява между фотографията и литературата?
– Знам ли? (смее се)… може би Доброволчеството!

Разкажи ни повече за доброволчеството тогава ? Какво накара едно 15 годишно момиче да бъде доброволец?
– Преди почти 2 години се запознах с екипа на Център за обществена подкрепа – Дупница, СОНИК СТАРТ. Те ми предложиха да стана техен доброволец. Не мислих дълго и реших да прием. Днес не съжалявам, дори напротив – винаги ще твърдя, че въпреки крехката ми възраст тогава взех едно от най- правилните решения в живота! Защото доброволчеството е кауза, мисия, начин на живот! Защото да си доброволец – това е да имаш усещане за свобода на волята и духа; едно безкрайно пътуване и авантюристично пътешествие; вълнуващо приключение и огромно предизвикателство; безценен житейски опит и незабравими спомени.

А как се възприема според теб доброволческата инициатива в България? Как хората възприемат понятието „доброволец”?
– За едни доброволчеството е даряването на средства, за други – помощ на място в бедстваш район, за трети е кауза, която приемат, като неизменна част от живота си, четвърти си остават само с доброто намерение и желание, но не предприемат нищо. Има хора, които са традиционно скептични към благотворителността и винаги могат да ви развият своята теория за „усвояване на средства”. Има и такива, които не разбират абсолютно нищо под думата „доброволец”, освен може би, че съдържа корена „добро”, но не правят и опити да научат нещо ново.
„Доброволец” не е нова дума и в българския език, макар че „да си доброволец” в Родината ни все още е понятие, което набира скорост и мъчи да догони своите еквиваленти по света, докато скептичните хорски погледи го подценяват.

Изглежда имаш забързано ежедневие? Как прекарваш свободното си време и имаш ли всъщност такова? И кое е нещото, което правиш с най- голямо удоволствие?
– Забързано ежедневие мисля, че имаме всички. Аз съм ученичка в 11 клас и колкото и малко свободно време да имам, както повечето ми връстници се стремя да използвам пълноценно. Обичам да чета, да ходя на театър и изложби. А нещото, което правя с най- голямо удоволствие е може би да пътувам. Особено ми е интересно да бъда на различни места и да опознавам различни култури.

Забелязахме, че носиш часовник? А какво за теб е времето?
– Часовникът винаги върви напред, винаги отмерва нещо което не се връща. Времето никога не достига. Бяга, като падащ пясък, между пръстите ни. Топи се като снежинки. Времето лекува, променя, връща, заличава, опровергава, доказва, разделя и събира. Ние – хората цял живот се стремим да го имаме, но не винаги наистина разполагаме с него. Истината е, че не можем да спестим време, но можем да го затворим или консервираме, но можем да го вложим в идея, кауза, дума, прегръдка. Живота ни е изтъкан от време, въпросът е какво наистина правим с него…

Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса