ПАШАТА НА ДОМАШНИ ЖИВОТНИ В НАЦИОНАЛНИТЕ ПАРКОВЕ

В отговор на публично изразено от някои животновъди недоволство от въведените ограничения за паша на домашни животни на територията на националните паркове, дирекциите на трите национални парка Рила, Пирин и Централен Балкан предоставят обективната информация по темата и изразяват позицията, че тези ограничения не застрашават развитието на животновъдството в България:

• В България има само три национални парка – Рила, Пирин и Централен Балкан. Общата площ на трите парка е под 2% от националната територия.
• Данните за 2023 г. показват, че по-малко от 3% от едрия рогат добитък и по-малко от 3% от овцете в България са пашували на територията на националните паркове.
• Площта на пасищата, на които се разрешава паша в националните паркове съгласно утвърдените годишни планове, представлява едва около 2.5% от пасищата в страната.

Какво представляват националните паркове

Защитените територии са предназначени за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и на характерни или забележителни обекти на неживата природа и пейзажи. Опазването на природата в защитените територии има предимство пред другите дейности в тях. Категориите защитени територии са определени в Закона за защитените територии, като националните паркове са категория, характеризираща се с висока степен на защита и значение.  Конституцията на Република България определя, че националните паркове са изключителна държавна собственост. Държавата провежда политика на закрила и специална грижа за опазването и достъпа до националните паркове.

За национални паркове се обявяват територии, които включват естествени екосистеми с голямо разнообразие на растителни и животински видове и местообитания, с характерни и забележителни ландшафти и обекти на неживата природа. Те се управляват с цел поддържане разнообразието на екосистемите и защита на дивата природа; опазване и поддържане на биологичното разнообразие в екосистемите; предоставяне на възможности за развитие на научни, образователни и рекреационни дейности и създаване на предпоставки за развитието на туризъм, екологосъобразен поминък на населението и други дейности, съобразени с посочените по-горе първостепенни цели.

В България има само три национални парка – Рила, Пирин и Централен Балкан. Общата площ на трите парка възлиза на приблизително 193 400 ха, което се равнява на под 2% от националната територия.

Мярката „Пасторализъм“ в националните паркове

С цел да се опазят откритите площи в Национален парк “Централен Балкан”, които са намалявали поради обрастването с дървесна и храстова растителност (главно сибирска хвойна), преди повече от 20 години експерти от Българската академия на науките и неправителствени организации предложиха прилагането на мярката „Пасторализъм“. В земеделските програми бяха предвидени възможности за подпомагане на животновъди, които извършват паша с цел поддържане на тревните природни местообитания на територията на националните паркове в добро състояние. Направлението за паша на животни в националните паркове и съпътстващите го финансови стимули привлече в тях животновъди от цялата страна с хиляди животни. Така броят на животните, пашуващи в националните паркове, се увеличи от 7 855 през 2006 г. до 47 900 през 2023 г., т.е. с над шест пъти, като най-големият процент на увеличение се наблюдава при едрия рогат добитък. Данните за 2023 г. показват, че по-малко от 3% от едрия рогат добитък и по-малко от 3 % от овцете в България са пашували на територията на националните паркове. Площта на пасищата, на които се разрешава паша в националните паркове съгласно утвърдените годишни планове за паша, представлява едва около 2.5% от пасищата в страната.

Какви са възможните негативни въздействия от извършването на паша

За прилагането на мярката „Пасторализъм“ има регистрирани и публикувани данни за значително отрицателно въздействие върху субалпийски и алпийски тревни, торфени и езерни природни местообитания на територията на националните паркове (Николов и Гогушев 2014; Димитров и др. 2014; Gussev et al. 2016). Отрицателните въздействия са свързани основно с риск от преизпасване на тревните съобщества при наличие на по-голямо пасищно натоварване, отколкото тревните съобщества могат да издържат, без това да се отрази на тяхната екологична и флористична структура. В резултат на струпване на големи количества животни в местата за нощувка и водопой, през последните години нараснаха площите, засегнати от ерозия. Този процес и съпровождащото го преотъпкване и преизпасване води до загуба на ценни природни местообитания, увреждане на видове и популации, промяна и принудителна смяна на видовия състав, протичане на нежелани сукцесионни промени и др. Възниква реална опасност от нитратно замърсяване от тора, отделян от животните на местата, на които те се струпват – при нощуване и местата за водопой. Съществува заплаха от увреждане на крайпоточните екосистеми. С нарастване натовареността на пасищата се увеличи и броят на извършените нарушения от страна на пастирите, като за последните четири години издадените актове за установяване на административни нарушения са близо 200. Част от стадата домашни животни пашуват без присъствие на пастири. Това важи в много голяма степен за едрия рогат добитък и конете. Свободно пашуващите животни навлизат в резерватни и други забранени за паша площи и предизвикват неблагоприятни въздействия в тези най-строго защитени територии. Не на последно място, пашата без пастир води и до конфликт с посетителите на парка, тъй като животните и пастирските кучета излизат на туристическите пътеки и се стига до инциденти.

Според заключенията в Становището по екологична оценка на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони в Р България за периода 2023 – 2027 г. (Стратегическия план), прилагането на интервенцията „Пасторализъм“ в границите на националните паркове оказва значителни отрицателни въздействия върху природните местообитания и биологичното разнообразие като цяло. Най-общо заключенията са, че големият брой животни води до преизпасване, ерозия, утъпкване, рудерализация (промяна на типичния видов състав), еутрофикация на езера и замърсяване на естествени водоизточници.

Какви мерки са предприети за ограничаване на отрицателните въздействия

От 2012 г. в Национален парк Рила е въведена забрана за паша в циркуса на Седемте рилски езера. Със заповедите за обявяване на защитени зони „Рила“ и „Пирин“ за опазване на природните местообитания също се въвеждат забрани за пашуване в определени местообитания. В допълнение от териториите, допустими за паша, са извадени площите, заети от непригодни за паша или чувствителни местообитания. Със Становището по екологична оценка на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони в Р България за периода 2023 – 2027 г. са въведени и допълнителни мерки за смекчаване на негативните въздействия: ограничения, свързани с максималната гъстота – до 0,4 животински единици на хектар, ограничения за местата за пашуване, като например около планинските езера и токовища на глухаря и други. Тези смекчаващи въздействията мерки са взети предвид в годишните планове за паша, срещу които някои от животновъдите възразяват. Всички тези ограничения целят да се опазят природните местообитания, местообитанията на защитени видове и природния комплекс като цяло.

Какво е решението

Пашата на домашни животни е един от начините за поддържане на тревните местообитания в благоприятно състояние. Такава е и целта на интервенцията „Пасторализъм“. За постигането на тази цел обаче трябва да се намери необходимият баланс при ползването на ресурса, като се допуска пашата на оптимален, а не на максимален брой животни, каквато всъщност е и добрата европейска практика за паша в защитени територии. При последното докладване за състоянието на тревните местообитания към Европейската комисия, състоянието е отчетено като неблагоприятно. Наложително е да се предприемат корективни действия по отношение на натоварването на тези чувствителни територии и ограничаване на броя на пашуващите животни, тъй като поддържането на природните местообитания в благоприятно състояние е както отговорност към природата на България, така и задължение на страната като държава членка на ЕС.

С годишните планове за паша за 2024 г. е постигнат оптимален компромис, който да даде възможност на животновъдите и тази година да пашуват на територията на националните паркове, но с редуцирано натоварване на пасищата. Целият допустим пасищен ресурс на националните паркове ще бъде предоставен за ползване на животновъдите, като условията за подпомагане ще са съгласно изискванията на Стратегическия план и Наредба № 10 от 27 юни 2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите в областта на околната среда и климата и хуманно отношение към животните, включени в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 г. Съгласно утвърдените годишни планове за паша, площта за извършване на тези дейности в парковете е относително същата спрямо 2023 г. и е приблизително 34 000 ха, като нормата за натоварване е 0,4 животински единици на хектар. Така на територията на националните паркове ще могат да пашуват близо 39 000 животни.

Предвид променените изисквания за натоварване на пасищата в националните паркове и с цел обезпечаване изхранването на животните в летните месеци, Министерство на земеделието и храните извърши анализ за наличните площи, в които може да се извършва паша извън границите на националните паркове. В краткосрочен план животновъдите, за които пасищният ресурс в националните паркове не е достатъчен, ще имат възможност да ползват територии на природни паркове и площи от държавни горски територии, при спазване на предвидения в законодателството процедурен ред, за което е създадена необходимата организация.

Дългосрочното решение на проблема, което многократно е обсъждано с Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и животновъдите, е да се разсредоточи пашата, като в направлението се включат и териториите на природните паркове и Натура 2000 зоните, каквото е и предвиждането на интервенцията „Пасторализъм“ по Стратегическия план. За целта МЗХ следва да осигури необходимите условия, които да подпомогнат животновъдите да извършват регулярните си дейности в тези територии. По този начин ще успеем да постигнем така необходимия баланс между опазването на природата и развитие на политиката по животновъдство.